Решение № 1200 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12488/2012 г.

Решение № 1200 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12488/2012 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Държавен фонд "Земеделие", гр. София, представляван от Свилен Костов - заместник изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Петя Ангелова, против решение № 4577 от 07.08.2012 г. по адм. дело № 856/2012 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 30 състав. Жалбоподателят заявява, че не е съгласен с решението, с което е отменено по жалба на Миглена Нинова Гъркова Уведомително писмо № 01-6500/30942 от 08.07.2011 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен Фонд "Земеделие", в частта относно отказ за плащане на одобрени площи по мярка Агроекологични плащания, Агроекологична дейност с код АПП13, в размер на 12 765.76 лв., за площта от 67.29 ха по заявление на жалбоподателката за 2009 г., с УИН 15/290509/29141. Твърди, че неправилно съдът е приел, че в акта не се съдържат достатъчно фактически и правни основания за издаването му и моли решението да бъде отменено, като неправилно и необосновано, а процесното уведомително писмо да бъде потвърдено, въз основа на изложеното в касационната жалба. Допълнително е постъпило и писмено Становище. От ответника - Миглена Нинова Гъркова от с. Дерманци, общ. Луковит, чрез пълномощника й адв. Боряна Соколова е постъпил писмен отговор, в който моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението да бъде потвърдено като валидно, правилно и обосновано. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът оспорва жалбата и отново моли да бъде оставена без уважение. Моли да бъдат присъдени разноски за касационното производство. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е допустима, но по същество е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон. Съдът въз основа на доказателствата по делото е направил обосновани правни изводи, а именно, че оспореният административен акт е незаконосъобразен. Правилен е изводът, че в процесното уведомително писмо липсват мотиви за отказа за плащане на одобрени площи по мярка Агроекологични плащания /АЕП/, като едва в хода на съдебното производство административният орган е заявил, че действителното фактическо основание за отказа е липсата на декларирани животни от страна на жалбоподателката в подаденото от нея заявление по АЕП. На следващо място верен е изводът на съда, че посоченото правно основание - чл. 26 от Наредба № 11 от 2009 г., както и Методиката за отказване или намаляване на агроекологичните плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /приета със Заповед № РД 09-87 от 09.02.2010 г. на МЗХ/ съдържат основания за отказ от подпомагане, но нито едно от тях не се свързва с липсата на деклариране на животни по АПП13. За да бъде отказано плащане на земеделски производител на основание чл. 26 от Наредба № 11, следва да е извършена проверка на място, съгласно чл. 16 във вр. с чл. 65, ал. 3, 4 и 5 от същата Наредба. Видно от приложените по делото писмени доказателства не се установява да е извършвана такава проверка, което е нарушение на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на оспорения административен акт. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 4577 от 07.08.2012 г., в производство по реда на чл. 126 - чл. 178 от АПК, Административен съд София - град, Второ отделение, 30 състав: ОТМЕНЯ по жалба на Миглена Нинова Гъркова от с. Дерманци, общ. Луковит, обл. Ловеч Уведомително писмо № 01-6500/30942 от 08.07.2011 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта относно отказ за плащане на одобрени площи по мярка Агроекологични плащания, Агроекологична дейност с код АПП 13, в размер на 12 765.76 лв., за площта от 67.29 ха по заявление на жалбоподателката за 2009 г., с УИН 15/290509/29141; с втори диспозитив съдът ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за влязлото в сила решение, съгласно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че подадената пред него жалба е основателна. На първо място в решението си е дефинирал приложимите за случая нормативни актове, като е посочил, че към момента на издаване на оспорения акт Република България е пълноправен чл. на Европейския съюз и е въвела в законодателството си изискванията на директивите и регламентите на ЕС относно Общата селскостопанска политика (ОСП) на съюза, в частност относно схемите и правилата за единно плащане, които са инструмент на ЕС за да се избегне изоставянето на селскостопанска земя и да се осигури, че тя ще бъде поддържана в добро селскостопанско и екологично състояние. Вътрешната законодателна рамка е очертана от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), както и наредби. При пропуски или неточности във вътрешното право, следва да се приложат пряко нормите на Регламент /ЕО/ № 1782/2003 на Съвета и Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията, които съгласно чл. 288 /стар 249/, ал. 2 от ДЕО имат директна приложимост във вътрешния правов ред на държавата членка. На второ място съдът е намерил процесния акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в предписаната от закона форма, но не и съдържание. Посочил е, че от издадения акт не може да се направи категоричен извод какви са били фактическите основания за издаването му и дали те кореспондират с правните такива. Посочил е, че е недопустимо едва в хода на съдебното производство административният орган да посочва фактическото основание за отказа, а именно липсата на декларирани животни от страна на Миглена Нинова Гъркова. По тази причина е обосновал извод, че в конкретния случай не е спазено изискването на АПК за посочване на фактическите и правни основания за издаване на индивидуалния административен акт, което представлява съществено процесуално нарушение, годно да обоснове отмяна на акта. На трето място съдът е констатирал, че видно от оспорения индивидуален административен акт и приложената административна преписка, субсидии за част от заявените мерки - по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по Схемата за национални доплащания за животни, са платени в пълен размер, а и жалбоподателката не навежда основания за неизплащането на финансова помощ по тях. Различно е положението при мярка Агроекологични плащания (АЕП). Подаденото заявление по АЕП притежава всички необходими таблици, попълнени съответно и съгласно изискванията на Държавен фонд "Земеделие", доколкото са попълнени със съдействието на негови служители, видно от отбелязванията в края на заявленията. Съгласно представено писмо от 2010 г. към заявленията по кодове АПП13 и АПП14 е следвало да има посочени животни, обвързани в производството, но на лицето не са предоставени такива таблици, макар да се съдържат акуратно попълнени такива към заявленията по СЕПП и Схемата за национални доплащания за животни. Доколкото не е било указано на лицето липсата на попълнена таблица и не му е бил даден срок за отстраняване на нередовността на заявлението, то съдът е приел, че е налице още едно процесуално нарушение. Констатирал е още, че по заявлението за кампания 2009 г., не е извършена класическа проверка на място, тъй като същото не попада в петте процента от заявленията за съответната година, съгласно метода за риск - анализа и съответно на разпоредбите на ЗПЗП, както и че по делото липсват доказателства за извършена такава проверка. На четвърто място съдът е посочил, че нареченото "Общо заявление" за подпомагане по различните схеми и програми трябва да се разглежда действително като такова и да се преценява в своята съвкупност с подадените към него приложения. Жалбоподателката е посочила подробно в раздела за животни по Схемата за национални доплащания за животни отглежданите от нея говеда, включително с техните ушни марки. С това е изпълнила условията да е пълно заявлението, включително и по допълнително посочената от нея схема - АПП13 /за възстановяване и поддържане на недоизпасани затревени площи с висока природна стойност (ВПС) чрез паша, съгласно определението на Наредба № 11 към датата на заявяването/, доколкото както към заявлението по АЕП, така и към общото заявление е посочила отглеждането на животни по схеми, необвързани с производството. Жалбоподателката е посочила, както обработваните от нея площи, така и брой животни, с оглед на което съдът е приел, че не се е доказало твърдението на административния орган, за наличието на посоченото от него фактическо основание за отказ да се финансира Миглена Нинова Гъркова по подаденото от нея заявление за 2009 г. На последно място съдът е направил извод, че посоченото правно основание - чл. 26 от Наредба № 11 от 2009 г., както и Методиката за отказване или намаляване на агроекологичните плащания по 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (приета със Заповед № РД 09-87 от 9.02.2010 г. на МЗХ) съдържат основания за отказ от подпомагане, но нито едно от тях не се свързва с липсата на декларирани животни по АПП13. С оглед изложените съображения съдът е стигнал до извода, че издаденият от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" акт е незаконосъобразен в обжалваната му част и като такъв следва да бъде отменен, а преписката върната за ново произнасяне. Така постановеното съдебно решение е правилно. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София - град е законосъобразността на Уведомително писмо № 01-6500/30942 от 08.07.2011 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен Фонд "Земеделие", в частта относно отказ за плащане на одобрени площи по мярка Агроекологични плащания, Агроекологична дейност с код АР13, в размер на 12 765.76 лв., за площта от 67.29 ха по заявление на жалбоподателката за 2009 г., с УИН 15/290509/29141. Предвид съдържанието си това писмо, макар и да е наречено "уведомително", носи белезите на индивидуален административен акт, поради което подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. С писмото безспорно се засягат правата и интересите на земеделския производител след като за получаване по АЕП е изцяло отказана претендираната от него сума. Законосъобразни са изводите на съда, че в оспорения административен акт не се съдържат фактически основния, които се изискват съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Липсват мотиви за отказа за плащане на одобрени площи по мярка Агроекологични плащания (АЕП), като едва в хода на съдебното производство административният орган е заявил, че действителното фактическо основание за отказа е липсата на декларирани животни от страна на жалбоподателката в подаденото от нея заявление по АЕП. Принципно е положението, че пропускът за излагане на конкретни и пълни мотиви не може да бъде заместен нито от съображения, изложени от процесуалния представител на административния орган, нито от двете съдебни инстанции, нито самия орган може да дописва мотивите си впоследствие. Немотивираността на административния акт е достатъчно основание той да бъде отменен, тъй като е издаден в нарушение с изискването на АПК. Административният акт следва да съдържа ясно изложение на фактическите основания, поради наличието на които на съответното правно основание е издаден отказ за финансово подпомагане, за да може адресатът на акта да се защити срещу него и да се осъществи съдебен контрол. Правилно първоинстанционният съд е приел, че Общото заявление за плащания за площ за 2009 г. следва да се разглежда, като такова "ОБЩО" и да се преценява в своята съвкупност, ведно с подадените към него приложения. От подаденото от Миглена Нинова Гъркова такова заявление с УИН 15/290509/29141 е видно, че е заявила за подпомагане парцели по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Със същото заявление, кандидатът за финансово подпомагане е заявила и други схеми и мерки, като Схемата за национални доплащания за животни (НДЖ1, НДЖ2), както и мярка 214 - Агроекологични плащания (АЕП) с код АПП13, от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Към общото заявление в таблица за отглежданите животни, за кандидатстване по схемите за подпомагане, необвързани с производството е посочила броя на отглежданите животни - 58 говеда (на стр. 81 от първоначално образуваното адм. дело № 8355/2011 г.), което противоречи на твърдението на ответника в първоинстанционното производство, че данни за отглежданите животни не са посочени. Обосновано първоинстанционният съд е установил наличието на нарушение на материалния закон. Действително посоченото правно основание - чл. 26 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., както и Методиката за отказване или намаляване на агроекологичните плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., съдържат основания за отказ от подпомагане, но нито едно от тях не се свързва с липсата на декларирани животни. Още повече, че за да бъде отказано плащане на земеделския производител следва да е извършена проверка на място, съгласно чл. 16 от Наредбата, във връзка с чл. 65, ал. 3, 4, 5, а видно от представената административна преписка такава не е извършена, което е още едно основание обуславящо незаконосъобразността на постановения отказ за изплащане на суми по АЕП. Само за пълнота следва да се отбележи, че в административната преписка и в съдебните решения процесната мярка 214 е посочена с различен код - АР13, АП13, АПП13, но се касае за една и съща агроекологична дейност. В контекста на всичко изложено до тук, възраженията в касационната жалба се преценяват като неоснователни и обжалваното с нея съдебно решение следва да бъде оставено в сила изцяло, защото е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а след служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,