Решение № 16936 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8101/2013 г.

ВАСIV отделение17.12.2013 г.докладчик Тодор Петков

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 2102 от 28.03.2013 г., постановено по адм. д. № 2391/2012 г. по описа на Административен съд - София град и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Хасан Юнузов Мустафов срещу отказ на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидия по схемите и мерките за директни плащания на площ, обективиран в Уведомително писмо изх. изх. № 02-110-6500/1323 от 2.10.2011 г. ОСЪЖДА Хасан Юнузов Мустафов, да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 16936 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8101/2013 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА против решение № 2102 от 28.03.2013 г., постановено по адм. д. № 2391/2012 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо изх. № 02-110-6500/1323 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане по подадено от Хасан Юнузов Мустафов общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с УИН: 11/310510/22466 по схемата за единно плащане на площ (СЕПП), в размер на 18137.22 лв., по мярката плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планинските райони (НР1) в размер на 15562.3 лв. и по схемата за национално доплащания на площ /СНДП/ - 755.59 и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост. Твърди се, че в уведомителното писмо са посочени правните и фактическите основния за постановения отказ, като същият е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането. Касаторът моли решението да се отмени в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Претендира и направените по делото разноски. Ответната страна - Хасан Юнузов Мустафов, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, тъй като настоящият съдебен състав в съответствие с чл. 218 от АПК приема, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на Хасан Юнузов Мустафов срещу отказ на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидия по схемите и мерките за директни плащания на площ, обективиран в Уведомително писмо изх. № 02-110-6500/1323 от 2.10.2011 г. издадено на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП и чл. 12, т. 1 от наредба № 11 от 3 април 2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., издадена от Министерство на земеделието и продоволствието (Наредба № 11). С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, но не в предвидената в чл. 59 АПК форма. В процесното УП не са посочени конкретни обстоятелства, въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Вместо това, в таблиците на УП и текста към тях са изброени общо различните възможни хипотези на такава недопустимост, без конкретна привръзка на някоя от тях към случая. Съдът счита, че това обстоятелство е основание за отмяна на акта, тъй като представлява пълна липса на фактическите основания за постановяването му, а съответно - и приложимите към фактическата обстановка в случая норми. Съдът също така е приел, че уведомителното писмо в частта, с която са отказани оторизираните суми по СЕПП СНДП и НР1, поради установена при извършени само административни проверки, е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до нарушаване правото на жалбоподателя да вземе пълноценно участие в административното производство. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. На първо място следва да бъде отбелязано, че процесното Уведомително писмо с изх. № 02-110-6500/1323 от 2.10.2011 г., в частта с която е оторизирана сумата от 737.58 лв. на бенефициента Хасан Юнузов Мустафов, по своята правна природа представлява стабилен административен акт, поради необжалването му в предвидения от закона срок и като такъв е влязъл в законна сила. Предмет на съдебната проверка на първоинстанционния съд е била само частта на Уведомително писмо изх. № 02-110-6500/1323 от 2.10.2011 г, с която е отказано на бенефициента плащане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), 18137.22 лв., по мярката за плащания за природни ограничения на земеделските стопани в планинските райони (НР1) - 15562.3 лв., по схемата за национални доплащания за площ /СНДП/ - 755.59. Жалба в останалата част на административният акт не е подавана и следователно последният е влязъл в законна сила. Предмет на съдебно-административното производство пред първоинстанционния съд е било Уведомително писмо изх. № 02-110-6500/1323 от 2.10.2011 г. на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, издадено в рамките на процедурата по ЗПЗП и Наредба № 11 относно прилагане на схемата за единно подпомагане на площ и мярката плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планинските райони и регламентираща изрично в чл. 43, ал. 3 и 4 от ЗПЗП и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 правомощие на Разплащателната агенция да намалява размера на плащането или да отказва плащане в посочените изчерпателно изброени случаи. Приложим към конкретния казус е Регламент (ЕО) № 1122/2009 На Комисията От 30 Ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор. Основателно се явява направеното от касатора възражение относно неправилното тълкуване на материалния закон, в частност чл. 28 от Регламент 1122/2009 г. В случая ответникът е подал заявление за подпомагане за единно плащане на площ за кампания 2010 г. В заявлението си за подпомагане същият е декларирала парцели по СЕПП, СНДП и НР1. Неразделна част от подаденото заявление е таблицата на използваните парцели с посочване името на всеки блок на земеделското стопанство и землището, в което се намира като земеделският стопанин сам посочва начина на ползване на парцела и обработваната от него култура. Картите на блокове на земеделските стопанства се очертават от всеки заявител, който посочва тяхното местонахождение и сам декларира начина на ползване на земята. Според регламентите и техническите документи на Европейската комисия използваните ортофотоизображения трябва да бъдат като цяло не по-стари от 5 години от момента на първото им използване. Същото условие е залегнало и в разпоредбата на чл. 11, ал.

1

от Наредба 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Според нея "Министърът на земеделието и горите организира актуализирането на цифровата ортофотокарта за територията на цялата страна в период от 5 години." По подаденото от Хасан Юнузов Мустафов общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с УИН: 11/310510/22466, е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 от ЗПЗП и изискванията на Регламент (ЕО) № 73/2009, един от основните регламенти, уреждащи директните плащания на площ, които имат пряко приложение за кампания 2010 г. Съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на ответника са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. Ето защо неправилен е изводът на решаващият съдебен състав, че административната проверка е формална и неточна, поради това, че не е извършена проверка на място. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно чл. 30 от Регламент 1122/2009 г. се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/ само на 5% от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. Неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че в процесното Уведомително писмо не са посочени конкретни обстоятелства и като цяло липсват мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им (макар и не съвсем обстоятелствено-номера, дати и т. н.), с което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото УП. Позоваването на вече цитираните по - горе справки, проверки и т.н. в тяхната съвкупност, представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Основателно се явява и последното направено от касатора възражение, с което оспорва извода направен от първоинстанционният съд, че процесното уведомително писмо е постановено без по несъмнен начин да бъдат изяснени релевантните по административната преписка обстоятелства, на които се е позовал административният орган при постановяването на процесният отказ от подпомагане. В писмото са посочени правните основания за неговото издаване поотделно за мерките СЕПП, СНДП и НР1, както и словесно са описани причините, поради което не е одобрена претендираната сума по подаденото от Хасан Юнузов Мустафов заявление за подпомагане 2010 с УИН 11/310510/22466. Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени таблици с допълнения, в които подробно е описано съдържанието на съответните колони - 13 на брой. Отделно са приложени и Таблица № 1 - Оторизирани суми (в лева) и Таблица № 2 - Извършени плащания (в лева). Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло и затова може да се приеме, че в административния акт се съдържат и правни и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Видно от гореизложеното, фактическата обстановка по делото е изяснена и поради това спора може да бъде решен от настоящата инстанция при полагащата се отмяна на съдебното решение, още повече, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че административният акт е немотивиран по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В тази връзка следва да се посочи, че за преценката на правните и фактическите основания (мотивите) на административния акт следва да се съобрази, че ако има такива, те да позволяват да се упражни ефективен правораздавателен контрол на формираното властническо волеизявление. По изложените съображения съдебното решение, с което оспореното уведомително писмо е отменено, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на приложимия материален закон и е необосновано. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на Хасан Юнузов Мустафов срещу отказ на директора на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидия по схемите и мерките за директни плащания на площ, обективиран в Уведомително писмо изх. № 02-110-6500/1323 от 02.10.2011 г. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. С оглед предмета на правния спор и на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Цитирани разпоредби

3