Решение № 2512 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12452/2008 г.

Решение № 2512 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12452/2008 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Дряново, подадена против Решение № 65 от 10.07.2008 г., постановено от Административен съд - Габрово по адм. д. № 104/2008 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според жалбоподателя решението не е мотивирано, погрешно е възприета установената фактическа обстановка и неправилно е тълкувана и приложена относимата към спора законова нормативна база. Касаторът твърди, че направения от съда извод за основателност на жалбата противоречи на събрания доказателствен материал и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество с отхвърляне жалбата. Ответниците - Йордан Ганчев Катранджиев и Мариана Ганчева Търпанова, двамата от гр. Велико Търново оспорват касационната жалба с писмен отговор, с който пледират за оставяне в сила на атакуваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в частта относно претендирания въвод във владение, който се извършва от съответната ОСЗГ. Останалата част от касационната жалба е неоснователна, тъй като нормата на чл. 30, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е правилно приложена. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното Решение № 65 от 10.07.2008 г. е отменен отказа на кмета на община Дряново за извършване на административна услуга, обективиран в писмо до Йордан Ганчев Катранджиев и Мариана Ганчева Търпанова с изх. № 94 Й - 8 от 29.04.2008 г. на кмета на община Дряново и делото е върнато като преписка на ответника за извършване на исканата административна услуга - да бъде извършено трасиране на място на граничните точки и да се създаде протокол за въвод във владение на възстановен в стари реални граници имот, попадащ в границите на урбанизирана територия /в регулацията на гр. Дряново/, което да се извърши от техническата служба на община Дряново, съобразно дадените в решението указания. За да достигне до този резултат Административен съд - Габрово е приел, че оспореното писмо представлява изричен отказ от извършване на административна услуга и като такъв има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 4 от АПК. С обжалваното решение е констатирано, че отказът е мотивиран с това, че исканата услуга не е задължение на техническата служба в общината, а съставлява дейност по геодезия, картография и кадастър, която се извършва по реда на ЗКИР. Първоинстанционният съд е преценил, че исканата административна услуга се отнася за земеделски земи в урбанизирана територия, поради което в случая не е приложим ЗКИР, а ЗСПЗЗ, съответно ППЗСПЗЗ - чл. 30, ал. 2. Оттук е изведен извод, че отказвайки да извърши вмененото с цитираната разпоредба задължение на техническата служба на общината, сезираният административен орган е допуснал нарушение на материалния закон, което е довело до постановяване на незаконосъобразен административен акт. Настоящият съдебен състав споделя изцяло становището на Административен съд - Габрово относно приложимостта на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд точно е установил, че ЗКИР е общ закон, който се прилага относно всички видове имоти, а ЗСПЗЗ регламентира дейността по възстановяване на земеделските имоти, поради което има характер на специален закон, който следва да бъде приложен в настоящата хипотеза. По силата на § 7 от ПЗР на ППЗСПЗЗ този правилник се издава на основание § 10 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно първоинстанционният съд правилно е приложил текста на чл. 30, ал. 2, изречение второ от ППЗСПЗЗ, който урежда изрично компетентността на техническата служба на общината да трасира имотите и да заснема граничните им точки по искане на собствениците в урбанизираните територии. В случая няма спор между страните, че процесният имот е възстановен в стари реални граници по реда на ЗСПЗЗ на лицата, подали молбата до община Дряново за извършване на административната услуга, както и, че имотът е в урбанизираната територия на гр. Дряново. При това положение обжалваното решение в частта относно претендираната услуга - трасиране и заснемане на гранични точки на имот, възстановен по ЗСПЗЗ, е законосъобразно и е постановено в съответствие с материалния закон, който е тълкуван и приложен правилно. Неоснователни са възраженията на касатора за липса на мотиви, както и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, каквито не се установяват по делото. По отношение оплакването за неправилност на съдебното решение в частта относно претендирания въвод във владение, решаващият съдебен състав счита, че е основателно. Това е така, защото спрямо възстановени земеделски земи, независимо дали са в урбанизирана територия или не, се прилага разпоредбата на чл. 32, ал. 2, изречение първо от ППЗСПЗЗ, според която въводът във владение на възстановените земеделски земи се извършва от длъжностно лице от общинската служба по земеделие в присъствието на собственика или упълномощено от него лице. Това означава, че жалбоподателите в първоинстанционното производство са подали искането си за въвод във владение до некомпетентен орган и кметът на община Дряново правилно е отказал да извърши тази административна услуга. Като е достигнал до обратния извод, Административният съд - Габрово е осъществил неправилно приложение на материалния закон, което налага отмяна на съдебното решение в тази част и решаване спора по същество с отхвърляне жалбата на Йордан Ганчев Катранджиев и Мариана Ганчева Търпанова досежно искания от община Дряново въвод във владение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо и второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение