Решение № 4930 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1961/2016 г.

Решение № 4930 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1961/2016 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Добрич, срещу решение № 172 от 21.12.2015 г. по адм. дело № 655/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Добрич. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - Стоян Неделчев Иванов с настоящ адрес в с. Карапелит, община Добрич, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно, и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 172 от 21.12.2015 г. по адм. дело № 655/2015 г. Административният съд - гр. Добрич, е отменил решение № 19 от 8.10.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Добрич, и потвърденото с него разпореждане № 4902037966 от 9.07.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториалното поделение на НОИ - гр. Добрич. Съдът е върнал делото като преписка на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториалното поделение на НОИ - гр. Добрич, за ново произнасяне съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеното съдебното решение не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че Стоян Неделчев Иванов е подал заявление вх. № МП-6738 от 28.05.2015 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, но с разпореждане № 4902037966 от 9.07.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториалното поделение на НОИ - гр. Добрич, е получил отказ, тъй като административният орган е приел, че лицето не отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 3 КСО поради липса на действителен стаж от 15 години, а има 13 г., 04 м и 25 дни. При това изчисляване на осигурителния стаж не е признат периодът на отбиване на военна служба - 2 г., 1 м. и 07 дни. Прието е също така, че лицето няма право и на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 КСО, тъй като няма 38 години осигурителен стаж. Цитираното разпореждане е било потвърдено с решение № 19 от 8.10.2015 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Добрич. Висшестоящият административен орган е изтъкнал съображения, които са в смисъл, че периодът на военна служба не представлява действителен стаж съобразно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Тази теза се поддържа и в настоящата касационна жалба с оплакване за неправилно приложение на материалния закон от постановилия решението решаващ състав на първоинстанционния съд. Това оплакване е неоснователно. По първоначалното дело не е било спорно, че за времето от 27.09.1968 до 3.11.1970 г. Стоян Иванов е отбивал задължителната военна служба. В разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО изрично е казано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна служба, а според чл. 44 НПОС за осигурителен стаж от III категория се признава времето на наборна военна служба. При така наличната към момента на подаването на заявлението за отпускане на пенсия нормативна уредба, която е пределно ясна и специална по отношение на осигурителния стаж, придобит по време на наборна военна служба, липсва правно основание за приложение на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и тълкуване във връзка с последната. Допълнително първоинстанционният съд е изложил съображения, че относима към спора е и разпоредбата на чл. 81 от отменения ППЗП, съгласно която във всичките й редакции, вкл. и в процесния период, изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от III категория. След като стажът е положен при действието на цитирания текст, той следва да бъде признат с оглед нормата на § 9, ал. 1 КСО, тъй като се касае за трудов стаж, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби. Верен е и изводът на съда, че със създаването на новата т. 12 от § 1, ал. 1 ДР на КСО не отпада правото на зачитане на наборната военна служба за трудов и осигурителен стаж. След признаването на периода на наборна служба осигурителният стаж на Иванов надвишава 15 г. и с оглед навършената възраст - 66 г., 3 м. и 25 дни, същият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 КСО. Първоинстанционният съд правилно е приложил цитираната и в тези мотиви нормативна уредба, поради което постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Страните не са направили искания за разноски, ето защо съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,