Решение № 8516 от 5.9.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд земеделие" (ДФЗ) против решение 323/20.07.2022 г., постановено по адм. дело 311/2022 г. по описа на Административен съд (АС) - Стара Загора Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответната страна Д. Йорданова, чрез адв. Кънева оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмено становище. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Решението на АС Стара Загора - в частта, в която е отменено УП с изх. 02-240-6500/1804 от 11.03.2022 г., в частта му в която по подаденото, от Д. Йорданова заявление за подпомагане с УИН 24/140520/17315 за кампания 2020 г., са оторизирани и изплатени част от сумите, заявени за подпомагане е недопустимо. Видно от изложеното в жалбата до първоинстанционния съд Д. Йорданова обжалва Уведомителното писмо само в частта му, в която са извършени намаления на плащанията на исканите от ЗП Д. Йорданова суми по следните Схеми/ мерки Подмярка 13.1 НП 1- сума на намалението -934,87 лв, СЕПП -1571,80лв., СПП-131,48лв., СПК -678,66лв., ЗДП-783,78лв, СЗ-ДККП-58007,77лв., отразени намаленията в общ размер на 65295,56 лв. като са наложени санкции, подлежащи на прихващане в размер на 58007, 77лв. Като е отменил административния акт в част, която не е оспорена и която е и благоприятна за земеделския производител, съдът е излязъл извън предмета на правния спор, очертан от жалбоподателя с жалбата му и е отменил акта и в частта му, по която ДФЗ е изплатил суми. Решението в тази му част следва да бъде обезсилено и производството по делото-прекратено. В останалата част решението е правилно. За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че по подадено общо заявление с УИН 24/140520/17315 на Д. Йорданова в качеството й на земеделски производител е отказано финансово подпомагане, посочено в таблица 1 и колона 3, в което са отразени намаленията на исканата сума в общ размер на 65295,56лв., като са и наложени санкции подлежащи на прихващане в размер на 58007,77лв По делото е представена декларация от Йорданова, съставена на 29.06.2020 год., с която се заявява, че поради обективни причини /лоши метеорологични условия/ и поради факта, че културата е засята от семки, затревяването на парцели с архивни номера 47724608, 47721509, 47724609 и 47721507 е в по-висока степен и не може да се определи гъстотата на посева, т. е. невъзможно е извършването на обективна проверка. В тази връзка и с оглед необходимостта от установяване на реално производство и прилагане за в бъдеще на съответните агротехнически мероприятия от кандидата /същият заявява, че ще са му нужни 30 дни/ с докладна записка изх. 05-2-262-116 от 30.06.2020 год. на началник на отдел Регионален технически инспекторат при ДФЗ Областна дирекция гр. Хасково до директора на дирекция Технически инспекторат на ДФЗ /лист 78 от делото/ е отправено искане за удължаване срока на проверката до 29.07.2020 год. По делото липсва становище по така съставената докладна записка, както и разпореждане за удължаване срока на проверката /нарочна заповед/. От данните, съдържащи се в доклада, проверката на място е извършена в периода от 19.06.2020 год. до 10.07.2020 год., като на нея е присъствал кандидата. Предмет на проверката са част от заявените за подпомагане през 2020 год. земеделски парцели. Видно от отбелязаните забележки на експерта при проверка на земеделски парцели с архивни номера 47720235, 47721507, 47723997, 47724606, 47720875, 47722170, 47720871, 47724609, 47724608 и 47721509 /всичките заявени за подпомагане по ЗДП, Мярка 13/НР, ПНДП, СЕПП и СЗ-ДККП/ е установено, че на същите е налична заявената култура, но в начален етап на растеж, тъй като културата е засадена от семка. Площите били затревени и не можело да се установи гъстотата на посева по категоричен начин. За изброените парцели е отбелязано, че не са допустими по заявената схема за обвързано подпомагане за зеленчуци - СЗ-ДККП. Видно от изложените обобщени резултати, декларираната площ на парцели с общ размер от 27.75 ха. не следва да бъде подпомагана по СЗ-ДККП, Същевременно площите с размер от 27.75 ха. се приемат за допустими по СЕПП, ЗДП и мярка 13.1/НР. Като приложение към Уведомително писмо с изх. 01-262-6500/168 от 13.07.2020 г.на Началник на отдел Регионален технически инспекторат при ДФЗ Областна дирекция гр. Хасково, визираният доклад е изпратен на жалбоподателката, като й е предоставена възможност в 14-дневен срок от получаване на писмото да направи забележки и възражения в писмен вид. В уведомителното писмо не се съдържат конкретни съображения във връзка с установяванията при извършената проверка на място, а единствено е посочено, че в случая е приложима Наредба 2 от 26.03.2018 год. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Изложени са общи положения и изисквания към схемите и мерките за подпомагане, както и е посочено, че с подаването на заявление за подпомагане кандидатите декларирали че площите отговарят на условията за допустимост по смисъла на Наредба 2 от 26.03.2018 год., и се задължавали да ги поддържат в такова състояние до края на годината. В тази връзка не са налице мотиви в подкрепа на установената недопустимост за конкретните земеделски парцели по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци /домати, краставици, корнишони и патладжан/. Въз основа на тези проверки, е издаден и Акт за установяване на публично държавно вземане 02-240-6500/6446#3 от 08.10.2021 г., издаден на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от ДОПК, както и чл. 27, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 на Комисията от 6 август 2014 год., по отношение на Йорданова. С акта е определено като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 56 321.95 лв., представляващо недължимо платена сума по схема за обвързано подпомагане на зеленчуци /домати, краставици, корнишони и патладжан/, по заявление за подпомагане, за кампания 2020 год. с УИН 24/140520/17315. Посочено е, че държавното вземане подлежи на доброволно плащане в 50-дневен срок от деня, следващ връчването на акта, както и че АУПДВ представлява и акт за нередност по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за определяне на процедурите по администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС. С решение 263/16.06.2022 год., постановено по адм. дело 681/2021 г.. по описа на Административен съд - Стара Загора, този АУПДВ е отменен като незаконосъобразен При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но в съдържанието му не са изложени конкретните фактически основания, обосновали намаление на исканото финансиране. Изложил е доводи, че дадените пояснения към табличната част на писмото не може да се приеме, че по своята същност представляват мотиви към конкретния административен акт. От акта не става ясно на кое от посочените основания или на кои от посочените основания и в каква степен на всяко от тях е формирано съответното намаление за конкретната схема/мярка. Не става ясно и по кои от заявените площи е установена нередност, която да е основание за намаляване на исканата субсидия. С оглед така установеното съдът е приел, че липсата на мотиви в оспорения акт е съществено нарушение на изискването за форма, което изключва възможността за осъществяване на реален съдебен контрол и проверка относно фактическите и правни основания за постановяване на оспорения акт и прави акта незаконосъобразен. По изложените доводи уведомителното писмо е отменено, като незаконосъобразно и преписката е върната за ново произнасяне на органа. Решението е правилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблиците и поясненията под таблиците на Уведомително писмо с изх. 02-240-6500/1804 от 11.03.2022 г., не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която е отказано подпомагането и правните основания, под които са подведени установените от органа фактически такива. В уведомителното писмо не са изложени никакви фактически констатации, за да се определи дали същите съответстват на някоя от посочените в разясненията под таблиците хипотези. Наредба 5 от 27.02.2009 за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и Законът за подпомагане на земеделските производители не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо. Съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на Р България мотивите може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на такива документи. Представените Доклад за извършена проверка на място и свързаните с него документи нямат характер на мотиви на административния акт, тъй като в писмото липсва препращане към който и да е документ с номер, дата и съставител, за да се приеме, че констатираните в тях факти са възприети от органа - издател на акта и същите са фактическите основания за отказа за подпомагане. С оглед изложеното правилен и законосъобразен е изводът на решаващия съд, че е недопустимо в хода на съдебното производство да се установяват фактическите основания, мотивирали административният орган да издаде оспорения акт посредством представяне на становище. Правилно е прието, че липсата на фактически констатации и обвързаност на същите с конкретно правно основание води до невъзможност да се определи начина на определяне на изложените в таблица 1 намаления , съответно дали са налице предпоставките за тяхното определяне, както и невъзможност да се извърши проверка дали същите са правилно изчислени. Липсата на ясно и точно посочени фактически основания и съответните на тях изводи, нарушава правото на защита на засегнатото от издадения акт лице и поставя същото в невъзможност да формира конкретните си възражения срещу неблагоприятния за него краен резултат, съответно изключва възможността за осъществяване на реален съдебен контрол и проверка относно фактическите и правни основания за постановяване на оспорения акт. Неоснователни са доводите на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на решението. Съдът е събрал относимите към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. По изложените съображения решението, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение