Решение № 5401 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8667/2015 г.

Решение № 5401 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8667/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Никола Илиев Николов от гр. Попово, обл. Търговище, против решение № 48 от 17.06.2015 г. по адм. дело № 62 по описа за 2015 г. на Административен съд - Търговище, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 91-РД-1/6.04.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Търговище. Изложени са съображения за необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, гр. Търговище, не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Търговище е решение № 91-РД-1 от 6.04.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Търговище и потвърденото с него разпореждане № 91-РРа-105 от 10.03.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на самоосигуряващото се лице Никола Илиев Николов е отказано изменение на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната в минимален размер с разпореждане № 2 / прот. № NO1027 от 13.02.2015 г., считано от 3.12.2014 г. Отказът за изменение е мотивиран с обстоятелството, че лицето не е представило заверена осигурителна книжка за 2006 г. и 2014 г. След като е установил, че осигурителният доход на самоосигуряващото се лице за 2006 г. и 2014 г. не е доказан по нормативно предвидения ред, Административен съд - Търговище неправилно е приел, че пенсията за осигурителен стаж и възраст не следва да се определи в действителния й размер въз основа на надлежните документи за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход. От фактическа страна е установено, че жалбоподателят е придобил осигурителен стаж с продължителност след превръщането му към трета категория 44 г. 1 м. 15 д., в която не са включени незаверените периоди на 2006 г. и 2014 г. Установено е също така, че в осигурителната книжка е извършена заверка на останалите периоди след 1.01.1997 г., които са зачетени при отпускането на пенсията. През 2006 г. и 2014 г. касационният жалбоподател е подлежал на осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО в качеството му на лице, упражняващо дейност като едноличен търговец. На основание чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски. В същия смисъл е допълнителната разпоредба на § 1, т. 3, изр. 3 от КСО, съгласно която самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица се установяват по реда, регламентиран в чл. 41 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС): с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. С изменението на чл. 41 (ДВ, бр. 33 от 2013 г.) е предвидено, че за времето след 31 декември 2006 г. самоосигуряващите се лица могат да установяват осигурителен стаж и осигурителен доход и въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (ДВ, бр. 33 от 2013 г.), приложима за осигурителните периоди до 1.01.2016 г. по силата на § 9 от ПЗР на ПМС № 45 от 05.03.2015 г., осигурителният стаж, осигурителният доход и направените от самоосигуряващите се лица осигурителни вноски се вписват в заверената осигурителна книжка, издадена от съответното териториално поделение на НОИ. Осигурителните книжки се заверяват при условие, че са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване. От страна на самоосигуряващото се лице - жалбоподател не са представени изискваните от закона документи за установяване на осигурителния му стаж и осигурителния му доход за 2006 г. и 2014 г.: заверена осигурителна книжка или съдържаща се информация в информационната система на НОИ. Представените документи, издадени от ТД на НАП - Търговище, не удостоверяват погасяване чрез плащане или прихващане на задълженията за осигурителни вноски за процесните два периода. Издаденото в хода на съдебното производство удостоверение за липса на публични задължения не съставлява надлежно доказателство за изпълнение на задълженията за внасяне на осигурителни вноски в пълния им дължим размер и произтичащите от това права. Задълженията може да не са отразени в личната сметка на лицето или да са отписани на различни основания, например погасяване по давност. На основание чл. 1, ал. 5, изр. 2 от НПОС в случаите на липсващи или нередовни документи, когато нередовностите не са отстранени в указания 2-месечен срок от датата на уведомяването, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. При непредставени надлежни документи за осигурителен стаж и осигурителен доход за 2006 г. и 2014 г. пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя Николов следва да бъде отпусната в действителния й размер съгласно данните за осигурителен стаж и осигурителен доход, съдържащи се в наличните редовни документи, представени в двумесечния срок по чл. 1, ал. 5 от НПОС. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от НПОС, съгласно която при доказано право на съответния вид пенсия се издава разпореждане за отпускането и изплащането й в минималния размер до определянето на размера й по реда на КСО, е неприложима в разглежданата хипотеза. Визирани са случаите, в които са налице достатъчно данни за навършена възраст и придобит осигурителен стаж, но размерът на пенсията не може да бъде определен по реда на чл. 70 от КСО поради липса на документи относно точната продължителност на стажа и/или относно размера на осигурителния доход. Разпоредбата е създадена в полза на осигурените лица, придобили право на пенсия, които не разполагат с документи за установяване на осигурителния им стаж и доход, необходим за изчисление на размера на пенсията. Настоящият случай е различен: продължителността на осигурителния стаж и размерът на осигурителния доход са установени, с изключение на периодите на 2006 г. и 2014 г. В определения 2-месечен срок лицето не е представило надлежните документи по чл. 41 от НПОС относно тези периоди, но е представена заверена осигурителна книжка за периодите 1.01.1997 г. - 31.12.2005 г. и 1.01.2007 г. - 31.12.2013 г. Не съществува пречка за определяне на индивидуалния коефициент съгласно чл. 70, ал. 3 и 4 от КСО и изчисление на размера на пенсията в реалния й размер съгласно наличните документи за осигурителен доход след 1.01.1997 г. (В същия смисъл решение № 4190 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8596/2015 г., VI о., решение № 4187 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8603/2015 г., VI о. и др.). Ако впоследствие лицето се снабди с нормативно изискваните документи, установяващи придобит осигурителен стаж и осигурителен доход за 2006 г. и 2014 г., то може да се възползва от реда за изменение на пенсията по чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО. С оглед на горните фактически и правни съображения оспореното административно решение и потвърденото с него разпореждане, с които е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя Николов и отпускането й в действителен размер, подлежат на отмяна като незаконосъобразни. Оспореното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество. Оспорените актове следва да бъдат отменени, а административната преписка да се върне на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО за издаване на ново разпореждане при спазване на дадените по-горе задължителни указания. При непредставен списък на разноските в полза на касационния жалбоподател се присъждат направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. По делата за пенсии от осигурените лица и пенсионерите не се събира държавна такса (чл. 120, ал. 1 от КСО). По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от КСО Върховният административен съд, шесто отделение,