Решение № 12785 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5203/2018 г.

Решение № 12785 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5203/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. З. от [населено място], чрез адв. М. Въльовска, против Решение № 1697/15.03.2018 г., постановено по адм. дело № 11980/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение № 104021-407/29.09.2017 г. на директора на ТП на НОИ- София-град и потвърденото с него разпореждане №О-21-999-00-0000364546 от 29.06.2017 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, с което й е отказано отпускане на парично обезщетение по болничен лист №Е20178488534. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, касаторката моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменено решението на директора на ТП на НОИ- София-град, респективно потвърденото с него разпореждане. Прилага писмени доказателства относно осигурителния си доход за социално осигуряване. Претендира сторените по делото разноски. Ответната страна по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ- София- град, не се явява представител, но чрез пълномощника гл. юрк. Вълева, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмени бележки. Възразява по отношение размера на претендираното адвокатско възнаграждение като прекомерно, в случай на уважаване на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното. С обжалваното решение на Административен съд София- град е отхвърлена жалбата на В. З. срещу Решение № 104021-407/29.09.2017 г. на директора на ТП на НОИ- София-град и потвърденото с него разпореждане №О-21-999-00-0000364546 от 29.06.2017 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, с което й е отказано отпускане на парично обезщетение по болничен лист №Е20178488534. За да постанови този акт, съдът е приел, че жалбоподателката няма право на обезщетение за бременност и раждане по издадения й болничен лист поради обстоятелството, че към датата на настъпване на временната неработоспособност на 09.06.2017 г., тя не е осигурена за риска "общо заболяване и майчинство" и не отговаря на всички условия по чл. 48а КСО. Доколкото по делото е бил спорен въпросът дали към настъпване на осигурителния риск бременност и раждане – 09.06.2017 г., жалбоподателката е имала качеството на осигурено лице, съдът е обосновал извод, че същата не следва да се приеме за такова лице, съгласно определението, дадено в § 1, т. 3 от ДР на КСО, вр. чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО. Така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че със Заповед № 113/18.02.2015 г. трудовият договор на З. със "СИБАНК" ЕАД е прекратен, считано от 23.02.2015 г. С Решение от 13.07.2016 г. на СГС по гр. д. № 893/2016 г., влязло в сила на 28.04.2017 г., съдът е отменил, като незаконосъобразно, уволнението й, като я е възстановил на заеманата преди уволнението длъжност. Съгласно Заповед № ЧР-405/29.05.2017 г., лицето е възстановено на заеманата преди уволнението длъжност в "СИБАНК" ЕАД, считано от 25.05.2017 г. На 28.06.2017 г., жалбоподателката е представила болничен лист за времето от 09.06.2017 г. до 19.07.2017 г. за изплащане на парично обезщетение по реда на Наредба за паричните обезщетения и помощи от ДОО /НПОПДОО/. С разпореждане № 0-21-999-0000364546/29.06.2017 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, на З. е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност по процесния болничен лист, тъй като към датата на настъпване на временната неработоспособност - 09.06.2017 г., лицето не е осигурено за риска "общо заболяване и майчинство". Разпореждането е обжалвано, като административното производство е спряно до извършването на проверка на осигурителя, а впоследствие е потвърдено с Решение № 104021-407/29.09.2017 г. на директора на ТП на НОИ- София-град, което е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали към датата на настъпване на осигурителния риск – 09.06.2017 г., В. З. е имала качеството "осигурено лице" и в съответствие с това - дали има право на обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а КСО. В разпоредбата на чл. 48а КСО е предвидено, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 3 от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност, съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 – 3 и 5 КСО; самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. В разпоредбата на чл. 9, ал. 2 КСО/ в относимата редакция/ са предвидени хипотезите, при които определени периоди от време се зачитат за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, като по т. 2 е визирано времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. В разпоредбата на чл. 9, ал. 3 КСО са предвидени хипотези, при които за осигурителен стаж се зачитат определени периоди от време, като по т. 2 е посочено времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14-дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган. За да обоснове извода си, че З. няма право на обезщетение по чл. 48а КСО, съдът неправилно се е позовал на разпоредбите на чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО, като е приел, че действително тя има 12 месеца осигурителен стаж, но към момента на възникване на осигурителния риск- бременност и раждане, и по- конкретно –към 09.06.2017 г. няма качеството "осигурено лице" за риск "общо заболяване и майчинство". С оглед безспорно установената фактическа обстановка, касационна инстанция приема, че приложимата в случая разпоредба е тази на чл. 9, ал. 2, т. 2 КСО. Поради това, че уволнението на З. е отменено от съда като незаконно, то неговите последици следва да бъдат заличени и в този смисъл да се приеме, че към датата на настъпване на осигурителния риск, същата е ползвала надлежно разрешен отпуск поради временна неработоспособност. Времето на този отпуск се зачита за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, а съгласно определението по § 1, т. 3 ДР КСО, осигуряването на лицето продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО. Един от периодите, регламентирани в тази разпоредба е времето на платен отпуск за временна неработоспособност, какъвто е ползвала В. З. към датата на настъпване на осигурителния риск. При тълкуването на приложимите норми, което е направено от административния орган, недопустимо се увреждат интересите на осигуреното лице, тъй като въпреки отмяната на уволнението като незаконно, същото не може да ползва осигурителните си права, които биха възникнали за него, ако не беше уволнено незаконно. Подобно тълкуване не съответства на основните характеристики и целта на осигурителното правоотношение, както и на правата на работника при отмяна на незаконно уволнение. Допълнителен аргумент, илюстриращ незаконосъобразността на преценката на админстративния орган е и писменото доказателство, приложено по настоящето дело, видно от което е внесена промяна в осигуряването за м. 06.2017 г. /л. 19 от делото/. Предвид изложените съображения, неправилно административният орган е отказал изплащане на поисканите обезщетения по чл. 48а КСО. Като е достигнал до същия извод като административния орган, първоинстанционият съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като бъде отменено и решението на директора на ТП на НОИ София- град, респективно потвърденото с него разпореждане. При този изход на спора, касаторът има право на направените разноски по делото, съгласно направеното искане в този смисъл. От доказателствата по делото се установяват направени разноски в размер на 505 лв., от които 500 лева за изплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 745585 от 29.03.2018 г. и 5 лева внесена държавна такса, поради което на страната следва да бъдат присъдени разноски в този размер. Настоящата инстанция счита, че възражението на ответника относно претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е за платено за процесуално представителство пред две съдебни инстанции- АССГ и ВАС, поради което сумарно не надвишава размера от 350 лева, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение