Решение № 2796 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6301/2013 г.

Решение № 2796 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6301/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба от Началника на сектор "Оперативно управление" на "Пожарогасителната и спасителна дейност" при СУПБЗН, чрез процесуален представител, срещу решение № 273 от 11.01.2012 г., постановено по адм. дело № 6920/2011 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена негова заповед № з-342/28.06.2011 г. за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 (три) месеца на Христо Христов Кирилов, в качеството му на инструктор III степен, категория Г-II степен в сектор "ОУ на ПГ и СД". С касационната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на решението поради нарушение на материалния закон, както и нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Иска се неговата отмяна. Ответникът - Христо Христов Кирилов, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: Първоинстанционният съд, след извършената проверка на обжалваната пред него заповед на основание чл. 168 от АПК е намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановения срок, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон. Съдът е приел, че императивното изискване на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР не е спазено, тъй като органът не е изложил мотиви относно определеното дисциплинарно наказание като вид и размер, както и не се е позовал на събрани и обсъдени данни за цялостното поведение на служителя по време на службата. Посочено е още, че органът не е посочил точно в коя хипотеза на чл. 127е, ал. 2, т. 1 от ППЗМВР попада наказания, поради което е отменил процесната заповед. Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 224, ал. 2 от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Неизпълнението на служебните задължения се състои в извършването или пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответно лице. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание административният орган е посочил, че на 31.06.2011 г. Кирилов, заместващ оперативния дежурен по град 02 ОДГ, след като му е докладвано за възникнало произшествие - разлив на трансформаторно масло е подценил създалата се ситуация и не е изпратил пожарен автомобил за осигуряване на пожарната и аварийна безопасност, с което е нарушил чл. 127е, ал. 2, т. 1 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) и чл. 30, ал. 1 от Наредба № Iз-491/17.03.2010 г. за реда за осъществяване на пожарогасителната дейност и аварийно-спасителната дейност, за което е наложено дисциплинарното наказание на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР. Правилно АССГ е приел, че административният орган при издаване на заповедта не е спазил изискванията на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, тъй като не е обсъдено дали има виновно поведение изобщо от страна на Кирилов, каква е формата на вината и не е взета предвид тежестта на нарушението. В заповедта въобще липсват мотиви относно определеното дисциплинарно наказание като вид и размер, не са събрани и обсъдени данни относно цялостното поведение на служителя. Налагането на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" не е в хипотезите на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР, при които дисциплинарното наказание е посочено от законодателя, поради което излагането на мотиви защо е наложено определеното от органа наказание като вид и размер е задължителен елемент от правните мотиви към заповедта. Дисциплинарно наказващият орган не е посочил в коя от хипотезите на чл. 127е, ал. 2, т. 1 от ППЗМВР попада Кирилов - дали създалата се ситуация може да се квалифицира като пожар, бедствие или извънредна ситуация, за което се налага незабавно изпращане на сили и средства. От събраните гласни и писмени доказателства по делото е видно, че Кирилов след получаване на сигнала е извършил анализ и оценка на ситуацията и е уведомил служители на 01 РУП-СДВР и Столична община за изпращане на екипи на произшествието, тъй като само Столична община разполага с техника за опесъчаване, каквато е била необходима за обезопасяване на мястото при разлив на масло. Посочената в заповедта норма на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР също не може да квалифицира нарушението от правна страна, тъй като не съдържа описание на правилата за поведение и разпоредбите, които са нарушени. Така постановена заповедта не съдържа правните основания, обосновали издаването й, а с това препятства установяването на нарушението и накърнява правото на служителя на защита. Представените по делото специфична длъжностна характеристика и Правила за действия на ръководителя на оперативните действия при характерни произшествия също не очертават допуснатото нарушение от правна страна, тъй като те не са посочени като основание за налагане на наказанието в заповедта. По този начин, както първоинстанционният съд законосъобразно приема, е допуснато нарушение на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, тъй като дисциплинарното наказание е определено без да е съобразено цялостното поведение на служителя и настъпилите за служебната дейност последици. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Тъй като посочените в заповедта мотиви и данни в преписката са непълни правилно АССГ е приел, че не може да установи от фактическа страна, че наказаният не е изпълнил задълженията си, поради което е отменил заповедта. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По делото е направено искане от процесуалния представител на Христо Кирилов за присъждане на разноски. С оглед правните изводи и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Столично управление пожарна безопасност и защита на населението следва да заплати на Кирилов сумата от 300.00 (триста) лева разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение