Решение № 1621 от 21.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7923/2021 г.

Решение № 1621 от 21.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7923/2021 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Д. и П. Д. от гр. Варна чрез пълномощника им адв. С. Спасов, срещу Решение № 1681 от 17.03.2021 г., постановено по адм. дело № 11886/2020 г. от Административен съд София-град с доводи за наличие на касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебния акт, като бъде постановено ново решение по същество на правния спор, с което да се отмени оспорения административен акт и се задължи КЕВР в конкретен срок да определи независим оценител за оценка за изкупуване на техни съоръжения от "Електроразпределение Север" АД. Претендират разноски. Ответната страна – "Електроразпределение Север" АД, ЕИК[ЕИК], гр. Варна, чрез процесуалния си представител юрк. С. Стратиева в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на оспореното решение. Моли същото да бъде потвърдено. Ответната страна - Комисия за енергийно и водно регулиране в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрк. Дуевски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на К. Д. и П. Д. срещу Решение № Ж-734 от 05.11.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в което е обективиран мълчалив отказ на административния орган да се произнесе по искане на жалбоподателите за назначаване на независим оценител и изготвяне на оценка за изкупуване на съоръжения, от "Електроразпределение Север" АД, представляващи оборудване на Трафопост с диспечерски номер 331, находящ се на адрес гр. Варна, бул. "Приморски" № 23 в съответствие с правомощията си по чл. 21, ал. 1, т. 14 и т.; чл. 22, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 и чл. 23, т. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ); § 4, ал. 1 и § 4а от ПЗР на ЗЕ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно и е осъдил дружеството да заплати на КЕВР разноски по делото. За да постанови този резултат е приел за установено от фактическа страна, че административното производство е започнало по жалба на К. Д. и П. Д. – собственици на електрически съоръжения, представляващи оборудване на Трафопост с диспечерски № 331, намиращ се в гр. Варна, бул. Приморски № 23 и на кабелна линия средно напрежение към трафопоста, срещу "Електроразпределение Север" АД, в която е посочено, че от изграждането на съоръженията и въвеждането им в експлоатация през 2008 г. до момента жалбоподателите не са постигнали съгласие с енергийното дружество за цената, която трябва да им заплати за придобиване на тяхната собственост, като през този период са им били предложени оценки на двама лицензирани оценители, по които не са постигнали съгласие с оглед неточности в оценките, тъй като в нито една от оценките на са били включени разходите по проектиране и по надзор върху съоръженията и свързаните с това държавни и общински такси. В жалбата до КЕВР се иска да им се определи цена за изкупуване на оборудването на трафопоста и кабелната линия. Енергийното дружество е отказало да им заплати частта от определените стойности, представляваща заплатен от жалбоподателите ДДС, искало е направи прихващане на цената на съоръженията с цената за присъединяване, която пък била в противоречие с указанията, дадени от КЕВР по прилагане на Решение № Ц-002 от 2002 г. на ДКЕВР. В становище от 13.10.2020 г. "Електроразпределение Север" АД твърди, че през 2005 г. неговият праводател "Електроразпределение Варна" АД е закупил помещение за трафопост на адреса, заедно със съответния % идеални части от общите такива на сградата и от правото на строеж, както и право на преминаване и прокарване на кабели линии през поземления имот. Въз основа на учреденото право на прокарване, електроразпределителното дружество е придобило собствеността върху линейния обект. На основание придобитото право на собственост и ограничени вещни права е издадено Разрешение за строеж от 19.06.2006 г. на "Външно кабелно ел. захранване 10 kV за подземен трафопост в УПИ IVкв. 69 чрез разкъсване на кабел 20 kVмежду ТП 148 и ТП 260", като след извършване на строителството е издадено Разрешение за ползване на 12.08.2008 г. от началник РДНСК Варна с възложител "Електроразпределение Север" АД. На следващо място, по делото е установено, че с Договор за присъединяване от 10.04.2007 г. клиентът е поел задължение за изграждане на присъединителни съоръжения и предаването им на мрежовия оператор на база взаимно признати разходи срещу задължението на клиента за заплащане на посочената цена за присъединяване, чрез прихващане на определените суми като за изпълнение на тези облигационни задължения от страна на мрежовия оператор са предприемани опити за постигане на споразумение между страните, които са останали без резултат. Изготвени са два оценителни доклада – през 2009 г. и през 2020 г., като разликата в цената на съоръженията се дължи на несъответствие между посочените съоръжения по Договор за присъединяване, инвестиционните проекти на същите и реално изградените, както и поради амортизацията на съоръженията в периода от въвеждането им в експлоатация до сега. Относно претендираното ДДС е прието, че физическите лица нямат регистрация по ЗДДС, поради което нямат право да начисляват ДДС, както и да ползват данъчен кредит. КЕВР, позовавайки се на § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗЕ, в мотивите на оспореното решение приема, че с оглед наличието на спор между страните и липсата на съгласие за определяне на независим оценител и от двете страни на конкретно посочени енергийни обекти комисията няма компетенции да започне процедурата по реда на § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗЕ. Комисията е приела, че определената цена на присъединяване от "Електроразпределение Север" АД, посочена в чл. 44 на договора за присъединяване от 10.04.2007 г. не е в съответствие с дадените от КЕВР указания в Протокол № 169/03.11.2008 г. по т. 1 по прилагането на решение № Ц-002/29.03.2002 г., т. 7 на КЕВР и е постановила процесното Решение № Ж-734 от 05.11.2020 г., с което на основание чл. 22, ал. 1, т. 5 и ал. 7 от ЗЕ във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 е дала задължителни указания на "Електроразпределение Север" АД в 7 дневен срок от получаване на решението да предложи допълнително споразумение, относно посочената в чл. 44 от Договора за присъединяване цена за присъединяване на обект, във връзка с дадените от Комисията указания в Протокол № 169/03.11.2008 г. по т. 1 по прилагането на Решение № Ц-002/29.03.2002 г. т. 7 на ДКЕВР. С оглед на установените факти и доказателства по делото, съдът е приел, че Решение № Ж-734 от 05.11.2020 г. е издадено от компетентен държавен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на установените процесуални правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Необоснован и при неправилно приложение на материалния закон е изводът в обжалваното решение за законосъобразност на оспорения пред съда административен акт, като първоинстанционният съд е възприел изцяло мотивите на административния орган. Съдът от първата инстанция е определил предмета на делото като оспорване на Решение № Ж-734 от 05.11.2020 г. на КЕВР в частта, в която Комисията не се е произнесла по искането за определяне на изкупна цена, назначаване на оценител и задължаване на "Електроразпределение – север" АД да заплаща обезщетение за ползването на съоръженията до тяхното изкупуване. Всъщност КЕВР е сезирана с жалбата на К. Д. и П. Д., с която са отправили искане до административния орган да им "... бъде определена цена за изкупуване на енергийни обекти и цена за присъединяване към електропреносната мрежа", излагайки съображения, че страните не са постигнали съгласие за посочените цени. Следователно, в случая жалбоподателите са сезирали КЕВР по реда на § 4 от ПЗР на ЗЕ за определяне на независим оценител, с чиято експертиза страните да разрешат възникналия между тях, и неразрешен дълги години, спор относно цената за изкупуване на енергийни обекти и цената за присъединяване към електропреносната мрежа. Съгласно ал. 1 на текста (изм. ДВ, бр. 54.2.0212 г., в сила от 17.07.2012 г. Енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 12-годишен срок от влизането в сила на този закон. Обектите по ал. 1 се изкупуват по пазарната им стойност. В случай че страните не постигнат споразумение за стойността им, те възлагат извършването на оценка на обектите от независим лицензиран оценител. Определена от оценителя стойност на обекта е цената на сделката за изкупуване. При непостигане на съгласие за определяне на оценител в 60-дневен срок от получаване на покана за това от другата страна енергийното предприятие и/или собственикът на обектите имат право да отправят искане до председателя на комисията за определяне на независим оценител. Определеният по този ред оценител е задължителен за страните. Разходите по оценката се поделят поравно между страните. А след изменението, в сила от 08.05.2018 г. (§ 4, ал. 4а - обн. ДВ, бр. 38/2018 г.): В случай, че сделката по изкупуване не е осъществена или няма обоснован отказ по ал. 4, енергийното предприятие в срок три месеца след покана от страна на собствениците по ал. 1 е длъжно да плаща наем по методика, определена от комисията, в зависимост от типа и мощността на съоръжението. С решението, чиято законосъобразност се оспорва пред съда, административният орган не е дал отговор на искането, с което е сезиран. Налице е мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Този мълчалив отказ е формиран при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които задължават КЕВР да се произнесе с изричен акт по предмета на искането, с което е сезиран, а в случая не е налице такова произнасяне. Комисията не се е произнесла по въведения от жалбоподателите предмет съобразно правомощията си по посочената нормативна уредба, поради което мълчаливият отказ, обективиран в Решение № Ж-734 от 05.11.2020 г. следва да бъде отменен, а преписката – върната на КЕВР за ново произнасяне, съобразно правомощията и по § 4 от ПЗР на ЗЕ. При този изход на спора, основателно се явява искането на касационните жалбоподатели за присъждане на сторените от тях разноски, поради което следва да им се присъдят такива в общ размер на 1 340 лева, платими от ответника КЕВР. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение