Решение № 67 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4474/2007 г.

Решение № 67 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4474/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Пловдивския окръжен съд от 25.06.2007 г. по гр. д. № 399/2007, с което е отменено решението на Асеновградския районен съд от 6.12.2006 г. по гр. д. № 1111/2005 и са отхвърлени предявените искове за обезщетение за пропуснатите ползи поради лишаване от владението на имот и за вредите от разрушаването на една стена в имота. Недоволен от решението е касаторът К. И. Ч., К. Н. К. то го обжалва в срок с оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Касаторът счита, че в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че обезщетение не се дължи, въпреки че по делото е установено по несъмнен начин, че от 11.11. до 30.11.2005 г. ответникът е държал описаните в протокола за въвод свои вещи в притежаваното от него помещение и така е препятствал ползването му; и в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е приел, че той е препятствал изнасянето на вещите. В жалбата са изложени и оплаквания срещу решението в частта по иска за обезщетение на вредите от разрушаването на една стена в имота, които не следва да бъдат разглеждани, тъй като цената на този иск е под 5000 лева. Ответникът по жалбата "В" ЕООД, Пловдив я оспорва, като счита, че правилно въззивният съд е приел, че претендираното обезщетение не се дължи. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че след като е закупил на публична продан имот, част от който е процесният цех, ищецът е въведен във владение на 17.10.2005 г., като в имота са останали вещите, описани в протоколи №№ 2 и 3, които ответникът се задължава да изнесе до 10.11.2005 г. В протоколите не е посочено, кои от вещите се намират в процесния цех. Ответникът е изнесъл част от вещите, но по делото не е установено, в кое помещение са останали неизнесените вещи, поради което не може да се установи дали неизнесените вещи са пречили на ползването на процесния цех. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че по същество правилно въззивният съд е приел, че претендираното обезщетение не се дължи, тъй като отношенията между страните не се уреждат от правилата на неоснователното обогатяване. Те биха се уреждали от тези правила, ако ответникът е владял процесния цех и като не го е освободил и предал владението на ищеца, се е обогатил неоснователно за негова сметка. По делото не се спори, че ищецът е въведен във владение преди началото на процесния период, както и че той е приел владението с намиращите се в него вещи на ответника. Като е получил владението на имота с намиращите се в него движими вещи, ищецът е приел движимите вещи на влог със срок до 10.11.2005 г. Приетите на влог вещи не са смущавали владението на процесния цех. Ако те са пречили на ползването на някаква част от него, това е на основание сключения договор за влог (който е безвъзмезден, ако не е уговорено друго - чл. 250, ал. 1 ЗЗД). А ако те са пречили на ползването на част от процесния цех след изтичането на срока на влога, евентуално обезщетение би се дължало на договорно основание. Видно от изложеното обжалваното решение е по същество правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. На ответника по касацията следва да бъдат присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение