Решение № 8629 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10360/2020 г.

Решение № 8629 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10360/2020 г., VIII о., докладчик председателят Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Фреш Клима Ексклузив" ЕООД, с [ЕИК], чрез процесуалния представител адв. Киселичков, срещу Решение № 852 от 10.07.2020 г. на Административен съд - Бургас, постановено по административно дело № 3116 по описа за 2019 г. С него е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт (РА) № Р- 02000219002529-091-001/18.09.2019 г., издаден от началник сектор при ТД на НАП – Бургас, възложил ревизията, и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 212/03.12.2019 г. на Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас при ЦУ на НАП, с който на дружеството "Фреш Клима Ексклузив" ЕООД, при условията на уредената солидарна отговорност по чл. 177, ал. 1 ЗДДС, е определено задължение към бюджета в общ размер на 35 040 лв. и съответната лихва чл. 16, ал. 3 от ДОПК. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че преценката на съда за кумулативното наличие на предпоставките по чл. 177 от ЗДДС е неправилна, като са наведени съображения за липса на субективния елемент на фактическия състав. Изтъкнати са доводи за неправилност на установената отговорност за задължения по издадени фактури за периода на 01.08.2017 г. – 30.09.2018 г., поради факта, че в посочения период между дружествата "Фреш Клима Ексклузив" ЕООД и "Фреш Клима 2" ЕООД все още не е имало сключен договор за консигнация. При тези и други подробни съображения моли за отмяна на оспорваното решение и постановяване на ново по същество, с което ревизионния акт да бъде отменен изцяло. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директор на Дирекция на "ОДОП" – Бургас при ЦУ на НАП, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, извърши преценка за допустимостта на жалбата, правилността на решението и наведените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – гр. Бургас е РА № Р-02000219002529-091-001/18.09.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден изцяло с Решение № 212/03.12.2019 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" – Бургас при ЦУ на НАП, с който на "Фреш Клима Ексклузив" ЕООД, при условията на уредената солидарна отговорност в чл. 177, ал. 1 ЗДДС, е определено задължение към бюджета за ДДС в общ размер на 35 040 лв. и лихви на основание чл. 16, ал. 3 от ДОПК в размер на 4 984. 90 лв. Административния съд е констатирал, че няма спор между страните относно фактите. От фактически страна съдът е установил, че дружеството "Фреш Клима Ексклузив" ЕООД е приспаднало данъчен кредит по издадени 10 броя фактури от "Фреш Клима 2" ЕООД с предмет – монтаж на климатична техника, доставка на климатици и предоставяне стоки на консигнация климатик- инвентор. Фактурите са включени в дневниците за продажби и СД по ЗДДС на "Фреш Клима 2" ЕООД, доставките по тях за реално изпълнени, но не е осъществено плащане по тях и не е внесен в бюджета начисления данък по тях. В хода на ревизионното производство е установено, че срещу дружеството "Фреш Клима 2" ЕООД е имало образувано изпълнително дело № 160019482/2016 г. за задължения за ДДС, което е прекратено с разпореждане на публичния изпълнител на основание - изчерпване на всички изпълнителни способи и несъбираемост на вземането, а дружеството е определено като "задължено лице с трудно събираем дълг". Съобразявайки фактите и доказателствата изложени в ревизионното и съдебното производство, административния съд е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган, при правилно приложение на материалния закон и не се установяват съществени нарушения на процесуалния ред. Прието е от съда, че конкретно установените обстоятелства в ревизионното производство обосновават наличие на всички елементи от фактическия състав на чл. 177, ал. 1 и 2 ЗДДС - осъществени са доставки на услуги между регистрирани по ЗДДС субекти, начисленият от доставчика ДДС не е внесен; получателят на услугата е упражнил право на пълен данъчен кредит, като дружеството получател е знаело, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. Съдът е счел, че въз основа на ангажираните от приходните органи доказателства може да бъде направен несъмнен извод за знание у ревизираното лице, че данъкът няма да бъде внесен. За да мотивира изводите си административния съд се е позовал на данните от Търговския регистър, според които управителите на двете дружества са в роднинска връзка – баба и внук, както и двете дружества осъществяват търговска дейност на един и същ адрес и справките-декларации по ДДС и на двете дружества са подавани през един и същ IP адрес и с един и същи КЕП. Уточнено е, че управлението на дружеството "Фреш Клима Ексклузив" ЕООД се осъществява от внуците на управителя К. П. – И. П. и П. П., по силата на генерално пълномощно, а от друга страна управител на дружеството "Фреш Клима 2" ЕООД е И. П., а брат му П. П. е упълномощено лице, с право на разпореждане с банковите сметки на дружеството. Според съдът последното сочи за информираност от страна на управителите и пълномощниците и на двете дружества относно финансовото състояние, както на дружеството получател, така и на дружеството доставчик. Съдът е приел, също така, че при наличието на осъществени фактурирани доставки от "Фреш Клима 2" ЕООД към "Фреш Клима Ексклузив" ЕООД за периода на 2017 г., липсата на сключен договор за консигнация е неотносимо обстоятелство по спора по делото. Решението е правилно. Отговорността по чл. 177 ЗДДС е предвиден в закона случай по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ДОПК, в който трето регистрирано лице има задължение за внасяне на данък върху добавената стойност на друго лице - платец на данъка. Кумулативните предпоставки за реализиране на отговорността са: лицето, чиято отговорност е ангажирана, е регистрирано по ЗДДС и притежава качеството получател по облагаема доставка; лицето е ползвало данъчен кредит, пряко или косвено свързан с доставката; дължимият ДДС не е внесен в бюджета като резултат за съответния период от доставчика като лице - платец на данъка, и лицето е знаело или е било длъжно да знае при условията на чл. 177, ал. 3 ЗДДС, че данъкът няма да бъде внесен. Настоящия състав споделя изводите на административния съд за наличието на субективния елемент от състава – знанието на ревизираното лице, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. В конкретния случай е явно, че е подържана тезата за наличие на предварително знание от страна на ревизираното лице по смисъла на чл. 177, ал. 2 пр. първо ЗДДС. Касационният съд намира, че доколкото за знанието следва да се изхожда от обективни критерии, то събраните в тази връзка доказателства като достатъчни и безпротиворечиви, са годни да създадат сигурно убеждение за истинността на горното фактическо твърдение. Двете дружества осъществяват дейност в един и същи обект, както и управителите на двете дружества са баба и внук. От доказателствата става ясно, че двете дружества се управляват посредством пълномощие от едни и същи лица, които се намират в родствена връзка. Преценените в съвкупност доказателства, обосновават извода възприет, както от приходната администрация, така и от административния съд, че действителните в конкретния казус отношения между двете дружества надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по доставката, което съгласно трайната практика на ВАС по сходни дела мотивира доказано наличие на предварително знание за ревизираното лице, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. Настоящата инстанция намира, че съобразно събраните по делото доказателства, се установяват взаимовръзки между двете дружества, от които може да се обоснове извод за наличие на знание в ревизираното лице, че данъкът по доставките няма да бъде платен от третото лице. По възраженията на касатора за неправилност на установената отговорност за задълженията по издадени от дружеството "Фреш Клима 2" ЕООД фактури за период 01.08.2017 г. – 30.09.2018 г., поради липса на сключен договор между дружествата доставчик и получател на доставка за този период, настоящата инстанция споделя изводите на административния съд за неотносимост на гореописаното обстоятелство към настоящия спор. За споменатия период 01.08.2017 г. - 30.09.2018 г., са налице всички предпоставки за реализиране на солидарна отговорност по чл. 177 ЗДДС, като са извършени доставки от дружеството "Фреш Клима 2" ЕООД, за които са издадени фактури, по които дружеството "Фреш Клима Ексклузив" ЕООД е ползвал право на данъчен кредит и е налице и е доказан субективния елемент – знание, че начисления ДДС по тези доставки няма да бъде внесен от доставчика. Постановеното от Административен съд – Бургас, решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,