Решение № 14113 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7663/2009 г.

Решение № 14113 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7663/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ НАП за гр. София против решение от 17.03.2009 г., постановено по адм. дело № 1215/2005 г. (погрешно изписан в решението като 0953/2006 г.) на Софийския градски съд - административно отделение, с което е отменен ДРА № 171/16.11.2004 г. (погрешно изписан в диспозитива на решението като 1781) на ТДД - София-област, частично потвърден с решение № 523/2.03.2005 г. на директора на РДД - гр. София, относно отказано право на данъчен кредит на ЕТ "Пчелица-Симеон Борисов" от гр. София. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът в нарушение на разпоредбите на чл. 6 и чл. 63 и сл. от ЗДДС (отм.) е признал правото на данъчен кредит по процесната фактура, без да е доказано, че сделката е реална и че доставчикът е начислил ДДС по нея. По съображения в посочения смисъл касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против ДРА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Пчелица-Симеон Борисов", не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С обжалваното решение съставът на Софийския градски съд е отменил данъчен ревизионен акт № 171/16.11.2004 г. (погрешно изписан в диспозитива на решението като 1781) на ТДД - София-област, частично потвърден с решение № 523/2.03.2005 г. на директора на РДД - гр. София, относно отказано право на данъчен кредит на ЕТ "Пчелица-Симеон Борисов" от гр. София по ф-ра № 197/20.11.2002 г. с издател "О'кей 95" ЕООД в размер на 996 лева. Осъден е директорът на дирекция "ОУИ" да заплати на търговеца разноски по делото в размер на 170 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че правото на данъчен кредит е отказано поради нереалност на доставката, а в хода на съдебното производство е установено, че машината е с доказан произход и има представени фактури за закупуването й от предишен собственик. Приел е, че са налице изискванията на чл. 64 ЗДДС (отм.) за признаване на правото на данъчен кредит, и е отменил акта като незаконосъобразен. Така постановеното решение е неправилно. Според констатациите и направените изводи в ДРА правото на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура, издадена от "О'кей 95" ЕООД, е отказано поради това, че не е установено както реалното осъществяване на доставката по смисъла на чл. 6 ЗДДС, така и поради това, че не е установено начисляването на ДДС от доставчика по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Данъчният орган е приел, че не е доказано изпълнението на изискванията на чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.), а именно, че данъкът по облагаемата доставка е начислен от регистрирано по този закон лице доставчик най-късно към датата на издаване на данъчната фактура. Наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), както и изпълнението на всички кумулативни изисквания на чл. 64 ЗДДС (отм.) са предвидени като условия за възникване и признаване на правото на данъчен кредит. В конкретния случай са направени фактически констатации в ДРА за това, че не е доказано извършването на доставката и начисляването на данъка по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.), а тези констатации съгласно чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.) се ползват с презумпция за вярност в производството по обжалване на акта. Съдът е приел, че сделката е реална, но не е обсъдил изпълнението на другото изискване за начисляване на данъка от прекия доставчик по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Данъчният субект не е представил доказателства при обжалването на ДРА по административен и съдебен ред, които да опровергават фактическите констатации, довели до извода за липса на начисляване на данъка към бюджета в счетоводството на доставчика по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Такава задача е била поставена и на вещото лице, което изрично в приетата по делото експертиза е заявило, че не е установило контакт с представител на фирмата и не е извършена проверка в счетоводството на доставчика, за да се провери дали данъкът по издадената фактура е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Съгласно тази разпоредба данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка-декларация. Отразяването на процесната фактура в дневника за продажби и в справката-декларация е необходимо, но не е достатъчно, за да се приеме, че е налице начисляване по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), а вещото лице не е направило проверка в счетоводството на доставчика, за да отговори на въпроса дали е извършено счетоводно отразяване на данъка по съответния ред. По изложените съображения неправилно съставът на СГС е приел, че са изпълнени изискванията на чл. 63 и сл. ЗДДС (отм.), за да се признае на търговеца ЕТ "Пчелица Симеон Борисов" от гр. Костинброд правото на данъчен кредит. Предвид изложените съображения решението като постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу ДРА. При този изход на спора касационният жалбоподател дирекция "ОУИ" има право на юрисконсултско възнаграждение, което предвид материалния интерес следва да се присъди в размер на 80 лева. Водим от горното и на основание чл. 221 и 222 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,