Решение № 13857 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8688/2012 г.

Решение № 13857 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8688/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 7029 от 18.05.2012 г., постановено по адм. д. № 670/2012 г. тричленен състав при Върховен административен съд е отменил чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приета с Постановление № 38 от 27.02.2008 г. на Министерския съвет на Република България, обн. ДВ. бр. 22 от 28.02.2008 г., изм. и доп. бр. 50 от 30.05.2008 г. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Министерския съвет на Република България с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди, че тричленният състав е спазил указанията на 5-членния състав в отменителното решение по адм. д. № 14062/2011 г. и проявил активност при събиране на доказателства - дали е спазена разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, но не е анализирал, дали това е довело до неправилност на обжалваното Постановление на МС, каквито са указанията на 5-членния състав. Счита, че липсата на мотиви води до невъзможност да се проследят правните и логически доводи въз основа на които първоинстанционният съд е достигнал до крайния извод, че нарушението е съществено. Посочва факта, че представената по делото информация от Министерството на правосъдието към 05.04.2012 г. е със съдържание, че повече от четири години след приемането на Тарифата не може да се открие информация относно публикуването на проекта на сайта на министерството, но от това не следва да се прави извод, че такава информация не е публикувана, тъй като затруднението идва от технически проблем в резултат на продължителния период от време. Освен това сочи, че по делото са представени становища по проекта както от заинтересовани държавни институции, така и от Висшия адвокатски съвет, Националния съвет за тристранно сътрудничество и др. неправителствени организации, от което следва изводът, че проектът е бил сведен до знанието на заинтересованите граждани и организации. Развива съображения, че дори да се приеме, че е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, то същото не следва да се счита за съществено и като достатъчно основание за отмяната на подзаконовия нормативен акт. По развитите в касационната жалба съображения моли обжалваното решение да бъде отменено и делото решено по същество, като бъде отхвърлена жалбата на Иван Тодоров Груйкин, подадена лично и в качеството на председател на Управителния съвет и представляващ Сдружение с нестопанска цел Гражданска инициатива "Справедливост" против чл. 1 от Тарифата. В съдебно заседание касационният жалбоподател - Министерски съвет на Република България, се представлява от юрисконсулт Демирев, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Ответникът по касационната жалба Иван Тодоров Груйкин, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба Сдружение с нестопанска цел Гражданска инициатива "Справедливост", се представлява от адв. Иванов, който оспорва жалба и моли да бъде отхвърлена. От сдружението е постъпило и писмено становище, в което моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав обсъди събраните по делото писмени доказателства и прецени правилността на обжалваното решение по наведени в касационната жалба възражения. При преценка допустимостта на същата, намира, че е подадена от страна, за която то е неблагоприятно /чл. 210, ал. 1 от АПК/, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на формата и съдържанието по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Подадената жалба от Иван Тодоров Груйкин - лично и като председател на Управителния съвет и представляващ Сдружение с нестопанска цел "Гражданска инициатива "Справедливост"" гр. София срещу чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (Тарифата), приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., в сила от 01.03.2008 г. (Обн. ДВ бр. 22 от 28.02.2008 г., изм. ДВ бр. 50 от 30.05.2008 г.) съдържа конкретни и подробно изложени възражения за противоречие на обжалваната разпоредба с разпоредби на чл. 4, чл. 6, чл. 56, чл. 60 и чл. 117, ал. 1 от Конституцията на Република България, както и с чл. 6, § 1, чл. 13 и чл. 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Атакуваната разпоредба е с текст "По искова молба, насрещна искова молба и молба на трето лице със самостоятелни права се събира такса 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв." При първоначалното разглеждане на жалбата, същата е отхвърлена като неоснователна с решение на тричленен състав № 11138/15.08.2011 г., постановено по адм. д. № 4124/2010 г. В образуваното касационно производство пред 5-членен състав на ВАС по адм. д. № 14062/2011 г., първоинстанционното решение е отменено с мотиви, че в противоречие с разпоредбата на чл. 152, ал. 4 от АПК не е изискана цялата административна преписка по издаването на оспорения нормативен акт и не са събрани доказателства във връзка с процедурата по приемане на Тарифата, което създавало вероятност за неправилност на решението, тъй като крайните изводи на съда за законосъобразност на оспорения текст са направени, без да са събрани всички относими доказателства и без да е направен анализ на всички основания, предвидени в чл. 146 от АПК. Дадени са указания - при новото разглеждане на делото съдебният състав да съобрази изложеното, да прояви активност при събирането на доказателства във връзка с провеждането на публикуването и обсъждането на проекта на Тарифата по реда на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, както и за спазването на административнопроизводствените правила, да обсъди всички събрани по делото доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка да направи крайните изводи за законосъобразността на оспорените текстове. При новото разглеждане на делото, тричленният състав е изпълнил дадените му указания в отменителното решение на петчленния състав, проявил активност, при спазване служебното начало в административния процес, залегнало в чл. 168, ал. 1 от АПК, събрал и анализирал представените от страните доказателства в процеса. За да отмени оспорената разпоредба - чл. 1 от Тарифата, съдът е приел, че при изготвянето на проекта за приемане на Тарифата с Постановление на МС, не е спазена разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗНА, а тази норма е процесуална и императивна, поради което неспазването й представлява допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаването на подзаконовия нормативен акт, съгласно чл. 146, т. 3 АПК, приложим с оглед чл. 196 АПК, което води до неговата незаконосъобразност в оспорената му част. Този правен извод е обоснован с довода за неизпълнение от страна на съставителя на проекта за подзаконовия нормативен акт (Министерството на правосъдието) на задължение да го публикува на интернет страницата си, ведно с мотивите, съответно доклада, както и да даде най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Този факт е приет за доказан, тъй като по делото не били представени доказателства за изпълнението на това законово изискване. Настоящият петчленен състав при Върховния административен съд счита обжалваното решение за неправилно. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), МС издава постановления, когато урежда съобразно законите неуредени от тях обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност, което е осъществено в конкретния случай. По делото не е спорно, че Тарифата е приета от компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия по силата на чл. 1, ал. 1 от Закона за държавните такси, според който, "Държавните такси се събират от органите на съдебната власт, от другите държавни органи и бюджетни организации в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет, и постъпват в държавния бюджет, освен ако със закон е предвидено друго." Като уточнение на тази обща норма, в чл. 4, б. "а" от същия закон е конкретизирано, че държавни такси се заплащат: "за искови молби, за граждански искове, по наказателни дела, по насрещни искове, по искове за бракоразводи, жалби, молби за отмяна, молби за осиновяване, за регистрация на сдружения и фондации, по наказателни дела от частен характер и за други услуги, давани от съдилищата". Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА (обн. ДВ бр. 46 от 12.06.2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) задължава съставителя на проекта преди внасянето на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган да го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища. Безспорно, целта на законодателя с въвеждането на изискването за публикуване на проекта на интернет страницата на съответната институция е - да се използват съвременните нововъведения (създаване интернет страници на държавните институции) за по-широко разгласяване и даване възможност на обществеността за по-активно участие в производството по подготовката и издаването на подзаконови нормативни актове, с които се засягат права и интереси на неограничен кръг правни субекти. Така осъщественото разгласяване на проекта за издаване на съответния акт, е гаранция за реализиране на принципите, залегнали в нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗНА - обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. В обжалваното решение съдът е изградил правния си довод за неизпълнение на законоустановената административна процедура въз основа на становището, отразено в писмо изх. № 94-И-77/10 от 05.04.2012 г. на главния секретар на Министерството на правосъдието, адресирано до главния секретар на МС, че след извършена проверка за наличие на информация относно спазване на изискванията на чл. 26, ал. 2 от ЗНА се установява, че "такава информация липсва, предвид изтичането на продължителен срок от време от момента на изготвяне на тарифата и реализиране на периодичните промени на интернет страницата на министерството". От съдържането на писмото не е видно категоричното установяване на факта, че проектът не е бил публикуван на интернет страницата на министерството. Липсата на информация е обяснена с изтичането на продължителен срок от време от момента на изготвяне на Тарифата и реализиране на периодичните промени на интернет страницата на министерството, което в еднаква степен обуславя и другата вероятност - изискването да е било спазено. Едновременно с това, съдът е омаловажил факта, че по делото са приети като доказателства представени становища по проекта от различни министерства, Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Националния съвет за тристранно сътрудничество и дирекции на МС, като е счел, че с това не се доказва изпълнението на чл. 26, ал. 2 от ЗНА. Съдът необосновано, формално се е позовал на липса на доказателства, при това без съответната категоричност, а не е съобрази постигането на целта на въведеното изискване - довеждане до знанието на обществеността на проекта за предстоящото приемане на Тарифата, видно от аргументираните становища на участниците в процеса по обсъждане нормите от подзаконовия нормативен акт. Всъщност, съдържанието на атакуваната норма - събиране на такса 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв. е идентично с действащата и до този момент в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствието и Министерството на правосъдието (отм. ДВ бр. 22/2008 г., в сила от 01.03.2008 г.), пропорционална такса от 4% върху цената на иска. С това от страна на вносителя на проекта са избегнати възможни негативни последици и затруднения за гражданите и юридическите лица от преминаването към нови размери на събираните такси за дейността на съдилищата. По изложените съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Вместо това, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго, с което процесната жалба бъде отхвърлена, тъй като не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на Тарифата с Постановление на МС № 38 от 27.02.2008 г. По конкретните възражения в жалбата на Иван Тодоров Груйкин - лично и като председател на Управителния съвет и представляващ Сдружение с нестопанска цел "Гражданска инициатива "Справедливост"" гр. София за противоречие на обжалваната разпоредба с разпоредби на чл. 4, чл. 6, чл. 56, чл. 60 и чл. 117, ал. 1 от Конституцията на Република България, както и с чл. 6, § 1, чл. 13 и чл. 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, тричленният състав по адм. д. № 4124/2010 г. е развил подробни и обосновани правни доводи, които не са оборени като неправилни в отменителното решение на петчленния състав по адм. д. № 14062/2011 г. Настоящата инстанция също не констатира релевираните от жалбоподателя противоречия, поради което жалбата се явява изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,