Решение № 7247 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 786/2010 г.

Решение № 7247 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 786/2010 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. С решение № 348 от 16.11.2009 г., постановено по адм. д. № 380/09 г. Административен съд-Кюстендил е отменил като незаконосъобразно съобщение № МП-01-02-26/12.06.2009 г. на Кмета на Община-Рила, до Рилска света обител - Рилски манастир, представляван от Адрианополски епископ Евлогий - игумен, с което е определено задължение за такса битови отпадъци за 2009 г. за имота по данъчна декларация № 48/07.04.2008 г. в размер на 3 189,22 лв. и е осъдил Община-Рила да заплати на Рилска света обител - Рилски манастир разноски по делото в размер на 160 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Община-гр. Рила, представлявана от кмета Георги Давидков Кабзималски, чрез процесуалния му представител адв. Парашкева Иванова Зотева. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд-Кюстендил е неправилно като недопустимо - отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК, респективно решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да обезсили решението на Административен съд-Кюстендил и да прекрати производството по делото, алтернативно да отмени същото и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира се присъждане на разноски. Ответната по касационната жалба Рилска света обител - Рилски манастир чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената касационна жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението Административен съд-гр. Кюстендил е отменил като незаконосъобразно съобщение № МП-01-02-26/12.06.2009 г. на Кмета на Община-Рила, до Рилска света обител - Рилски манастир, представляван от Адрианополски епископ Евлогий - игумен, с което е определено задължение за такса битови отпадъци за 2009 г. за имота по данъчна декларация № 48/07.04.2008 г. в размер на 3 189,22 лв. За да постанови този резултат административният съд е проверил допустимостта на жалбата срещу съобщението и е приел, че обжалваното съобщение представлява индивидуален административен акт, определящ размера на дължимата такса за 2009 г. за конкретен имот, посочен в цитираната декларация, издадено е и подписано от надлежен орган - кмета на община Рила. Същото няма уведомителен характер като уведомлението по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ, което се изпраща след издаден акт на кмета по чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ и спрямо него няма изискване да бъде подписано. Прието е, че в случая липсват необходими реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - всички фактически и правни основания, от които да са направи извод как е определен дължимия размер на ТБО от 17 565, 52 лева, което е отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК и препятства възможността за проверка на материалноправната му законосъобразност. Постановеното решение на Административен съд-Кюстендил е правилно и законосъобразно. Направеното оплакване за недопустимост на решението - отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК е неоснователно. Обжалваното съобщение е волеизявление на надлежен орган, определящо дължим размер ТБО - тоест създава задължения за адресата си. От невъзпроизвеждането на разпоредбата на чл. 60 ДПК (отм.) в ДОПК не може да се направи извод за промяна на характера на акта, а тя е свързана единствено с промяна на характера на вземането за ТБО, което вече не е приравнено на данъчно след изменението на ДВ бр. 112/2003 г. в § 1, т. 2 на ДР на ДПК (отм.). В този смисъл изложените в първоинстанционното решение мотиви за характера на обжалвания акт се споделят от настоящата инстанция, а изложените доводи в обратния смисъл се явяват неоснователни. Такива са и оплакванията за неправилност на решението поради наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От наличните в съобщението мотиви, включително и данните по цитираната в него декларация, не може да се провери, как е определен общия процесен размер ТБО за имота, нито пък каква сума за коя от трите услуги по чл. 66 ЗМДТ е определен съобразно изискванията на чл. 62 ЗМДТ. Допуснатото от административния орган процесуално нарушение при издаване на акта е особено съществено и в този смисъл административният съд правилно е приел, че то обуславя необходимостта от отмяната на акта. В този смисъл вече е налице и формирана съдебна практика - решение № 6953 от 27.05.2010 г. по адм. д. № 788/10 г. на ВАС, първо а отделение. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на Административен съд-Кюстендил е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, изложени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски за настоящата инстанция в размер на 350 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,