Решение № 91 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9486/2018 г.

Решение № 91 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9486/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Ю. Йончовска, в качеството й на пълномощник на П. Тодорова от [населено място], срещу Решение № 4057 от 15.06.2018 г., постановено по адм. дело № 257/2018 г. от Административен съд София-град, в която са развити доводи за неправилност на съдебния акт. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендират се разноски за производството пред двете съдебни инстанции. Ответната страна – Национален осигурителен институт, чрез пълномощника си, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: П. Тодорова е предявила пред АССГ иск срещу Централно управление на НОИ с претенция, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на 15 000 лева главница за периода от 20.01.2015 г. до 8.01.2018 г., мораторна лихва в размер на 4 650.24 лева от 22.12.2014 г. до 8.01.2018 г. и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, за причинените й имуществени вреди от незаконосъобразна административна дейност – "... незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, действия и бездействия на административния орган и длъжностно лице по пенсионно осигуряване, намиращо се в структурата на ответника при и по повод изпълнение на административна дейност, които в дадените им от закона правомощия и определени срокове не са се произнесли по жалба срещу разпореждане № [номер] от 11.03.2016 г... ", с които действия са я лишили от полагащата й се лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, "... от финансови средства за достоен живот, ограничили са пенсионните й права и са преградили пътя за по-нататъшна адекватна защита". С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил така предявения иск и е осъдил ищцата да заплати на ответника понесените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че П. Тодорова е подала заявление вх. № МП – 152891 от 22.12.2014 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са приложени доказателства за осигурителен стаж. Установено е още, че с акт № [номер] на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, дирекция "Пенсии" София-град от 16.01.2015 г., на осн. чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, е спряно административното производство, образувано по подаденото заявление. Установено е също, че с Определение № 843 от 18.02.2015 г., постановено по адм. дело № 1306/2015 г. АССГ е отменил определение № [номер 16.01.2015 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, дирекция "Пенсии" София-град и е изпратил преписката на компетентен орган по ПО при ТП на НОИ София-град, който "... в случай че прецени за необходимо да издаде друг подобен акт... ", като се съобрази със дадените от съда задължителни указания по приложението на материалния закон. С Разпореждане № [номер] от 15.06.2015 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, дирекция "Пенсии" София-град е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на П. Тодорова, тъй като молителката няма изискуемия стаж от втора категория труд и необходимия сбор от възраст и осигурителен стаж. Разпореждането е поправено с разпореждане № [номер] от 11.03.2016 г., с което на основание чл. 68, ал. 1-2 КСО и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като заявителката не отговаря на изискванията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Двете разпореждания са обжалвани по административен ред пред Директора на ТП на НОИ София – град с жалба от 1.09.2015 г. и от 8.04.2016 г., но не са представени доказателства по обжалването да е налице влязъл в сила акт по чл. 118, ал. 1 КСО. Въз основа на тази фактическа установеност съдът от първата инстанция е приел, че искът не е доказан по основание и размер. Ищцата не се е справила с доказателствената тежест и не е доказала наличието на комулативно изискуемите предпоставки на нормата от специалния закон – чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин, в мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице и реално причинена вреда, произтичаща от отменен по надлежния ред акт или установено незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка с настъпилата вреда. Правилен е извода на съда в обжалваното решение, че в случая не е установено наличието на всички законови предпоставки, което обуславя неоснователността на предявеният иск за причинени имуществени вреди. Доводите на касационната жалбоподателка за необоснованост на обжалваното решение и несъответствието му с материалния закон също са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищцата обстоятелства, на които се основава предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице пълно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора, като към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и не следва да ги преповтаря в своето решение. Подаденото от П. Тодорова заявление и до момента не е получило положителен отговор от компетентната институция, т. е. заключението на административния орган, че не са налице законовите основания то да бъде удовлетворено не е оборено от ищцата с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства. Обстоятелството, че в хода на процеса има отменен административен акт - определение № [номер 16.01.2015 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, дирекция "Пенсии" София-град и връщане на преписката на компетентен орган по ПО при ТП на НОИ София-град, който "... в случай че прецени за необходимо да издаде друг подобен акт... ", не води автоматично до извода, че са настъпили вреди и то в пряка и непосредствена причинна връзка с посочения акт. С връщането на преписката производството по подаденото заявление продължава и в случая е завършило с отказ да бъде удовлетворено заявеното искане и да бъде отпусната на лицето пенсия за осигурителен стаж и възраст, който отказ не е доказано да е отменен по съответния ред. Обосновано и законосъобразно съдът от първата инстанция е преценил, че не са налице и незаконосъобразни действия и бездействия на административния орган. Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите, изложени от решаващия съд по този въпрос, които не е необходимо да бъдат преповтаряни. В конкретния казус административният орган дължи произнасяне с административен акт, подлежащ на административен и съдебен контрол за законосъобразност, а не фактически действия. След като не е доказано наличието на всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, искът обосновано и законосъобразно е приет за неоснователен. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд, трето отделение