Решение № 628 от 16.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 828/2026 г.

Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Д. Д. М. е подала две молби за отмяна на влязлото в сила решение № 260061 от 09.11.2020 г., постановено по гр. д. № 525/2019 г. на Окръжен съд – Хасково. Със същото е потвърдено с решение № 225 от 27.05.2019 г. по гр.д. № 1172/2018 г. на Районен съд – Димитровград за признаване за установено по отношение на Д. М., че М. К. е собственик на отразената графично между: т.3; североизточния ъгъл на масивна жилищна сграда, находяща се в УПИ ***, кв.46 по подробния устройствен план на [населено място]; югоизточния ъгъл на същата сграда и т. 4 от скицата, представляваща Приложение № 1 към заключението на вещото лице (стр.135 от делото), реална част с площ от 3.8 кв.м., заснета погрешно в пространствените предели на УПИ ***, кв.46 по подробния устройствен план на [населено място], вместо в пространствените предели на съседния УПИ *** и несъответно на вътрешната имотна граница между двата имота и за осъждане на Д. М. да предаде на М. К. владението на посочената реална част. В молбата за отмяна с вх. № 260484 от 27.04.2022 г., уточнена с молба вх.№ 7599 от 15.04.2026 г., молителят се позовава на ново писмено доказателство, което установявало различно местоположение на жилищната сграда в УПИ *** от отразеното в цифровия КРП, по който е издадена скицата, съставляваща част от съдебното решение – удостоверение № УТКР -1198 #1 от 15.04.2022 г. на Община Димитровград; както и на нови писмени доказателства досежно приетите кадастрални и регулационни планове за [населено място], които опровергавали фактическите мотиви на влязлото в сила решение – удостоверение изх.№ УТКР – 01-1187 #1 от 15.04.2022 г. на Кмета на Община Димитровград; удостоверение изх.№ УТКР – 01-1188 #1 от 19.04.2022 г. на Кмета на Община Димитровград; удостоверение № 13 от 21.03.2022 г. от Държавна агенция Архиви; извадка - гръб от геодезически план на [населено място]. Молбата за отмяна с вх. № 260894 от 18.10.2022 г. се основава на нови обстоятелства, открити на 14.10.2022 г. – липса на постъпило от собствениците на УПИ *** искане за изменение границите на масивната жилищна сграда в имота им. Твърди се, че това обстоятелство е от съществено значение, тъй като касаело променено очертание на сградата в имота на ищцата. Молителят сочи, че повод за подаване на заявление за снабдяване с информацията било удостоверение № 01 -1198 #1 от 15.04.2022 г. на Община Димитровград, от което било видно, че североизточният и северозападният ъгъл на сградата са с различни координати от възприетите от съда. От полученото удостоверение № 01-1949 от 04.07.2022 г. се установявало, че не е провеждана административна услуга за промяна очертанията на жилищната сграда в цифровия модел на плана. Твърди се, че представени писмени доказателства са от съществено значение за делото. Иска се отмяна на влезлите в сила решения, за да се обсъдят и вземат предвид сега представените документи. Ответникът М. К., чрез пълномощника си адв. С. А., поддържа становище за неоснователност на молбите за отмяна. Претендира присъждане на разноските. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С решението, чиято отмяна се иска, е потвърдено първоинстанционното решение, с което съдът е признал за установено по отношение на Д. М., че М. К. е собственик на отразената графично между т.3, североизточния ъгъл на масивна жилищна сграда, находяща се в УПИ ***, кв.46 по подробния устройствен план на [населено място], югоизточния ъгъл на същата сграда и т. 4 от скицата, представляваща Приложение № 1 към заключението на вещото лице прието по делото, реална част с площ от 3.8 кв.м., заснета погрешно в пространствените предели на УПИ ***, кв.46 по подробния устройствен план на [населено място], вместо в пространствените предели на съседния УПИ *** и несъответно на вътрешната имотна граница между двата имота, като осъдил ответницата да предаде на ищцата владението на посочената реална част. По делото е установено, че съгласно действащия застроителен и регулационен план нас.Д., одобрен със Заповед № 123/1968 г., имотната граница между двата процесни имота в по-голямата си част съвпада с дворищната регулационна линия, а също и че има несъответствие в нанесената на картона и на цифровия модел на плана граница между двата имота в участъка между жилищната сграда на ищцата и [улица]. По картона границата била фиксирана от североизточния ъгъл на сградата, а по платното на цифровия модел - по югозападния ъгъл на гаража. По регулационния план от 1968 г. спорното пространство е част от УПИ ***, а по кадастралния план след изменението му през 2017 г. попадало в УПИ ***, кв.46 по плана на селото. Изложени са правни изводи за съвпадение на имотната граница с регулационната граница между двата парцела по регулационния план от 1968 г. С определението за насрочване на делото е прието, че молбите са допустими като подадени в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество те са неоснователни. На първо място следва да се посочи, че писмо изх.№ УТКР – 01-1187 #1 от 15.04.2022 г. на Кмета на Община Димитровград и писмо № 13 от 21.03.2022 г. от Държавна агенция Архиви не съдържат нови факти и обстоятелства, относими към предмета на спора. В тях е посочено, че действащият кадастрален план на [населено място] е приет със Заповед № 123 от 21.03.1968 г. от председателя на ОНС-Хасково и че в отдел „Държавен архив“ – Хасково не се съхранява протокол на комисия за приемане на този план. В исковото производство кадастралния план на [населено място] касателно процесните имоти е бил многократно обсъждан и ако ответницата, сега молител, е смятала за относимо обстоятелството относно начина на приема на този план, тя е имала възможност да предприеме съответните процесуални действия за установяване на това обстоятелство. Без никакво отношение към делото са документите, за които молителката твърди да са от геодезическия план на [населено място] с гриф „секретно“, а видно от писмо изх.№ УТКР – 01-1188 #1 от 19.04.2022 г. на Кмета на Община Димитровград, в общината не са открити данни за такъв план. Не може да се направи връзка с така представените доказателства и разрешения с влязлото в сила решение правен спор. На следващо място писмата относно координатите на североизточния и югоизточния ъгъл на сградата в УПИ *** и за липсата на искане за изменение границите на сградата също нямат значение за делото. Същите не представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение първата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предполага след приключване на делото да е налице новооткрито обстоятелство, т. е. нов правно релевантен за спора факт, за съществуването на който страната не е знаела по причини извън нейното процесуално поведение. Изисква се обстоятелството да е обективирано в документ, който не е могъл да се представи и приобщи към доказателствения материал по делото по обективни причини, както и обстоятелството да е от съществено значение за изхода на спора - т. е. ако е било релевирано, да е могло да обуслови различен от постановения по делото правен резултат. Под ново писмено доказателство по смисъла на втората хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК пък се имат предвид документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но са останали недоказани поради липсата именно на въпросните документи. Както по отношение на новооткритите обстоятелства, така и по отношение на новите писмени доказателства по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК съществува изискването страната да не е знаела за съществуването им или да не е могла да ги придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по съществото на спора. В случая обстоятелството, че по цифровия модел на кадастралния и регулационен план на [населено място] от АГКК София и по модела в общината е налице различие, е установено в хода на инстанционното производство от заключението на вещото лице Т. М. и от изявлението на вещото лице Г. Р. в съдебното заседание на 18.02.2019 г. /л. 153 по гр. д. № 1172/2018 г. на Районен съд - Димитровград/, както и от заключението на вещите лица К., С. и Т. по приетото от въззивния съд заключение. Това обстоятелство е подробно обсъдено и в особеното мнение на вещото лице Т. – отговорите по т.10 и т.11. Още в хода на инстанционните производства молителката е имала възможност да заяви искане за точните координати на ъглите на сградата по цифровите модели в АГКК и в общината. Следователно представените сега доказателства за различие в координатите на посочените ъгли на сградата не са нови по смисъла на закона. В обобщение, не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и молбата за отмяна следва да се остави без уважение. На ответницата по молбата М. К. следва да се присъдят разноските по договори за правна защита и съдействие от 20.05.2022 г. и от 03.12.2025 г. в общ размер 1963,36 евро (равностойност на 3840 лева). По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо гражданско отделение