Решение № 14675 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7859/2009 г.

Решение № 14675 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7859/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационни жалби на адв. Руменов, пълномощник на Арсен Йосифов Буров и на РДНСК-Пловдив срещу решение № 342/19.03.2009 г. по адм. д. № 541/2008 г. по описа на Административен съд-Пловдив с молба за отмяната му като неправилно. В писмени възражения ответницата Снежанка Кирилова Семерджиева излага доводи за неоснователност на касационната жалба, подадена от Арсен Йосифов Буров и за основателност на касационната жалба, подадена от РДНСК-Пловдив. Претендира разноски. Ответниците Иван Петков Янев и Стефан Стефанов Пейчинов, чрез адв. Руменов и Тодор Кирилов Нушев поддържат касационната жалба на Арсен Йосифов Буров. Ответниците Иван Нушев, Тинка Начева, Стефан Сапунджиев, Емил Нушев, Пенка Мирчева, Вълкан Михайлов, Николинка Тасева, Мария Ройдова, Мария Янева, Катя Чолакова, Надежда Нейкова, Петър Михайлов, Тошко Тасев, Румяна Бурова, Стефан Костадинов Пейчинов, Запрян Начев, Стоян Димитров, Тодор Маринов, Теодора Мирчева, Стежанка Мирчева, Златка Нушева, Афродита Нушева, "БАЛКА СИА" АД, община-Пловдив р-н "Централен" и община-Пловдив не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба на Арсен Йосифов Буров и основателност на касационната жалба на РДНСК-Пловдив. Върховният административен съд намира подадените в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК касационни жалби процесуално допустими и подлежащи на разглеждане по същество. Предмет на оспорване в първата инстанция е Заповед № ДК-10-03/24.01.08 г. на началника на РДНСК-Пловдив, с която в производство по чл. 216 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) жалбите на Иван Георгиев Нушев, Тинка Иванова Начева, Емил Цветанов Нушев, Стефан Николов Сапунджиев, Арсен Йосифов Буров и Тодор Кирилов Нушев, подадени срещу Разрешение за строеж № 261/22.10.2007 г. за " масивна ограда от плътни тухли с Н до 2, 20 м по страничната регулационна линия на УПИ II-1994, 1995 и съседния УПИ I-1994, 1995 кв. 477, разположена изцяло в УПИ II-1994, 1995 г. ", издадено на името на община-Пловдив са отхвърлени. Този резултат е мотивиран с доводи по приложението на чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ като по отношение лицата Иван Георгиев Нушев, Тинка Иванова Начева, Стефан Николов Сапунджиев, Арсен Йосифов Буров и Тодор Кирилов Нушев, етажни собственици, носители на право на строеж в УПИ I-1994, 1995 е прието, че нямат качеството на заинтересувани лица, а по отношение Емил Цветанов Нушев, носител на право на строеж в УПИ II-1994, 1995 и заинтересовано лице по смисъла на цитираната разпоредба, че за разрешения строеж не се изисква съгласието му. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 216, ал. 6 вр. с чл. 215 ЗУТ състав на Административен съд-Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на първата група лица, а в частта на оспорването на Емил Цветанов Нушев е отменил заповедта и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по същество. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в съвкупност с доводите на страните, вкл. писменото заключение на в. л. Христова при спазване изискването на чл. 202 ГПК вр. с чл. 144 АПК и обосновано и в унисон с материалния закон е приел, че оградата, предвидена перпендикулярно на южната фасада на двете жилищни сгради, построени на калкан, не засяга правния интерес на етажните собственици в УПИ I-1994, 1995, кв. 477 по смисъла на чл. 48, ал. 3 ЗУТ, предвид което е законосъобразно разрешена в хипотезата на чл. 48, ал. 4 ЗУТ. При безспорните установявания, че тази група лица са носители на право на строеж в УПИ I-1994, 1995, кв. 477, мотивите съдържат извод, че тези лица нямат качеството на заинтересувани по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. По отношение оспорването на Емил Цветанов Нушев мотивите съдържат верен извод, че това лице като носител на ограничено вещно право (право на строеж) в УПИ II-1994, 1995, кв. 477 има качеството на заинтересувано по определението на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Прието е, че по жалбата в тази й част административният орган е дължал произнасяне по същество, предвид което заповедта в тази част е отменена и преписката е върната на компетентния орган. Касационната жалба, подадена от адв. Руменов, пълномощник на Арсен Йосифов Буров, с оплакване за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователна. От приетите по делото писмени доказателства - Заповед от 21.07.75 г., Заповед № 672/22.04.76 г. и Договор с дата 6.05.76 г за отстъпване право на строеж (л. 6, л. 8 и л. 194), е категорично установено, че Арсен Йосифов Буров е носител на ограничено вещно право в УПИ I-1994, 1995, кв. 477, а не в УПИ II-1994, 1995, кв. 477, от което и с оглед обстоятелството, че процесната ограда е разрешена за изграждане изцяло в УПИ II-1994, 1995, кв. 477, при липсата основания за приложението на чл. 48, ал. 3 ЗУТ следва, че същият не попада в кръга на лицата по чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Подробно изложените в касационната жалба фактически основания не намират опора в посочената разпоредба и доказателствата по делото и не следва да бъдат обсъждани. Касационната жалба на РДНСК-Пловдив е основателна. В частта, с която оспорената по реда на чл. 216, ал. 6 ЗУТ административна заповед е частично отменена и преписката е върната за ново произнасяне, решението е неправилно. Този извод се налага предвид факта, че противно на изложените в тази част мотиви, при постановяване на заповедта административният орган е изследвал правния интерес на оспорващия Емил Цветанов Нушев и в унисон с разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ е приел, че това лице е с безспорен правен интерес от административно оспорване. Приемайки жалбата на Нушев допустима, административният орган я е отхвърлил по конкретно съображение, а именно, че съгласието на това лице при разрешаването на строежа не се изисква, тъй като същото не е собственик на УПИ II-1994, 1995, кв. 477, общински. Така административният орган е мотивирал извода си за неоснователност на жалбата в частта, с която е подадена от това лице. Спазен е и материалния закон. Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 ЗУТ в настоящия казус е неприложима, тъй като поземленият имот е общинска собственост, а разрешението за строеж е издадено на името на община-Пловдив, носител на правото на общинска собственост съгласно чл. 14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и разпоредбите на Закона за общинската собственост (ЗОС). По изложените съображения решението в оспорената с касационната жалба на РДНСК-Пловдив част се явява постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК и след отмяната му следва да бъде заменено с ново, с което жалбата се отхвърли и в частта, с която е подадена от Емил Цветанов Нушев. При този резултат от касационната проверка претенцията на ответницата Семерджиева за присъждане на разноски се явява основателна и следва да бъде уважена с присъждане на разноските за настоящата инстанция в размер на 50 лв (Договор за правна защита и съдействие от 23.04.2009 г.), платими от касатора Буров. В останалата част разноските могат да бъдат претендирани по реда на чл. 248 ГПК вр. с чл. 144 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение