Решение № 740 от 19.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12668/2009 г.
ВАСIII отделение19.01.2010 г.докладчик Кремена Хараланова
Диспозитив
Отхвърля жалбата на Радко Стефанов Георгиев от гр. София, срещу заповед № К-1125/9.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи, за прекратяване на служебното му правоотношение като началник на сектор в Зонално жандармерийско подразделение - София към Дирекция "Жандармерия" при Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР, категория "В". Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 740 от 19.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12668/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалбата на Радко Стефанов Георгиев от гр. София, срещу заповед № К-1125/9.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи е прекратено служебното му правоотношение, като началник на сектор в Зонално жандармерийско подразделение - София към Дирекция "Жандармерия" при Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР, категория "В", поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност на акта, като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила (без да е изяснена длъжността, от която се освобождава жалбоподателя и да е налице мотивирано предложение за прекратяване на служебното му правоотношение) и в противоречие с приложимия материален закон. Претендира се отмяна на оспорената заповед, ведно с присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Таня Цонева моли съда да отхвърли подадената жалба, като неоснователна. Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, приложим във връзка с чл. 250 ЗМВР, от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Със заповед № К-1125/9.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи е прекратено служебното правоотношение на Радко Стефанов Георгиев - началник на сектор в Зонално жандармерийско подразделение - София към Дирекция "Жандармерия" при Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР, категория "В", поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. Последното е осъществено на 10.03.2009 г., видно от положения от жалбоподателя подпис, удостоверяващ това обстоятелство. Заповедта е издадена от компетентния според чл. 246, т. 1 ЗМВР орган. Съгласно чл. 245, ал. 1, т. 13 (нова - ДВ, бр. 69/5.08.2008 г.) ЗМВР, посочена като правно основание за издаването й, служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО - по инициатива на органа по назначаването. Съобразно чл. 69, ал. 2 КСО, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи придобиват право на пенсия, независимо от възрастта им, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавен служител по този закон. В посочените случаи, според чл. 268 и чл. 268а, ал. 2 ППЗМВР, служебното правоотношение на държавен служител от категория "В" се прекратява по инициатива на органа по назначаването, като органите по чл. 268а могат да направят предложение. С оглед диспозитивния характер на последното правило, неоснователен е наведеният от процесуалния представител на жалбоподателя довод, че след като не е налице предложение на органа по чл. 186, ал. 1 ЗМВР (според приложимата в случая разпоредба на ал. 2 на чл. 268а ППЗМВР той може да направи предложение за прекратяване на служебното правоотношение на служител от категория "В"), заповедта е незаконосъобразна. Видно от приобщената към административната преписка служебна справка № 3974 от 31.03.2009 г., към датата на прекратяване на служебното му правоотношение 10.03.2009 г., Радко Георгиев е имал осигурителен стаж 23 години, 1 месец и 10 дни, прослужени като държавен служител в МВР, при общ осигурителен стаж 30 години, 3 месеца и 10 дни. Следователно служителят е придобил право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 КСО и са били налице обективираните в заповедта, фактически и правни основания за прекратяване на правоотношението му с МВР. Противно на наведените от жалбоподателя твърдения, оспореният в настоящото производство административен акт е постановен в изискуемата от закона форма, съдържа всички реквизити по чл. 269 ППЗМВР и е издаден без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С процесната заповед Радко Георгиев е освободен именно от последно заеманата от него длъжност, сдадена с подписания акт за сдаване на длъжност от 10.03.2009 г. Според § 3 ПЗР ЗМВР служебните правоотношения със заварените на служба държавни служители не се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане на закона в сила (обн., ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г.), като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията; званията и ранговете на лицата се премахват и им се присъжда категория съобразно заеманата длъжност. Доколкото заповедите по § 3, ал. 2 ПЗР ЗМВР, конкретизиращи категорията на служителя, нямат правопораждащо действие относно служебното правоотношение, дори такава да не е налице, правоотношението ще е във вида след преобразуването му, по силата на закона. В този смисъл наличието на заповед по § 3 ПЗР ЗМВР относно Радко Георгиев е без правно значение за законосъобразното прекратяване на служебното му правоотношение при условията на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР. При това именно длъжността "началник на сектор", от която същият е освободен е предвидена в Класификатора на длъжностите в МВР, утвърден със заповед № Iз-217 от 13.02.2009 г. на министъра на вътрешните работи, като съответстваща на категория "В". Анализът на горепосочените разпоредби и обстоятелството, че жалбоподателят има осигурителен стаж по-голям от 25 години, от които над 23 години в МВР към момента на издаване на процесната заповед на 9.03.2009 г., обуславят извод за съответствието на последната с приложимия материален закон, визиращ като единствено условие за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР, наличието на стаж по смисъла на чл. 69, ал. 2 КСО, без оглед възрастта на служителя. КСО не създава каквито и да било задължения за органа по назначаването, нито изключва приложимостта на предвиденото в специалния закон (чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР) самостоятелно основание за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител в МВР - по инициатива на органа по назначаването, при наличието на осигурителен стаж от 25 години, поне две трети от които в МВР. Неоснователно е позоваването на процесуалния представител на жалбоподателя адвокат Емануил Йорданов на ТП № 6/29.10.2007 г. на ОС на съдиите на ВАС по т. дело № 14/2007 г. Последното касае неприложима в случая, предходна редакция на ЗМВР - тази отпреди изменението на закона по ДВ, бр. 69/5.08.2008 г., с което е въведено правното основание за издаване на обжалваната заповед. Не намират правно основание и останалите доводи в подкрепа на жалбата, обективирани в писмено становище по съществото на спора. В тази връзка следва да се отбележи, че според чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за Конституционен съд, преценката дали нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е съобразена с нормата на чл. 6, ал. 2 от Конституцията на РБ е от компетентността на Конституционния съд, а тъй като настоящият състав не констатира несъответствие по смисъла на чл. 150, ал. 2 КРБ, не е налице основание за изпълнение на процедурата визирана от последния текст. При наличието на влязъл в сила специален законов текст, уреждащ прекратяването на служебните правоотношения на лица от състава на МВР, последните следва да се съобразят с въведеното правило, задължително за всички субекти в обсега на уредената от него хипотеза. Предвид изложеното жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,