Решение № 11888 от 22.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6780/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на М. Колева от гр. София срещу решение 1667 от 16.03.2021 г. по адм. д. 13937 по описа за 2019 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение 1040-21-593 от 20.10.2019 г. на Директора на ТП на НОИ София град. Изложените съображения за нищожност на обжалваното съдебно решение, постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на административнопроцесуални норми и на материалния закон, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 1 и 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София град е оспорил касационната жалба в писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на М. Колева срещу решение 1040-21-593 от 20.10.2019 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) София - град, потвърждаващо три разпореждания, издадени от ръководителя на осигуряването за безработица: разпореждане 214-00-5630-2 от 06.06.2019 г. по чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, с което е отменено влязлото в сила разпореждане 214-00-5630-1 от 18.10.2016 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на жалбоподателката, считано от 10.10.2016 г. до 09.04.2017 г.; разпореждане 214-00-5630-3 от 06.06.2019 г. по чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 10 от КСО, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на ПОБ по подаденото на 11.10.2016 г. заявление; разпореждане 214-00-5630-4 от 21.06.2019 г. по чл. 54ж, ал. 3 във вр. с чл. 114, ал. 1 от КСО, с което на жалбоподателката е наредено да възстанови недобросъвестно получени суми за ПОБ за периода от 10.10.2016 г. до 09.04.2017 г. в размер на 1595,12 лв. и лихва в размер на 386,92 лв. - общо 1982,04 лв. За да постанови решението си, Административен съд София - град е приел, че оспорващата не е осъществявала трудова дейност и не e имала качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от КСО с право на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО. Този извод произтича от подробния анализ на събраните по делото доказателства, при който е установено, че след смъртта на едноличния собственик на капитала посоченото като работодател дружество - Богарт София ЕООД не е осъществявало стопанска дейност, която да изисква наемане на лица по трудов договор за осъществяването й. В хода на откритото производство по реда на чл. 193 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК не е доказана автентичността на представените от жалбоподателката трудов договор 107 от 11.08.2016 г. и заповед за прекратяване на трудово правоотношение 062 от 10.10.2016 г., а подадените за нея данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. Недобросъвестно получените суми за ПОБ заедно с лихвите подлежат на възстановяване от лицата, които са ги получили, на основание чл. 114, ал. 1 от КСО. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е изложеното в касационната жалба оплакване за нищожност на обжалвания съдебен акт касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 1 от АПК. Решението е валиден съдебен акт, постановен от компетентния съд, действащ в законен състав в рамките на правораздавателната си власт. Решението съдържа всички реквизити съгласно чл. 172а, ал. 1 от АПК и е подписано съгласно чл. 172а, ал. 3 от АПК. Изложените към него мотиви съответстват на изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК и изразяват волята на съда ясно, последователно и разбираемо. Правилен е изводът на първоинстанционния административен съд, че в хода на административното производство не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до неправилно установяване на релевантните факти и неправилно прилагане на съответните материалноправни разпоредби. В административното производство по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО участват контролните органи на Националния осигурителен институт и проверяваните лица, а издадените задължителни предписания по ал. 3 от КСО се съобщават на задължените лица адресати на акта. В това производство не се конституират трети страни с евентуална заинтересованост. Жалбоподателката не е страна в производството по чл. 108 от КСО, развило се между ТП на НОИ и Богарт София ЕООД, поради което не са налице предпоставките по отменените разпоредби на чл. 168, ал. 4 и 5 от АПК (ДВ, бр. 15 от 2021 г.) за отмяна на оспорения акт, издаден по реда на чл. 117, ал. 3 във вр. с чл. 114, ал. 1 от КСО, на процесуално основание без да се разглежда спорът по същество. В хода на проведените обжалвания оспорващата е упражнила в пълен обем правото си на защита по административен и съдебен ред, като се е запознала с резултатите от извършената проверка на Богарт София ЕООД, обективирани в констативен протокол КВ-5-21-00532644/05.03.2019 г. Предоставена й е възможност да ангажира доказателства относно обстоятелствата, при която е упражнявала трудова дейност. В отговор е представена декларация с дата 13.08.2019 г., в която лицето е декларирало, че е работило като продавач - чистач с място на работа борса при работодател И.. Изложените в касационната жалба доводи за обърната правна логика не са съобразени с текста на разпоредбата на чл. 118 от КСО и константната съдебна практика по прилагането й. На основание чл. 118 от КСО съдът осъществява контрол за законосъобразност върху решението на ръководителя на ТП на НОИ, издадено по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО. По отношение на потвърдените разпореждания, които не подлежат на пряк съдебен контрол за законосъобразност, първоинстанционният административен съд правилно е приел, че са издадени от компетентен орган по чл. 54ж, ал. 1 от КСО в рамките на предоставените му правомощия от чл. 54ж, ал. 2 и 3 във вр. с чл. 114 от КСО. Позовал се е на изрична заповед 1015-21-76/19.02.2019 г., с която Директорът на ТП на НОИ София - град е възложил на главния експерт по осигуряването за безработица да издава разпореждания за отпускане, изменение, отказ, спиране и прекратяване на парични обезщетения за безработица. Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на чл. 4, чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 54а от КСО. Правото на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО възниква за осигурените лица. Съгласно вложения смисъл в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО осигурени лица са тези, които през определен период са извършвали трудова дейност, за която са подлежали на осигуряване на някое от основанията по чл. 4 и чл. 4а от КСО. По силата на чл. 10, ал. 1 от КСО осигурителното правоотношение съществува за периода, през който лицето упражнява трудова дейност на валидно правно основание и за който се дължат осигурителни вноски. Установените по делото факти сочат, че жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност в предприятието на Богарт София ЕООД и не е била страна по осигурително правоотношение между нея и Богарт София ЕООД. Едноличният собственик на капитала е починал на 15.07.2016 г. и наследниците не са поискали да продължат дейността, поради което на основание чл. 157, ал. 1 от Търговския закон дружеството е било прекратено със смъртта на собственика. Представеното копие на трудов договор с дата 11.08.2016 г., в който като работодател е посочен Богарт София ЕООД, представляван от починалия си едноличен собственик на капитала, е неистински документ, който не е породил трудово правоотношение. Договорът не съответства на изискванията за съдържание по чл. 66, ал. 1 от Кодекса на труда и не е ясно кое лице го е подписало от страната на работодателя. Липсват данни и за действително упражнявана трудова дейност при друг работодател, който е извършвал стопанска и търговска дейност. Счетоводни документи за извършвана стопанска дейност и изплащани трудови възнаграждения липсват, а в декларацията си лицето не е посочило работното си място и работодателя си. Новите данни и доказателства относно осигуряването на лицето са от значение за правото му на парично обезщетение за безработица и обосновават основание по чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО за отмяна на влязлото в сила разпореждане за отпускане на ПОБ и за отказ за отпускането на ПОБ. Жалбоподателката не е доказала, че е упражнявала трудова дейност, за която е подлежала на задължително осигуряване за безработица на някое от основанията по чл. 4, ал. 1, т. 1 10. Тя не е уточнила място на работа и лице - работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда, което има качеството на "предприятие осигурител" по § 1, т. 11а от ДР на КСО във вр. с чл. 5 от КСО със задължение да начислява и внася осигурителни вноски за наети на работа по трудов договор лица. Използването на неистински документи и на документи с невярно съдържание, каквито са представения трудов договор и заповед за прекратяването му, с цел да се получи недължимо плащане от Държавното обществено осигуряване (ДОО) е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. Доказани са предпоставките чл. 114, ал. 1 от КСО за ангажиране отговорността на получилото осигурителни плащания лице за възстановяване на недобросъвестно получените от ДОО суми. Неотносими към изхода на спора са подробно изложените доводи във връзка с прилагането на поднормативен акт - Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, в сила до 02.01.2020 г. Подаваните данни по реда на наредбата регистрират осигурителния статус на лицата, но не създават правно основание за осигуряване. Всяко лице, за което е подадена невярна или некоректна информация от значение за правото му на осигурителни плащания, може да обори регистрираните данни с представянето на надлежни документи, удостоверяващи възникналото основание за осигуряване и дължимостта на осигурителните вноски за съответния осигурен риск (в случая, трудова книжка, изплащателни ведомости и др.). Предвид изложените съображения следва да се приеме, че оспореното административно решение по чл. 117, ал. 3 от КСО е законосъобразно и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в минималния размер от 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,