Решение № 11 от 7.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 930/2010 г.

Решение № 11 от 7.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 930/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева Производството е по чл. 307, ал. 2 и сл. ГПК, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молбата на С. И. П. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Благоевградския районен съд № 4314 от 02.10. 2006 г., по гр. д. № 10/2006 г., с което са уважени предявените от З. "Б.", гр. София срещу молителя обективно съединени искове - обратен суброгационен по чл. 407, ал. 2 ТЗ (отм.), във вр. с чл. 402, ал. 1 ТЗ (отм.) и чл. 81 ЗЗ (отм.) за сумата 1360.08 лв., платено от застрахователя застрахователно обезщетение по щета № 52-02060-201180/3-02050 - 0014/03 от 18.03.2003 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба 30.12.2005 г. до окончателното и изплащане и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 442.30 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 17.05.2003 г. - 30.12.2005 г., като в полза на ищеца са присъдени и направените в инстанционното производство деловодни разноски под 494.29 лв.. С молбата за отмяна е въведено оплакване за допуснато нарушение на процесуалното правило на чл. 41 и сл. ГПК (отм.), което според касатора е обусловило и неправилно приложение на чл. 50 ГПК (отм.). Твърди се, че в резултат на допуснатото от решаващата инстанция съществено нарушение на съдопроизводствените правила е отнета гарантираната с принципа за участие на страните в производството по разглеждане на спора, възможност- молителят реално да участва в процеса и да защити интересите си по делото. Ответната по молбата страна не е взела становище по основателността и. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 307, ал. 2 и сл. ГПК, намира: С определение № 124 от 15.11.2010 г., по горепосоченото дело молбата за отмяна е приета за процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С нормата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, аналогична на чл. 231, б. "е" ГПК (отм.) законодателят е въвел няколко хипотези, при които е налице основание за отмяна. Последните са израз на прогласеното в гражданския процес основно начало, че на всяка надлежна страна следва да се осигури реална възможност да вземе участие при разглеждане на делото по предвидения в ГПК ред, за да защити интересите си. Следователно на отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК подлежи всяко влязло в сила решение, постановено в производство, по което на страната е отнета така гарантираната от законодателя възможност да участва по делото, било поради нарушаване на съответните установени от процесуалния закон правила за призоваване, било поради невъзможност да се яви в процеса, или когато е била ненадлежно представлявана. В случая, обаче, твърдяното от молителя нарушаване на задълженията за връчване на призовките и съобщенията, довело до неправилно приложение от страна на Благоевградския окръжен съд на процесуалното правило на чл. 50 ГПК (отм.) не е налице. Обстоятелството, че при връчване първата призовка на настоящия молител, в качеството му на ответник по гр. д. № 10/2006 г. на Благоевградския районен съд съответният съдебен служител е констатирал напускането му от посочения в исковата молба адрес-[населено място], ул. "С." № 9А, ет. 2 /л. 18/ е обусловило изискването на служебна справка от [община] и от Р. [населено място] за постоянния адрес на лицето /л. 21/. С писмо изх. № 11-00-51/18.01.2006 г. [община] е съобщила на Благоевградския районен съд, че по данни от ЛРК и Л. постоянният адрес на С. И. П. е [населено място], ж. к. "А. М." бл. 38, вх. "г", ет. 3, ап. 7, който именно адрес се сочи и в молбата за отмяна, като актуален за същия. Следователно фактът, че от така посочения постоянен адрес изпратената до ответника призовка за насроченото пред Благоевградския районен съд съдебно заседание на 16.03.2006 г., 10 ч., по гр. д. № 10/2006 г. /л. 29/ се е върнала в цялост с отбелязване на връчителя, че по сведение на съседите от ет. 2 и ет. 3 адресата и притежава жилище в сградата, но не живее в него и тези данни са удостоверени с подписа на св. С. Т., обосновава правен извод, че в случая процесуалното правило на чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.), при действието на която норма се е развило първоинстанционното производство по делото, е било приложимо и като е съобразил същото, призовавайки С. И. П. в качеството му на ответник, чрез публикация в неофициален раздел на ДВ бр. 27/31.03.2006 г. решаващият съд не е нарушил процесуалния закон. От правната характеристика на приложената по делото и върната в цялост призовка до страната на официален свидетелстващ документ, ползващ се с формална доказателствена сила относно неговата автентичност и с материална доказателствена сила относно фактите, предмет на удостоверителното изявление на длъжностното лице- връчител, следва, че решаващият съд е обвързан от тази доказателствена сила на официалното удостоверяване до момента на оборването и по предвидения в закона ред - с влязла в сила присъда или с влязло в сила съдебно решение, основано на чл. 124, ал. 4 ГПК, каквито доказателства по делото - отсъстват, поради което процесуално законосъобразно Благоевградският районен съд е счел, че в случая липсва основание да се отрече отбелязаното от връчителя продължително отсъствие на П. от постоянния му адрес. Същевременно неявяването на последния в оповестеното чрез публикацията в ДВ съдебно заседание пред Благоевградския районен съд, факт безспорно установен по делото, обуславя и законността на назначения му по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК (отм.) особен представител в лицето на адв. Е. С. - АК [населено място], при участието на която е и разгледан възникналият между страните правен спор. Или от установената по делото фактическа обстановка се налага правен извод, че в случая установената в ГПК процедура по призоваване на страните в процеса, гарантираща реална възможност на същите за участие в производството по конкретното дело и защита на интересите им не е била нарушена от страна на Благоевградския районен съд с приложение на процесуалното правило на чл. 50 ГПК (отм.), поради което елементите от фактическия състав на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не са осъществени, а това само по себе си изключва и основателността на молбата за отмяна. Водим от тези съображения и на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС