Решение № 14474 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15841/2011 г.

Решение № 14474 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15841/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Пламен Димитров Георгиев от гр. Варна срещу решение № 2428 от 24.10.2011 г., постановено по адм. дело № 2305/2011 г. от Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 56 от 14.06.2011 г. на Началника на Пето РУ -Златни пясъци, при ОД на МВР Варна за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, като в жалбата си излага становището си по фактическите обстоятелства, свързани с наложеното му наказание. Ответниците - Началника на Пето РУ - Златни пясъци, при ОД на МВР Варна и ОД на МВР Варна не вземат становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Георгиев против посочената по-горе заповед, с която му е наложено наказание "порицание за срок от една година". Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в предвидената от закона форма. При проверката на законосъобразността на акта е приел, че същият е законосъобразен, макар да е приел, че от страна на Георгиев е осъществено само едно от посочените в заповедта три дисциплинарни нарушения - това по чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР и на чл. 227, ал. 1, т. 12 ППЗМВР, изразено в това, че на 03.03.2011 г. влязъл в пререкания с началник група "Охранителна полиция" - ст. инспектор Антонов, който се опитал с разпореждания да прекрати агресивните действия на полицай Георгиев, не зачел достойнството на ръководителя си, нарушавайки т. 39а от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. От анализът на доказателствата по делото безспорно е установено, че извършеното от Георгиев е дисциплинарно нарушение, изразяващо се в нарушение на т. 39а от ЕК, съгласно който държавният служител зачита достойнството и правата на ръководителя си и спазва необходимата субординация, както в служебните помещения, така и на обществени места. Правилно в мотивите си е приел, че останалите, вменени от Георгиев дисциплинарни нарушения не са извършени от него, като изводите са изведени въз основа на правилно установената фактическа обстановка. Правилно е ангажирана дисциплинарната отговорност на касатора за това, че след започнат спор с негов колега - Андреев, който след намесата на ръководителя му Антонов е прераснал в по-голям конфликт между него и Антонов, при което Георгиев е влязъл в недопустим спор с Антонов, неспазвайки субординацията и незачитайки достойнството му на ръководител в присъствие на колеги и от двете смени, с което безспорно е нарушил правилата на ЕК. Съдът е отчел и неправилното поведение от страна на Антонов, чието поведение е провокирало разрастването на спора, но правилно е приел, че в случая безспорно е установено извършеното от страна на Георгиев нарушение по чл. 39а от ЕК, доколкото Георгиев не е изпълнил разпорежданията на ст. инспектор Антонов да преустанови спора си с Андреев и за започне да изпълнява служебните си задължения. Последното е наложило касаторът да бъде изведен от главен полицай Вълчев, тъй като не е реагирал на дадените му разпореждания. От събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства безспорно се установява, че извършеното от Георгиев осъществява обективно и субективно съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР, за което е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година по чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. От представената по делото административна преписка се установява, че при налагане на наказанието са спазени изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, като дисциплинарнонаказващия орган е приел на 11.05.2011 г. писмените обяснения на държавния служител от 19.04.2011 г. във връзка с фактите, навеждащи на нарушение на етичните правила, относими към поведение към други държавни служители. В случая правилно в обжалваното решение съдът е приел, че от вменените на Георгиев три дисциплинарни нарушения същият е осъществил само едно, но доколкото за него в разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 12 ППЗМВР се налага дисциплинарно наказание "порицание" правилно съдът е отхвърлил жалбата на Георгиев. Правилно, с обжалваният съдебен акт е отхвърлен предявеният иск по чл. 1 от ЗОДОВ като неоснователен и недоказан предвид неустановената незаконосъобразност на административния акт, липсата на доказателства за настъпили вредоносни последици и на причинна връзка между тях и действието на акта. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение