Решение № 14742 от 1.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5171/2019 г.

Решение № 14742 от 1.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5171/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Олимпия-90 – Денчев - Съдружие" СД, ЕИК 020815699, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. "Св. Княз Борис І" № 43, ет. 2, ап. 4, подадена чрез пълномощника адв. Илиева от АК - Стара Загора, против решение № 164 от 22.01.2019 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 657/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-16002416002185-091-001/20.10.2016 г., издаден от органи при приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 70/09.02.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 43 398, 69 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 10 655, 40 лв. Касаторът оспорва първоинстанционното съдебно решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че е представил всички необходими документи, за да бъде зачетено правото на приспадане на данъчен кредит. Искането от съда е за отмяна на атакуваното решение. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация – директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба като неоснователна в представена по делото писмена защита, подадена от упълномощен процесуален представител, и моли за оставяне в сила на оспореното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 151, 62 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалвания пред Административен съд - Пловдив ревизионен акт № Р-16002416002185-091-001/20.10.2016 г. на "Олимпия-90 – Денчев - Съдружие" СД са определени задължения по ЗДДС за данъчните периоди 1.01.2011 г. - 31.12.2015 г. в общ размер на 43 398, 69 лв. и лихви за забава в общ размер на 10 655, 40 лв. в резултат на отказан право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от следните доставчици на стоки и услуги: "Евротоп" ЕООД, "Евро Пул Са" ЕООД, "Кофи Трейд БГ" ЕООД, "Дева Консулт 2008" ЕООД, "ДИ - МД" ЕООД, "Интермонтажи" ЕООД, "Мира Перфект" ЕООД, "Делта - Г" ЕООД, "Билд Прогрес 2010" ЕООД, "Данитекс" ЕООД. Органите по приходите са обосновали извод, че в ревизионното производство не са представени никакви доказателства относно транспортирането на стоките и материалите, физическото им получаване и съхранение, както и наличието на необходимия кадрови и технически потенциал на въпросните доставчици, поради което няма реално извършени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС между "Олимпия-90 – Денчев - Съдружие" СД и дружествата, издали процесните фактури. За да отхвърли жалбата, решаващият съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, в установената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и правилно приложение на материалния закон. Обсъдил е представените и ангажирани доказателства и е приел, че спорните доставки, макар и документално оформени в счетоводството на ревизираното дружество, не пораждат права за данъчнозадълженото лице по отношение на косвения данък. Съдът е счел, че посредством допълнително ангажираните при съдебното обжалване писмени доказателства и заключения на вещите лица по изслушаните съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи не се опровергават констатациите на органите по приходите за липса на доставка на стоки (материални активи и запаси), изпълнена именно от преките доставчици, издатели на фактурите. Първоинстанционният съд е посочил, че доказателствата по делото са недостатъчни за оборване констатациите, изложени в обжалвания ревизионен акт. Приел е, че не са налице предвидените в чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, условия за възникване и предпоставките за признаване правото на данъчен кредит. При преценката си съдът се е позовал и на тълкуването на Директива 2006/112, дадено от Съда на ЕС. Решението е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК проверка на акта и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата законосъобразност. Правилно е приел, че осъществяването на доставките на стоки и услуги е основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Лицето, което претендира правото, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68 от ЗДДС и чл. 69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Само притежаването на данъчна фактура и отразяването й в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. Превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя е да установи с всички допустими доказателства и доказателствени средства реалното осъществяване на фактурираните доставки, като предпоставка по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит. При липсата на относими доказателства за установяване на фактурираните доставки на стоки и услуги при всеки от доставчиците, обосновано решаващият съд е приел, че с ревизионния акт законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит съобразно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. В разглеждания случай ревизираното дружество е закупило различни видове стоки от 10 бр. преки доставчици, като съобразно извършените счетоводни записвания същите могат да се разделят на материални активи, използвани за дейността, осчетоводени по сметки от гр. 20, и материални запаси, осчетоводени по сметки от гр. 30. По отношение на фактурите за доставка на стоки (материални запаси), правилно съдът е приел, че не са налице убедителни доказателства за реалността на доставките. За тези доставки са представени само фактури, приемо - предавателни протоколи, за някои от тях - документи за последваща реализация, и писмени обяснения, при това, дадени от управителя на дружеството-жалбоподател, поради което правилно е преценено, че не е удостоверен факта на доставяне и получаване на стоките от получателя по фактурите. В приемо - предавателните протоколи няма данни кои са лицата приели и предали стоката. Според обясненията на жалбоподателя транспортът е за сметка на всеки един от доставчиците му, но не са представени доказателства за собствени или наети МПС, товарителници, пътни листи, лица, наети по трудови правоотношения, свързани с управление на МПС, счетоводно отразени разходи за транспортни услуги, съхранение на стоките в складово помещение, като се има предвид вида и количеството им. Пред първоинстанционния съд и касационната инстанция жалбоподателят твърди, че са представени доказателства за извършени последващи доставки на услуги, документирани с издадени фактури към негови клиенти на близки дати спрямо процесните фактури, с които са закупени материалите, необходими за изпълнението им. Настоящият съдебен състав споделя изводите на решаващия съд, че с приетите заключения на съдебно - счетоводната и съдебно - техническа експертизи не се опровергават констатациите за липса на доставки на стоки, изпълнени именно от доставчиците, издатели на фактурите, които да са пряко реализирани впоследствие. Правилно съдът е приел, че предвид непредставянето на други съпътстващи доставката документи за изпълнението на услугите, като например какъв по вид и количество материал следва да бъде вложен, и непредставянето на документи от доставчика не може да се направи връзка между преките доставки и последващите такива в твърдяния от касатора смисъл. Този извод се потвърждава и от направените констатации в заключението на съдебно - счетоводната експертиза, че сметка 304 Стоки, по която са завеждани закупените материали, и сметка 601, от която се изписват при потребяването им, се водят само стойностно. За да е налице проследимост на доставките е необходимо най-напред стоките да бъдат заведени по сметка 302 Материали аналитично и след това съответното използвано количество да бъде изписано като разход след издаване на фактурата към клиента. В случая към част от фактурите са представени и актове обр. 19, но в тях са посочени общи количества извършени работи, без да са разделени на използвани материали и труд, за да бъде извършена обвръзка въз основа на данните в тях. Касационната инстанция споделя становището, че липсата на аналитичност при воденето на сметки 302/304 и 601 означава, че не може да се направи извод за индивидуализиране на родово определени вещи в аспекта, твърдян от самия касатор. При това положение прехвърлянето на собствеността върху стоките по процесните фактури не е доказано. Фактът на предаването на стоките от доставчиците на ревизираното лице не може да се потвърди единствено с представените фактури. След като не е доказана реалността на процесните доставки, правилно и обосновано е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите с предмет доставка материали за извършване на последващи услуги. Идентичен е и изводът по отношение на доставките с предмет материални активи - машини и съоръжения, заведени счетоводно по материални сметки от гр. 20. По делото не е спорно, че същите са заведени в счетоводството на касатора, както и необходимостта от използването им за услуги от вида на фактурираните към негови клиенти. Спорно е обстоятелството дали са придобити именно от доставчиците, които са издали процесните фактури. От приетото заключение на съдебно - техническата експертиза се установява, че при "Олимпия-90 – Денчев - Съдружие" СД са налични машини от вида, посочен в част от процесните фактури и приемо - предавателните протоколи към тях. Правилно съдът е приел, че извън фактите на завеждането им по материалните сметки от гр. 20 и наличността на машини с подобни характеристики при касатора, същите не могат да се обвържат с покупката им именно от издателите на фактурите, по идентични съображения, изложени по-горе в настоящото решение по отношение доставките на материали. По отношение на фактурираните услуги - строително-монтажни работи, чието изпълнение изисква престиране на труд и техника, не са представени конкретно изисканите доказателства за това къде, кога, кой ги е извършвал и за чия сметка са вложените материали. Следва да се съобрази и обстоятелството, че услугите са фактурирани през 2014 г., а твърденията на ревизираното лице - получател са, че е извършван ремонт на хале през 2012 г., т. е. налице е неяснота на кой обект са изпълнени дейностите, в кой период и с какви закупени материали. При тези данни и липсата на други доказателства, които да удостоверяват резултат от изработеното, обосновано съдът е приел, че извършването и предаване на фактурираните услуги от конкретните доставчици не е доказано и правото на данъчен кредит е отказано законосъобразно. Събраните доказателства установяват идентични факти по отношение и на десетте доставчика, а именно: различна основна дейност от тази, с която се свързват процесните доставки, дерегистрация по ЗДДС месец след доставките, задължения за ДДС в особено големи размери, неоткриване на управителите или на упълномощено от тях лице за контакт с органите на приходната администрация при извършените им насрещни проверки и непредставяне на изисканите им документи и писмени обяснения, невъзможност за проверка редовност на водените от тях счетоводства, подавана информация за осигуряване на работилите при доставчиците лица по трудови правоотношения в рамките на ревизирания период и др. Същевременно, представените от ревизираното лице доказателства, които се свеждат до заверени копия на издадените фактури, бележки за плащане по някои от тях и приемо-предавателни протоколи, които не съдържат данни за лицето, извършило предаването и за връзката му с доставчика, не установяват релевантния факт на прехвърляне на собствеността върху стоките, съответно извършване на услугите. Съвкупната преценка на доказателствата потвърждава правилността на направения от съда извод, че спорните доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС не са реално осъществени и съответно, за тях не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. По изложените съображения съдът намира, че първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 151, 62 лева, изчислени съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,