Решение № 6582 от 18.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4053/2017 г.

Решение № 6582 от 18.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4053/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Областен управител на Софийска област срещу решение № 158/27.02.2017 г. по адм. д. № 12/2017 г. на АС - С.-област. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Излага доводи, че съдът не е съобразил изменението на разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗДС и чл. 7а, ал. 1 от Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове. Възразява, че "СОМАТ" АД не може да се позовава на представения по делото АДС, а към момента на издаване на оспорения административен акт не е бил налице спор за собственост върху имота. Моли да бъде отменено решението на съда. В съдебно заседание се представлява от младши експерт с юридическо образование Колев. Поддържа касационната жалба и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата - "СОМАТ" АД, редовно призован, се представлява от адвокат Димитрова. Счита решението за правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура излага заключение за неоснователност на касационната жалба. По делото са представени два акта за държавна собственост за един и същ имот и е налице спор за собственост между дружеството и държавата, който следва да се реши по общия исков ред. Недопустимо е в административно производство областният управител да упражнява правата си по чл. 80, ал. 1 ЗДС и да решава спора за собственост, изземвайки имота от лице, което го владее на правно основание. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Административният съд е сезиран с жалба на "СОМАТ" АД против заповед № ОА-323/15.12.2016 г. на областния управител на Софийска област, с която се изземва поземлен имот № 35479.108.31 по действащия кадастрален план на ГКПП "Калотина", находящ се в югоизточната част с площ от 1080 кв. м., актуван с акт за държавна собственост № 4281 от 7.02.2011 г., находящ се на ГКПП "Калотина", с. К., община Д.. Съдът е отменил обжалваната заповед. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост, но при нарушение на материалноправни разпоредби. Посочил е, че по делото са представени два акта за държавна собственост, поради което според съда е налице спор за собственост между дружеството и държавата. Този спор следва да се реши по общия исков ред и е недопустимо областният управител да решава спор за собственост, изземвайки имота от лице, което го владее на правно основание. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. От фактическа страна по делото е установено, че държавата се легитимира като собственик на процесния недвижим имот с Акт за публична държавна собственост № 4281/07.02.2011 г., като управлението му е предоставено на МФ, МРРБ, МВР, МЗ и МЗХ. В Акт за държавна собственост № 645/4.10.1993 г., приложен по делото, е вписано дружеството "МАТ" АД - Калотина, но от приложеното копие не е ясно какви права има дружеството върху процесния имот. На 16.01.2017 г. процесният имот е иззет, видно от приложените протоколи за изземване на имот публична държавна собственост и на 1.02.2017 г. е предаден на Агенция "Митници". Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 6 ЗДС публична държавна собственост са урегулираните поземлени имоти, отредени за граничните контролно-пропускателни пунктове, и сградите, построени върху тях. Разпоредбата е въведена с ДВ бр. 52/2008 г. Що се отнася до стопанисването на тези имоти, разпоредбата на чл. 18, ал. 1, изр. второ постановява, че имотите и сградите по чл. 2, ал. 2, т. 6, които не са предоставени за управление по установе ния ред на министри или на ръководители на други ведомства за изпълнението на функции, свързани с извършването на граничен контрол, се управляват от Агенция "Митници". В този смисъл е изменена и разпоредбата на чл. 7а от Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове, в която са уредени правата и задълженията на директора на Агенция "Митници" по отношение на поземлените имоти, на които са изградени ГКПП и сградите, построени върху тях. С обжалваната заповед Областният управител на С. област е изпълнил императивните разпоредби на закона. Той не е разрешил спор за собственост, както е постановил съдът, а е отнел управлението върху посочените по-горе имоти, обявени за публична държавна собственост по силата на закона, от владението на дружеството, и ги е възложил на оправомощения от закона директор на Агенция "Митници". Съгласно разпоредбата на чл. 9 от Закона за държавната собственост, държавата упражнява правото си на собственост върху имотите и вещите - държавна собственост при условията и по реда на този закон, независимо дали те са придобити от нея преди или след влизането му в сила. Областният управител, като орган на изпълнителната власт в областта, който осъществява държавното управление и отговаря за опазването и защитата на държавната собственост на територията на областта, съгласно чл. 31, ал. 1, т. 3 от Закона за администрацията, е бил задължен да съобрази настъпилата промяна в закона и да издаде оспорената по делото заповед в защита на имот публична държавна собственост. Какви са действителните права на дружеството върху процесния имот при настъпилата законова промяна, ще бъде установено в хода на висящия съдебен спор за собственост. Към момента на издаването й оспорената заповед на областния управител на Софийска област е в съответствие със закона. Поради това обжалваното решение на Административен съд - С.-област е неправилно и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и касационната инстанция следва да постанови решение по същество. По изложените по-горе съображения жалбата на "СОМАТ" АД против заповед № ОА-323/15.12.2016 г. на областния управител на Софийска област е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. На касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,