Решение № 9600 от 26.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4841/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014-2020" (ОПИК), чрез пълномощник, против решение 809 от 20.12.2023 г., постановено по адм.д. 435/2023 г. на Административен съд - Пазарджик, с което съдът е отменил негово решение РД-02-16-1188/04.04.2023 г. за отказ от верификация на разходи в общ размер на 175 000 лв., от които 87 500 лв., представляващи безвъзмездна финансова помощ на бенефициера "Ико Стил" ЕООД. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател решението е неправилно, тъй като съдът не е съобразил фактите, въз основа на които органът е отказал верификация. Касаторът твърди, че основанието за отказ от верификация е доказано по несъмнен начин, тъй като е безспорно установено, че разходите не са изпълнени в съответствие с договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и правилата на програмата. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената от дружеството жалба като неоснователна. Претендира разноските по делото. Ответникът "Ико Стил" ЕООД, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска присъждане на разноските за настоящата инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е решение РД-02-16-1188/04.04.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган на ОПИК, с което органът е отказал да верифицира разходи в общ размер на 175 000 лв., от които 87 500 лв., представляващи безвъзмездна финансова помощ по сключен с "Ико Стил" ЕООД административен договор, представляващи разходи по бюджетен ред 1.1. Сумарна стойност на разходите за придобиване на машини, съображения, оборудване, системи, СМР, представляващи дълготрайни активи, включени в Списъка на допустимите категории активи (Приложение 18.1). Първоинстанционният съд е установил, че по силата на сключен административен договор по ОПИК на "Ико Стил" ЕООД е предоставена безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект "Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност". По искане за плащане е извършена проверка на финален отчет и са констатирани несъответствия. От представените от бенефициера материали, включително снимки, органът е приел, че дейностите по проекта включват монтаж и доставка на топлоизолационни сандвич панели, с които е покрит предварително изграден навес - пристройка към производствено помещение, в който ще се складира част от готовата продукция. УО е констатирал, че от представените от бенефициера снимки не е видно в навеса - пристройка да се извършва икономическата дейност, за която е заявена подкрепата, както и липса към финалния технически отчет на един от следните три документа, доказващи допустимостта на сградата: Акт 16 (Удостоверение за въвеждане в експлоатация на сгради, строени след 7 април 1987 г. или Удостоверение за търпимост при сгради, строени до 7 април 1987 г.) или Акт за държавна/общинска собственост. Съдът е приел за безспорно установено, че проверяващите са изпратили искане до дружеството за представяне на посочените документи със срок. Жалбоподателят е поискал удължаване на срока, без да представи документи. Искането е уважено, като срокът е повторно удължен; поискано е ново удължаване на срока отново без представяне на документи. С оспореното пред първоинстанционния съд решение РД-02-16-1188/04.04.2023 г. ръководителят на УО е отказал верификация на разходи в общ размер на 175 000 лв., от които 87 500 лв., представляващи безвъзмездна финансова помощ по сключен с "Ико Стил" ЕООД административен договор. Като фактическо основание на отказа издателят на акта е посочил, че бенефициерът не е представил искани от органа документи във връзка с определяне "допустимостта на сградите, на които са извършени СМР дейностите". Позовал се е на т. 13. 2 от Условията, чл. 2.2.2 и чл. 2.4. от договора, чл. 1.1. и чл. 2.1. от Общите условия към финансираните по ОПИК 2014-2020 административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (Приложение II към договора), чл. 12 от Приложение II към договора и се е мотивирал, че бенефициерът не е доказал допустимостта на дейностите, свързани с изпълнение на СМР (в случая монтиране на сандвич панели върху изграден навес към промишлена сграда), като не е представил документи дали сградата е въведена в експлоатация, а само разрешение за строеж. Издал е оспорения отказ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) - разходите не попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи, а именно влезлите в сила Условията за кандидатстване като част от документацията на процедурата по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуема писмена форма, но в нарушение на процесуалните и материалноправните разпоредби, поради което го е отменил като незаконосъобразен. Посочил е, че конкретните метални навеси нямат характеристиката на сграда по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и същите представляват допълващо застрояване по чл. 41 ЗУТ, тъй като са спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградата на основното застрояване в имота, която е със стопанско предназначение. Този извод е мотивирал и съобразно заключение на приета по делото съдебно-техническа експертиза. Като строежи пета категория, за тези постройки не се издава технически паспорт, не се издава и разрешение за ползване и не подлежат на въвеждане в експлоатация. Съдът е обосновал извод за недоказаност на фактическото основание за издаване на оспореното решение и е приел, че дейността по поставяне на термопанелите не е недопустима по процесната процедура. С тези мотиви съдът е отменил оспореното решение като незаконосъобразно и е върнал преписката на органа повторно да се произнесе по представения от дружеството финален отчет. Решението е правилно. Съгласно чл. 59 ЗУСЕФСУ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период се определят с нормативен акт на Министерския съвет. За всяка процедура по програма по чл. 3, ал. 2 се определят: 1. допустимите категории разходи и максималните размери на разходите, ако има такива; 2. методът, приложим за определянето на разходите, и условията за изплащане на безвъзмездната финансова помощ и възстановимата помощ, когато за тях се прилагат формите по чл. 55, ал. 1, т. 2 4 ЗУСЕФСУ; 3. при проекти, които генерират приходи - методът, по който нетните приходи се приспадат от разходите за проекта; 4. специфичните условия, на които да отговорят разходите, за да се третират като допустими, включително условията, при които проектът се смята за осъществен извън програмния район. За допустимостта на разходите е необходимо те да бъдат заложени като разход в проектното предложение, да са направени в срока съобразно графика на дейностите и да са необходими за постигане на поставените цели. По направено искане за плащане разходите се верифицират въз основа на документите по чл. 60, ал. 3 ЗУСЕФСУ, представени от бенефициера, чрез извършване на управленски проверки. В конкретната процедура е извършена документална проверка. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ разходите се считат за допустими, ако попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. А според разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от същия закон ръководителят на управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма, утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Документите трябва да са съобразени и с изискванията на чл. 59, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Конкретно утвърдените Условия за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата попадат в категорията документи по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Съгласно т. 13.2 от Условията за кандидатстване недопустими дейности са дейности, свързани с изпълнение на СМР на самостоятелни административни сгради, на сгради, които не са въведени в експолатация, както и такива, свързани с изграждане на изцяло нови сгради. От правна страна органът е посочил, че претендираните разходи не могат да бъдат верифицирани поради това, че са извършени за недопустима дейност на основание чл.13.2 "Недопустими дейности" от Условията за кандидатстване и е постановил своя отказ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. Съдебната проверка за законосъобразност на административния акт е ограничена до проверка на посочените в акта фактически твърдения на органа и дали същите обосновават приетия с акта правен извод. Касаторът навежда твърдение, че "не дейността по поставяне на термопанелите е недопустима", защото тя отговаря на дейността по програмата за подобряване на енегрийната ефективност на предприятията, а дейността по поставянето им върху сграда, за която няма данни да отговаря на изискването на т. 13.2 от Условията за кандидатстване - дейности, свързани с изпълнение на СМР на самостоятелни административни сгради, на сгради, които не са въведени в експлоатация, както и такива, свързани с изграждането на изцяло нови сгради. Коя точно хипотеза обаче има предвид органът не може да се изведе от мотивите на акта. Дружеството е поставило термопанелите върху постройки на допълващо застрояване, за които е установено, че не представляват "сгради" по смисъла на ЗУТ и за тях не са въведени ограниченията посочени в т. 13.2 от Условията за кандидатстване. Органът е приел, от една страна, че бенефициерът не е доказал законността на построените навеси, върху които е поставил термопанелите, като не е представил доказателства за въвеждане в експлоатация или удостоверяващи търпимост на сградите. От друга страна, посочил е в мотивите си, че само от представения снимков материал не може да се направи извод за използване на навесите във връзка с дейността по проекта, като няма данни дори да е направил проверка на място. Като е обосновал извод за незаконосъобразност на административния акт и го е отменил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от ответника искане за разноски, в полза на дружеството следва да се присъдят разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 8000 лв. съгласно представените по делото писмени доказателства. Направеното от касатора възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски е немотивирано. Същото е и неоснователно с оглед материалния интерес по делото, неговата фактическа и правна сложност, както и проявената процесуална активност на пълномощника на страната. Воден от горното, Върховният административен съд