Решение № 9412 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2646/2011 г.

Решение № 9412 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2646/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 40/24.01.2011 г., постановено по административно дело № 749/2010 г., Хасковският административен съд е: 1) отхвърлил жалбата на Живка Янчева Христова от гр. Димитровград против решение № Ж-154-1/10.11.2010 г. на директора на РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане № 265/06.10.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Хасково; 2) осъдил жалбоподателката да заплати на РУСО - Хасково разноски по делото в размер на 150 лв.

Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Живка Янчева Христова от гр. Димитровград. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се твърди неправилност на оспорения съдебен акт. Обоснована е и теза за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 1, 3 и 4 от АПК на административните решение и разпореждане. Исканията са за отмяна на съдебното решение и решаване на делото по същество, като се приеме, че сумата за процесния период не подлежи на връщане, евентуално, че следва да се върне само сумата, получена за 12 дни от 02.06.2008 г. до 17.06.2008 г., когато детето на касаторката е посещавало детско заведение.

Ответникът по касация - Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оставянето й без уважение.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна.

С разпореждането, потвърдено по същество с оспореното пред Хасковския административен съд решение на директора на РУСО - Хасково, на основание чл. 114, ал. 3 от КСО е наредено Живка Янчева Христова да възстанови недобросъвестно полученото за периода от 02.06.2008 г. до 15.11.2008 г. вкл., парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, в размер на 1210.00 лв. главница и 549.08 лв. дължима лихва, от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането.

В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Хасково (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. При разглеждане на делото въз основа на приобщения по надлежния ред към него доказателствен материал (в т. ч. и административната преписка) е било установено, че Янислав Христов Христов (роден на ..**** г.), син на жалбоподателката, е постъпил на 02.06.2008 г. в ОДЗ № 4 гр. Димитровград и до навършване на двегодишна възраст (15.11.2008 г.) не е бил изписан, което не е декларирано от майка му. Доколко и за какъв период от време детето е посещавало яслената група, част от обединеното детско заведение, в която е било прието, е въпрос, ирелевантен досежно преценката дали то е било настанено (по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО) в детското заведение. За наличието на качеството "настанено в детско заведение" от основно значение е дали детето е било прието през процесния период и не е изписано от съответното детско заведение, а не колко редовно (и дали) го е посещавало. Обосновано на база на това е приет за съответстващ на приложимия материален закон извода на административния орган, че в случая е налице настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО. Съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето от КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение - т. е. когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете.

В тази връзка от съществено значение е обстоятелството, че жалбоподателката не е спазила изискването на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, в срок от три работни дни от промяната на обстоятелствата, свързано с изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, да представи на работодателя си декларация по образец съгласно приложение № 12, за обстоятелствата, водещи до спиране на плащането от 02.06.2008 г. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение, а именно, че детето й е настанено в детско заведение, обуславя недобросъвестно получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, и съответно законосъобразно (чл. 114, ал. 1 от КСО) е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за процесния период ведно със законната лихва по чл. 113 от КСО.

Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения на жалбоподателката, на които е даден убедителен отрицателен отговор.

Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касаторката за необоснованост.

От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторката, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на процесните актове на администрацията, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност и е присъдил разноски в полза на ответника, Хасковският административен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,