Решение № 1954 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12706/2011 г.

Решение № 1954 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12706/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационни жалби на Веска Христова Коцинова и на Тома Константинов Коцинов и Георги Христов Анигносов, представлявани от адв. Минков, надлежно упълномощен, против решение № 991/1.07.11 г. по адм. д. № 234/11 г. по описа на Административен съд - Благоевград с молба за отмяната му като неправилно в частта на произнасянето относно имот с идентификатор 56126.603.4890. Ответникът, министър на регионалното развитие и благоустройството, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, юрк. Методиева, излага доводи за неоснователност на касационните жалби с молба оспореното с тях решение като правилно да бъде оставено в сила, не претендира разноски. Ответниците Христо Петров Анигносов, Кичка Борисова Илиева, Иван Борисов Попалексов, Вангелия Костадинова Хаджиева, Професионален футболен клуб "Беласица", Министър на физическото възпитание и спорта и Изп. д-р на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) - София не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са неоснователни. Върховният административен съд намира, че касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страни, за които в обжалваната му част решението е неблагоприятно, са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби се явяват неоснователни по следните съображения: За да постанови решението в обжалваната му част и отмени Заповед № РД-18-70/14.12.10 г. на изп. д-р на АГКК - София в частта относно одобрена кадастрална карта и вписването на касаторите и ответниците по жалбата Анигносов, Илиева, Попалексов и Хаджиева в кадастралния регистър като собственици на имот с идентификатор 56126.603.4890 с площ 1989 кв. м, първоинстанционният съд е приел, че тези лица не се легитимират като собственици на имота, предвид неприключила процедура по възстановяване на собствеността върху него. Този решаващ правен извод съдът е възприел след обсъждане в съвкупност с доводите на страните събраните по делото доказателства, вкл. писмено заключение на съдебно техническа експертиза, изготвена от в. л. инж. Левунлиев. Решението в тази част е постановено при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му . Обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът, че представеното по делото решение № 152/28.09.01 г. на ПК - Петрич за възстановяване на осн. чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ собствеността върху нива от 2.000 дка в строителните граници на гр. Петрич, м." Бухото", имот 464 по КП от 1952 г., в стари (възстановими) реални граници не легитимира лицата като собственици на имот с идентификатор 56126.603.4890 по одобрените с обжалвана заповед КК и КР. Това решение е непротивопоставимо на Държавата, тъй като последната не е участвала в производството по издаването му, нито в производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, проведено пред Петричкия районен съд, постановеното в което решение (л. 55) няма сила на присъдено нещо по отношение на нея. По делото не са представени и доказателства за проведена процедура по чл. 86а вр. с чл. 86, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) за нанасяне описания в административното решение имот в кадастъра, нещо повече, безспорно установена е двукратна неуспешна, приключила с отмяна на административните актове издадени от кмета на общината на посоченото основание, процедура. Ето защо, като е отменил процесната заповед в частта на този имот, първоинстанционният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение. В унисон с установяванията по делото правилно преписката е върната на административния орган с изрични указания по приложението на материалния закон. Подробно изложените в касационните жалби доводи не следва да бъдат по отделно обсъждани, тъй като са извън предмета на административноправния спор и представляват опит да се обоснове правото на собственост на касаторите върху имота, което подлежи на доказване по реда на общото исково производство. Предвид изложеното решението в обжалваната му част се явява правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение,