Решение № 3875 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13325/2011 г.

Решение № 3875 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13325/2011 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на "Кълвача инвестмънт" ЕАД, гр. Казанлък, представлявано от изпълнителния директор Стойчо Кълвачев, срещу решение № 1283 от 21.07.2011 г. по адм. д. № 1508/2011 г. на Административен съд Пловдив с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, и затова следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за определяне на действителния дебит, категория и качество на минералната вода от всеки от сондажите, с оглед правилното определяне на дължимите такси за водоползване. Ответникът директорът на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район /БДУВИБР/ Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Разноски не се претендират. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че по отношение на оспореното решение не са налице касационни основания и затова същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на "Кълвача инвестмънт" ЕАД, гр. Казанлък, представлявано от изпълнителния директор Стойчо Кълвачев, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 5 от 9.12.2010 г., издаден от директора на /БДУВИБР/ Пловдив, с който за правото на използване на минерална вода по пет броя разрешителни за водовземане, издадени от Министъра на околната среда и водите, като дължима сума е установена за периода: от 1.01.2008 г. до 31.12.2008 г. общо в размер на 21 077.86 лева и от 1.01.2009 г. до 31.12.2009 г. общо в размер на 79 298.78 лева. За да приеме, че жалбата е неоснователна, съдът е взел предвид всички относими доказателства, които е анализирал подробно и задълбочено. Изводите му се законосъобразни и обосновани и се споделят от настоящата инстанция. Оспореният акт е издаден от компетентен орган, предвид изричната разпоредба на чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, според която, вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от ДОПК. Предвид посочването на фактическите и правни основания, както и редът за оспорването му, правилно е прието, че при издаването на акта е спазена законоустановената форма. Въз основа на данните за изпратената покана за доброволно плащане, заповедта за назначаване на комисия, която да извърши проверката, надлежно връчения на жалбоподателя констативен протокол и поканата за доброволно изпълнение по смисъла на чл. 182 от ДОПК, правилно е прието, че производството е проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, съгласно нормата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ, предпоставяща издаването на АУПДВ от наличието на писмени доказателства, подробно изброени в 4 точки. Всички минерални води, чието ползване е разрешено по силата на посочените 5 броя разрешителни за водоползване, са от I /първа/ категория по смисъла на чл. 85 от Наредба № 1 за проучването, ползването и опазването на подземните води. И в 5-те разрешителни подробно са посочени условията за водоползване и изрично е посочено, че се дължи такса за разрешеното водоползване, съобразно разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "в" от Закона за водите /ЗВ/, която се определя на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода /чл. 194, ал. 3 от ЗВ/ и по реда на Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект. Обосновано, въз основа на доказателствата е прието от съда, че таксите са определени правилно по основание и размер съобразно разпоредбата на чл. 194, ал. 3, вр. ал. 2, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗВ по всяко едно от издадените разрешителни. Съгласно тази разпоредба таксата за водовземане от минерални води се определя на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода, а не въз основа на ползваните количества, както се определя таксата за останалите видове води по чл. 194, т. 1, б. "а" и "б" от ЗВ и каквито доводи се навеждат от жалбоподателя. В чл. 194, ал. 2 от ЗВ изрично е посочено, че таксата по ал. 1, т. 1 се определя на база отнетия обем вода, освен в случаите на водовземане от минерални води. Предвид изложеното и след анализ на данните по всяко от разрешителните, правилно е прието, че са установени фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания за издаване на административния акт. По изложените съображения, оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. По отношение на него не са налице касационни основания и затова същото следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,