Решение № 239 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 799/2011 г.

Решение № 239 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 799/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от П. А. П. срещу въззивно решение № 86/25.02.2011 г. на Русенския окръжен съд по гр. д. № 100/2011 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 166/14.02.2012 г. по процесуалноправни въпрос кога съдът има задължение да изследва проява на злоупотреба с права от работодателя при извършена от него промяна в изискванията за образование относно заемане на определена длъжност и по материалноправния въпрос служителят отговаря ли на изискванията да притежавано висше икономическо образование, специалност магистърска степен "Счетоводство и контрол", когато има придобито висше икономическо образование по специалността "Организация на машинната обработка на икономическата информация". Съставът на Върховния касационен съд намира следното: Съдът има задължение да изследва проява на злоупотреба с права от работодателя при извършена от него промяна в изискванията за образование относно заемане на определена длъжност, когато такива факти, съответно възражения, са въведени в преклузивните срокове по ГПК. В случаите, когато ищецът - работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи. Следователно, срокът за него е предявяването на исковата молба. Относно специалностите "Счетоводство и контрол" и "Организация на машинната обработка на икономическата информация": И двете специалности са икономически, но завършилите ги, освен общите фундаментални знания, придобиват и редица специфични знания, с оглед, на което и различната насоченост при бъдещата им реализация. Специалността "Организация на машинната обработка на икономическата информация" е разкрита за редовно обучение във ВФСИ "Д. А. Ц.", С. със Заповед № 4787 от 19.XI.1969 г. на МНП въз основа на Решение № 354 на бившия Комитет за стопанска координация при МС от 12.IX.1969 г. за учебната 1969/1970 г. От От учебната 1984/85 г. тя се нарича "Социално-икономическа информация". От учебната 1991/92 г. се преименува "Икономическа информатика", а от учебната 2006/07 г. "Бизнес информатика". В специалността студентите придобиват знания и умения за техническото и програмното осигуряване, разработването и прилагането на софтуер, използването на различни технологии в бизнеса. Фундаменталната подготовка се осъществява чрез изучаването на дисциплини, свързани с микро- и макроикономиката, икономическите теории, финансите, управлението, планирането, прогнозирането, маркетинга и др.; знанието е ориентирано към архитектурата и организацията на изчислителните системи, програмирането, операционните системи, системите за управление на бази от данни, системния анализ и проектиране, приложните програмни продукти, локалните мрежи, автоматизираната обработка на икономическата информация, софтуерните технологии и информационната инфраструктура и др. Специалност "Счетоводство и контрол" е създадена през 1948 г. под наименованието "Стопанска отчетност". През 1953 г. специалността е преименувана "Счетоводна отчетност", а от 1983 г. - "Счетоводство и контрол". На завършилите специалността "Счетоводство и контрол" се възлагат за изпълнение функциите по отчитане и контрол в управлението на финансовите и нефинансовите предприятия. Дипломиралите се по тази специалност могат да се реализират като главни счетоводители, методисти и анализатори по финансово-счетоводната дейност, като консултанти и специалисти по счетоводство, финансово-данъчен контрол и да заемат други икономически длъжности. При така изложеното, следва, че изискванията за притежаване на икономическо образование, специалност "Счетоводство и контрол" не се удовлетворява с придобитата икономическа специалност "Организация на машинната обработка на икономическата информация", сега "Бизнес информатика". По касационните оплаквания: Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска неговата отмяна и уважаване на исковете му. Ответникът по касация ИЗС "Образцов чифлик", Русе в съдебно заседание чрез адв. Н. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид касационните оплаквания, доводите на страните и съобрази приложимия закон, намира, че касационната жалба е неоснователна. П. П., след възстановяването му на работа въз основа на съдебно решение, е уволнен от длъжността "главен счетоводител" поради непритежавано висше икономическо образование, магистърска степен по специалността "Счетоводство и контрол", въведено от работодателя като изискване за заемане на длъжността. Решението е правилно. В съответствие са дадените от настоящия състав разяснения по реда на чл. 291 ГПК, уволнението на П. поради непритежаване на нужното образование за заемане на длъжността "главен счетоводител" - магистърска степен по специалността "Счетоводство и контрол", е законосъобразно. Касаторът се е дипломирал през 1974 г. във факултет "Стопанска отчетност" на ВФСИ "Д. А. Ц. ", С. по специалността "Организация на машинната обработка на икономическата информация", което се различава от специалността "Счетоводство и контрол". Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че работодателят е променил изискванията за образование относно заемане на определена длъжност при наличие на нормативен акт, с който това е сторено /в случая ЗВО и ЗСЧ/. Въвеждането на такива нови изисквания не е незаконосъобразно, ако не влизат в противоречие с нормативно определените, а в случая е такова противоречие не е налице. Законосъобразно също така, съдът е приел, че работодателят не е длъжен да посочи причините, довели до промяна в изискванията за образование и квалификация за заемане на дадена длъжност. Касае се за суверенна преценка на работодателя и тя не подлежи на съдебен контрол, стига да не се нарушава императивна правна норма или да се злоупотребява с право или да се установява дискриминационен подход. Не е имало задължение съдът да преценява евентуална злоупотреба от работодателя, тъй като подобен довод не е въведен като основание на исковата молба. Нещо повече, липсват и доказателства, които могат да наведат на подобен извод. В заключение, следва да се приеме, че обжалваното решение не страда от пороците, въведени като основание в касационната жалба. То следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация има право на съдебноделоводни разноски за инстанцията, но не е представил доказателства, че е сторил такива, поради което и молбата му е неоснователна. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение