Решение № 17312 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8521/2019 г.

Решение № 17312 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8521/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Теко-1 И. Иванов" ЕООД, чрез процесуалния представител адв. П. Пейчев, против решение № 137/14.06.2019 г., постановено по адм. д. № 138/2019 г. по описа на Административен съд-Ямбол, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-73-0343287/2.04.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" гр. Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. В касационната жалба се сочи, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-73-0343287/2.04.2019 г. Претендира присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции в размер на 1020 лева. Ответникът - Началник отдел "Оперативни дейности" Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: За да отхвърли жалбата срещу заповед за наложена ПАМ, първоинстанционният съд е приел, че е установено извършването на административно нарушение – в обекта не се съхранява книга за дневните финансови отчети от ФУ №ДТ 765870, като се е позовал на констатациите при извършената проверка на 28.03.2019 г. При установените факти е обосновал извод за законосъобразност на обжалваната заповед. Решението е неправилно, постановено е в противоречие с материалния закон. Оспорената ПАМ "запечатване на търговски обект - магазин за плод-зеленчук" е приложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС във вр. с чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. /Наредбата/. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС, мярката се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредбата установява задължение за лицето да съхранява в търговския обект книгата за дневните финансови отчети за текущата година. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от Наредбата, която систематически се намира в Глава пета "Отчетност на оборотите от извършени продажби", лицето по чл. 3, използващо ЕСФП, съхранява дневните финансови отчети в хронологичен ред в прономерована и прошнурована книга за дневните финансови отчети за календарната година, водена в единствен екземпляр за всяко фискално устройство и съдържаща страници за всеки календарен ден. На първа страница на книгата се отразяват данните на лицето по чл. 3, наименованието и адресът на търговския обект, описват се кочаните с касови бележки и данни от въвеждане в експлоатация, индивидуалните номера на фискалните устройства, както и промените на данните в деня на настъпване. От цитирания текст следва, че книгата за дневните финансови отчети е за календарната година, като при промяна в някои от посочените в разпоредбата данни, сред които са индивидуалните номера на фискалните устройства, същата трябва да бъде отразена в деня на настъпването й, а не да бъде въведена нова книга. При установените по делото факти, по които няма спор между страните, и предвид обстоятелството, че в дневните финансови отчети за периода след 14.03.2019 г. са били отразявани индивидуалните номера на новото фискално устройство, регистрирано на 14.03.2019 г., което продължава да бъде единствено за обекта, не може да се приеме, че е нарушено задължението по чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредбата за съхраняване на документи. От това следва, че мярката е приложена при липса на предвидената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС материална предпоставка и че съдебното решение, с което е прието, че същата е законосъобразна, е неправилно поради нарушение на материалния закон. Поради това, издадената заповед е незаконосъобразна, с оглед на което е следвало да бъде отменена. Като е приел обратното и е отхвърлил жалбата срещу акта, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната му и съобразно изложените по-горе мотиви, следва да се постанови друго решение, по същество, с което жалбата на "Теко-1 И. Иванов" ЕООД бъде уважена и заповедта на Началник отдел "ОД" гр. Бургас, Д "ОД" в ГД "ФК" в ЦУ на НАП следва да бъде отменена, като незаконосъобразна. Разноски: При този изход на спора и направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 вр. с чл. 228 АПК, в полза на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски, възлизащи на сумата от 1020 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и държавни такси за две съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,