Решение № 14229 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 198/2016 г.

Решение № 14229 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 198/2016 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 176, ал. 2 АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Б., чрез процесуалния представител юрк. Е. Т., против допълнително решение № 1536 от 26.10.2015 г. на Административен съд - град Б., постановено по адм. дело № 1051/2014 г., с което е отхвърлено искането му с правно основание чл. 176, ал. 1 АПК за допълване на решение № 1251 от 10.07.2015 г., постановено по същото дело. В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда по приложението на чл. 160, ал. 4 от ДОПК и счита, че след прогласяване нищожността на ревизионния акт, поради некомпетентност на органа - издател, съдът следва да изпрати преписката на компетентния административен орган съгласно чл. 173, ал. 2 АПК. Изложени са мотиви, че последната норма разграничава хипотезата на нищожност на индивидуалния административен акт поради издаването му от орган без необходимата компетентност, от останалите хипотези на недействителност на акта, като в първия случай законодателят задължава съда да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган. Искането е за постановяване на решение, с което преписката да бъде върната на съответния компетентен административен орган за издаване на нов ревизионен акт със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът - Г. П. Г., в дадения от съда срок не представя становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че след като в чл. 160, ал. 1 ДОПК е разписано правомощието на съда да отменя ревизионния акт, по аргумент на по-силното основание съдът разполага и с правомощието да прогласява акта за нищожен, поради което и в тази хипотеза е приложима нормата на чл. 160, ал. 4 ДОПК, съгласно която преписката не подлежи на връщане на съответния компетентен орган. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 1251/10.07.2015 г. постановено по адм. дело № 1051/2014 г., Административен съд - гр. Б. е обявил за нищожен по жалба на Г. П. Г. ревизионен акт № 201301864/10.01.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП град Б., потвърдена с решение № 114/11.04.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика", гр. Б.. Това решение е влязло в сила като необжалвано от страните. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил искането на решаващия орган по чл. 176, ал. 1 от АПК за допълване на съдебния акт за обявяване нищожност на оспорения ревизионен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението се отнася до цялото оспорване и липсва непроизнасяне на съда по част от предмета на спора. Изложени са мотиви, че специалната разпоредба на чл. 160, ал. 4 ДОПК във връзка с ал. 2 изключва приложимостта на чл. 173, ал. 2 АПК и следователно съдът не разполага с правомощието да върне преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Според административния съд съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове когато нормативният акт е непълен се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случай, т. е. регламентираното в чл. 160, ал. 4 във връзка чл. 3 ДОПК относно унищожаемостта на ревизионния акт следва да се приложи и по отношение на неговата нищожност. Решението е правилно постановено. По смисъла на чл. 176 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, решението е непълно, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, в резултат на което част от предмета на спора е останал висящ. В разглеждания случай правилно съдът е приел, че не е налице непълнота на съдебния акт, тъй като съдът се е произнесъл по цялото искане, с което е сезиран и е извършил проверка по законосъобразността на атакувания ревизионен акт, съобразно правомощията си по специалния закон - чл. 160, ал. 2 и чл. 160, ал. 4 във връзка с ал. 3 от ДОПК. Законосъобразен е изводът, че правомощието по чл. 160, ал. 3 ДОПК за връщане на преписката на компетентния орган по приходите, не се прилага за ревизионните актове. Това следва от изричната норма на чл. 160, ал. 4 ДОПК и се отнася и за случаите, когато ревизионният акт е обявен за нищожен, а не само до хипотезите на отмяна на акта, в какъвто смисъл са доводите на касационния жалбоподател. Тази норма е специална за производството по оспорване на ревизионни актове по ДОПК, поради което правилото на чл. 173, ал. 2 АПК за изпращане на преписката на компетентния орган в случаите на нищожност на акта, не намира субсидиарно приложение съгласно § 2 от ДР на ДОПК. По тези съображения, решението, с което административният съд е отхвърлил искането с правно основание чл. 176, ал. 1 АПК на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Б., следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, първо отделение,