Решение № 5622 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4215/2017 г.

Решение № 5622 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4215/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Изследователски център на клиентските мнения" ЕООД със седалище в гр. Б., против решение № 970/20.02.2017 г., постановено по адм. дело № 6558/2016 г. по описа на Административен съд С.- град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 380/27.04.2016 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа довод, че съдът е направил неверни и необосновани правни изводи, за които е изложил непълни мотиви. Счита, че не е налице нито един от елементите от състава на нелоялна търговска практика. Иска отмяна на първоинстанционното решение и произнасяне по спора по същество, при което съдът да отмени изцяло заповедта на председателя на Комисията за защита на потребителите. Ответникът - председателят на Комисията за защита на потребителите, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на касационната жалба, приема същата за неоснователна. С оспорената пред Административен съд С.- град заповед № 380/27.04.2016 г. на "Изследователски център на клиентските мнения" ЕООД се забранява да използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Съдът е приел, че "Изследователски център на клиентските мнения" ЕООД, в противоречие на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, издава на база недоказани, неясни и необективни критерии сертификат за коректна фирма, продава го на търговски дружества и го рекламира. По този начин потребителите се насърчават да ползват услугите на тези търговски дружества, притежаващи сертификат за коректна фирма. Чрез посланията за коректност се създават неверни и недействителни впечатления у потребителите, че притежаващите сертификат за коректна фирма търговски дружества са гарантирано коректни, точни, изпълнителни и изрядни от гледна точка на закона и общо възприетите морални принципи. По този начин допринасят за изменение на икономическото им поведение и ги насърчават да вземат търговско решение, което не биха взели, ако съответната практика на се прилага. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че производството пред КЗП е образувано по повод постъпили сигнали на потребители. След извършена проверка служители на КЗП са изготвили констативен протокол. Въз основа на събраните доказателства и становището на дружеството органът е установил наличието на нарушение на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу оспорения административен акт, първоинстанционният съд е направил извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и съдържа изискуемите реквизити съгласно чл. 59, ал. 2 АПК. Съдът е приел, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че актът е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби. Приел е, че установената по делото фактическа обстановка сочи на осъществяване на фактическия състав на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Решението е правилно. Съгласно чл. 68г, ал. 1 ЗЗП търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги, е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния чл. от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Следователно, за да се ангажира отговорността на даден търговски субект за нелоялна търговска практика са необходими следните задължителни предпоставки: осъществяване на търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ДРЗЗП; същата да противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и посочената практика да променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на забранена нелоялна търговска практика следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. Спорната търговска практика на "Изследователски център на клиентските мнения" ЕООД се изразява в рекламирането, издаването и продажбата на сертификат за коректна фирма, като чрез послания, отправени при рекламирането му, потребителите се насърчават да ползват услугите на дружествата, притежатели на сертификата. Потребителите остават с впечатление за гарантирана коректност, точност и изрядност от гледна точка на закона. Справката, която дружеството прави, за да издаде съответния сертификат, се базира на алгоритъм, който извършва проверка на негативните коментари в интернет пространството, но тази проверка не може да се приеме за изчерпателна от гледна точка на законовите изисквания за лоялна търговска практика на проверяваните дружества. При извършена проверка КЗП е установила, че част от дружествата - притежатели на предлагания сертификат са наказвани за нарушения по ЗЗП, което обосновава извод за разминаване между твърденията на касатора за коректност на фирмите - притежатели на съответния сертификат и обективната действителност. Касационната инстанция приема за правилен и обоснован изводът на административния съд за осъществяването на състава на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Търговецът не изпълнява изискването за добросъвестност и професионална компетентност, а в резултат на тази практика е възможно да се промени съществено икономическото поведение на средния потребител по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Преценката, която търговецът извършва относно коректността на проверяваните дружества, не е достатъчно обективна, а издаването на "Сертификат за коректна фирма" оставя потребителя с впечатление за изрядност на търговците във всяко едно отношение, а не за отсъствие на негативни коментари, респ. превес на позитивни, в интернет. В този смисъл обоснован се явява изводът за противоречие на принципа за добросъвестност и професионална компетентност, залегнал в Закона за защита на потребителите. При извършена проверка на фирмите - притежатели на съответния сертификат безспорно се установява, че редица от тях са наказвани за нарушения на потребителското право и прилагат нелоялни търговски практики по смисъла на закона. Издаването на сертификат, поставянето на стикер "Сертификат за коректна фирма" и рекламирането му чрез отправяне на ясни послания за използването на услугите на фирми - притежатели на същия безспорно влияе върху формирането на решение на средния потребител, което доказва съставомерността на твърдяната нелоялна търговска практика. Неоснователен е посоченият в касационната жалба довод за непълни фактическите констатации в обжалваното решение. Направените от първоинстанционния съд фактически констатации са основани на събраните по делото писмени доказателства. Противно на изложеното в касационната жалба, първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към спора факти и доказателства, както и доводите на страните, като е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Като е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за заплащане на разноски за защита от юрисконсулт, претенцията е доказана по основание. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, в полза на Комисията за защита на потребителите следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 100 лева. Воден от горното, Върховният административен съд