Решение № 9922 от 19.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Вълчанов от Пловдив срещу решение 58 от 12.01.2023г., постановено по адм. дело 296/2022г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 21ОА-736/11.03.2021г. на кмета на община Пловдив, с която е одобрен проект на подробен устройствен план план за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ и план схеми за Електрификация и Водоснабдяване и Канализация за поземлен имот с идентификатор 56784.273.30 по КК на гр. Пловдив, район Западен, местност Прослав за промяна предназначението на земята за жилищно застрояване, като го урегулира и от него се образуват нови: УПИ 273.360 - жилищно застрояване с ново свободно застрояване и УПИ 273.361 - жилищно застрояване с ново свободно застрояване. Касаторът смята, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът неправилно бил отхвърлил жалбата му срещу посочената по-горе заповед тъй като при издаването й били допуснати редица нарушения - проектът за изработване на ПУП бил одобрен от некомпетентен орган; с проекта на ПУП се допускали нарушения на правила и нормативи за застрояване по действащия ОУП на Пловдив; с плана се допускали намалени разстояния между жилищни сгради през страничната граница със съседни урегулирани имоти; била нарушена разпоредбата на чл. 103, ал. 6 ЗУТ; Иска обжалваното решение да бъде отменено, както и да бъде отменена обжалваната заповед на кмета на община Пловдив, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът кмет на община Пловдив в писмен отговор оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна. Ответниците М. Илчев, Г. Генова, Р. Цановска и В. Цановска-Костова в писмен отговор на касационната жалба изготвен от процесуалния им представител, оспорват нейната основателност. В отговора и в пледоарията по същество развиват съображения в подкрепа на обжалваното решение и молят оставянето му в сила като законосъобразно, както и присъждане на разноски. Ответниците К. Цанев и М. Пенчева, представлявани в проведеното съдебно заседание от надлежно упълномощен представител оспорват касационната жалба Ответникът Ц. Цанков не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. С атакуваното решение Административен съд Пловдив е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът излага съображения, че проведената процедура по одобряването на плана не е опорочена, че не са налице противоречия с материалноправните разпоредби относими към одобряването на ПУП. По тези съображения съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е правилно. Фактическата обстановка е установена в цялост. Административното производство е инициирано с молба с вх. 19П-5769/14.05.2019г. от собствениците на ПИ с идентификатор 56784.273.30 по КККР на Пловдив за допускане изработването ПУП-ПРЗ за промяна предназначение на земеделска земя за неземеделски нужди. Със заповед 19ОА-2170/09.09.2019г. на кмета на община Пловдив е допуснато изработване на ПУП ПРЗ. Неоснователен е доводът на касатора, че заповедта е издадена от орган при липса на компетентност. В случая теренът предмет на заповедта нее извън границите на урбанизирана територия. Този терен видно от предвижданията на ОУП-2007 на община Пловдив е част от урбанизираната територия на града, противно на твърденията на касационния жалбоподател. Със заявление вх. 20Ф-6186/12.08.2020г. е внесен за разглеждане и процедиране проект на ПУП-ПРЗ за ПИ ИД 56784.273.30. Проектът е разгледан от ОЕСУТ Пловдив, видно от Протокол 29 по т. 19 от 09.09.2020г. на ЕСУТ и съобщен на заинтересованите лица. Срещу проекта е подадено възражение рег. 2-9400-1477/26.10.2020г. от касатора в настоящото производство, в което се твърди, че не са спазени устройствените показатели за района и нормативите за необходимото разстояние на предвиденото бъдещо застрояване спрямо границата на имота и спрямо жилищните сгради в съдените урегулирани позелени имоти. ОЕСУТ е разгледал възражението, като с решение по т. 10 от протокол 2/13.01.2021г. проектът на ПУП-ПРЗ за ПИ ИД 56784.273.30 е приет. Служебно е коригирана посочената устройствена зона от Жм на Жм1 жилищни зони в нови територии и е добавена матрица със зелен цвят 100% паркиране в имота. Възраженията срещу проекта са счетени за неоснователни, тъй като имотът попада в устройствена зона Жм1, за която по правилата на Наредба 7 за ПНУОВТУЗ се допускат устройствени показатели: H до 10м, Кинт до 1,2, ПЗ до 60%, ПЗ мин 40%. Със заповедта предмет на съдебен контрол, пред първостепенния съд, кметът на община Пловдив е одобрил проект за ПУП-ПРЗ и план схеми за Електрификация и Водоснабдяване и Канализация за поземлен имот с идентификатор 56784.273.30 по КК на Пловдив. За новите УПИ с плана се установяват устройствени показатели за устройствена зона Жм1, със стойности: височина до 10м, плътност на застрояване 60%, Кинт до 1, озеленяване минимум 40%, паркиране 100%. Административният съд е съобразил, събраните по делото доказателства, включително двете съдебно технически експертизи. Позовал се е на същите в частите, в които не е налице противоречие между заключенията на вещите лица и обосновано се е позовал на експертизата изготвена от арх. Николова в частите с констатирани противоречия. Двете експертизи непротиворечиво приемат, че ПИ 56784.273.30 по КККР на гр. Пловдив за първи път е включен в границите на урбанизираната територия на населеното място с предвижданията на ОУП - Пловдив, приет с решение 375/2007г. на ОбС - Пловдив. В този връзка неоснователен е доводът на касатора, че тъй като имота бил разположен в земеделска територия, компетентен да даде разрешение за изработване на процесния план е общинския съвет, а не кмета на общината. След като имотът е включен в границите на урбанизираната територия още с ОУП-2007г., в случая е приложима нормата на чл. 124а, ал. 2 от ЗУТ и компетентен да разреши изработването на проект за ПУП е кмета на общината, който е и позволил изработването му. Без противоречие се установява и това, че с процесната заповед се одобрява първа регулация за имота на ниво подробен устройствен план, без да се предвижда: свързано застрояване, промяна в застрояването, намалени разстояния или ограничения в режима на застрояване и ползване на съседните имоти (в частност ПИ 56784.273.92). Експертите са единодушни, че не са налице отклонения от правилата и нормите за застрояване и регулация, предвидени в одобрения с оспорваната заповед ПУП-ПРЗ по отношение имота на жалбоподателя. Следователно не е налице твърдяното в касационната жалба нарушение на устройствените показатели, както и че са допуснати намалени отстояния до съседните имоти. Не е нарушен и чл. 103, ал. 6 от ЗУТ. Както правилно е отбелязал административния съд, с процесния ПУП се предвижда предназначение на имота идентично с предвижданията на ОУП. При изработването на този първи по време и по значение устройствен план са извършени необходимите инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания за общата устойчивост на територията и пригодността й за строителство. При идентичност на предназначението не се налага всеки подробен устройствен план да бъде предхождан от проучвания, които вече са извършени. В този смисъл решение 15500/14.12.2020г. по АД 9053/2020г. по описа на ВАС. Във връзка с всички останали възражения на касатора, изложени и в първоначалната жалба и в касационната такава, следва да се отбележи, неговия правен интерес да обжалва, процесната заповед на кмета на община Пловдив, се ограничава до евентуалното засягане не притежавания от него имот. Такова засягане, както бе посочено по-горе, според единодушното заключение на вещите лица не е налице. Изложеното налага извода, че Административен съд Пловдив е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не следва да бъде касирано. При този резултат, основателни се явяват претенциите на ответниците М. Илчев, Г. Цановска и В. Цановска-Костова за присъждане на разноски, които следва да бъдат уважени в техния претендиран и доказан размер и при липса на възражение за прекомерност по 1 250,- лева на всеки от тях. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,