Решение № 13080 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13111/2018 г.

Решение № 13080 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13111/2018 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. Гюдженов чрез пълномощника си адв. М. Димитрова - ВАК, против решение № 566 от 16.07.2018 г., постановено от Административен съд – Хасково, по адм. дело № 1247/2017 година /уточнено с молба вх. № 4964/10.09.2018 г. на Административен съд - Хасково/, с което е отхвърлена жалбата му против акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от програма за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. за кампания 2016 г. изх. № 01-6500/663 на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – РА и същия е осъден да заплати на административния орган разноски по делото в размер на 400.00 лева. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон, както и необоснованост. По изложени в касационната жалба съображения се претендира отмяната на атакувания съдебен акт и постановяване на друг такъв по същество на спора, с който да се уважи жалбата, евентуално се иска постановяване на решение за уважаване на жалбата при условията на маловажен случай или евентуално отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Хасково с дадени задължителни указания, в това число произнасянето при условията на маловажен случай. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Заместник – изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 566 от 16.07.2018 г. по адм. дело № 1247 по описа за 2017 г. на Административен съд – Хасково, е отхвърлена жалбата на Т. Гюдженов от [населено място], против акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от програма за развитие на селските райони за периода 2014 г. -2020 г. за кампания 2016 г. изх. № 01-6500/663 на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – РА и Т. Гюдженов е осъден да заплати на Държавен фонд "Земеделие", разноски по делото в размер на 400.00 лева (четиристотин лева). Административният съд след като е изяснил фактите по делото е установил, че оспореното пред него уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Приел е, че административния акт е издаден при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в изискуемата писмена форма и съдържа фактически съображения и правни основания на органа за издаването му. Съдът е приел, че са изяснени всички факти и обстоятелства свързани с издаването на оспорвания административен акт, поради което не е било налице нарушение на чл. 35 от АПК. На следващо място е установено, че уведомителното писмо е съответно на закона. За да достигне до този извод съдът е приел, че безспорно е установено от документите съдържащи се в административната преписка, както и от съдебно – техническата експертиза (СТЕ), че през 2015 г. заявените за подпомагане БЗС по мярка 10 "Агроекология и климат" са били общо 6 на брой, с обща площ от 27.98 ха. Същите били одобрени за подпомагане от Държавен фонд "Земеделие" – РА (ДФЗ - РА). Административния съд е изследвал приложимата нормативна уредба, и е приел, че съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 -2020 г. (Наредба № 7 от 24.02.2015 г.), е предвидено, че агроекологичните дейности по направленията по чл. 3 се прилагат за период от пет последователни години, като в ал. 2 е посочено, че срокът по ал. 1 започва да тече от началото на годината на подаване и на одобрение на заявлението за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за подпомагане. За всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите подават заявление за плащане. А същевременно в чл. 20, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. е предвидено, че агроекологичните дейности по направление по чл. 3, т. 1, 3 и 4 следва да прилагат върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичния ангажимент, а според ал. 2 одобрената площ за прилагане на агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 1, 3 и 4 може да бъде намалена с не повече от 10 на сто, като всяка година поне 90 на сто от площта по съответното направление следва да се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент по реда на глава пета или в случаите по ал. 6. От извършеното от страна на първоинстанционния съд установяване съгласно приобщените по делото доказателства е прието, че за 2016 г. са били заявени за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат", направление Контрол на почвената ерозия от ПРСР, 5-блока на земеделското стопанство с обща площ 24,38 ха. Като за 2016 г. са заявени 3.6 ха по – малко площи по мярка 10 спрямо референтната площ от 2015 г. - като не е заявен за подпомагане БЗС 57168 – 240 – 3 – 1 с площ от 0.96 ха и е заявен за подпомагане БЗС 57618 – 240 – 4 – 2 с площ от 2.10 ха. Въз основа на което е достигнато до извода, че заявеното от страна на Т. Гюдженов през 2016 г. не припокривало напълно референтните през 2015 година, предвид което е правилно и в съответствие с установеното е извода на административния орган, че процента на географско припокриване между референтните и заявените площите под изискуемите чл. 20, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. - 90%, съобразно СТЕ и е било налице материалната предпоставка на чл. 18, ал. 3, т. 3 вр. с чл. 20, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., административния орган да прекрати подпомагането. На последно място съдът не споделя доводите на Т. Гюдженов за приложение на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., предвид предоставянето на две от площите под наем на търговско дружество. По тези съображения съдът е постановил оспореният пред настоящата инстанция резултат. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане на правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Настоящият съдебен състав приема, че развитите в касационната жалба доводи относно допуснати нарушения на съдопроизводствените правила са не са конкретизирани, за да бъдат проверени и обсъдени, а съгл. чл. 218, ал. 2 АПК за тях съдът не следи служебно. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че са били нарушени разпоредбите на ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания), ангажиращи обвързаната компетентност на административния орган и съда по отношение на маловажния случай. Институтът за освобождаване от административно-наказателна отговорност поради наличие на маловажен случай е приложим единствено в производството по ЗАНН, респ. в настоящия случай същия е неприложим, тъй като с оспорвания административен акт е прекратен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат " от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 година. Въз основа на което правилно административния съд е приел, че преценката за наличие на маловажен случай е дължима от административно-наказващия орган, в производство по налагане на административни наказания по реда на ЗАНН, като настоящото производство не е такова. На следващо място неоснователен е доводите на касатора, че решението е постановено при неизяснена напълно фактическа обстановка и при нарушение на процесуалните правила. Настоящия съдебен състав, счита че са събрани достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти, въз основа на което съдът е изградил своите фактически и правни изводи. Също така съобразно чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) СТЕ е обсъдена заедно с останалите доказателства и са изложени убедителни мотиви относно кредитирането й с оглед на обосноваността й и убедителната й защита в съдебно заседание. За пълнота следва да се посочи, че касационните доводи по своята същност представляват оспорване на заключението на вещото лице пред първоинстанционния съд, което е недопустимо на този етап от производството и затова тези доводи не следва да бъдат обсъждани от касационната инстанция. Пред настоящата инстанция, касационният жалбоподател е преповторил довода си отнасящ се до приложението на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., в частност предоставянето за попълване на съвместна декларация. Същия следва да се приеме за неоснователен, тъй като правилно административния съд е приел, че административния орган няма законово задължение да представя декларацията предвидена в разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. на кандидата без да е отправено такова искане, както и че са останали недоказани твърденията на Т. Гюдженов за сключени договори за наем за конкретните БЗС, както и че самата обяснителна записка по своята същност не отговаря на изискванията залегнали в горецитираната разпоредба. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора на касационния жалбоподател не следва да бъдат присъдени разноски. Разноски по делото не са претендирани от ответника, поради което не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение