Решение № 13450 от 9.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14512/2015 г.

Решение № 13450 от 9.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14512/2015 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на А. Г. Г. в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. и "Полис" ЕООД - с. Д., Пернишка община срещу решение № 6258/21.10.2015 г., постановено по адм. дело № 589/2015 г. по описа на Административен съд, С.-град. А. Г. Г. в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. обжалва решението в частта, в която е отменен РА № 141401679/18.07.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., мълчаливо потвърден от същия директор за непризнато право на данъчен кредит на "Полис" ЕООД по доставка на домати и мандарини от "П. И." ЕООД по фактура № 2423/01.12.2011 г. с ДДС в размер на 341,67 лв., ведно с начислените лихви. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател се оплаква, че съдът не е формирал никакви изводи в своето решение, нито е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, а само формалното заключение, че 2 бр. сертификати за контрол на съответствието, издадени от Областна дирекция за безопасност на храните от 25.11.2011 г. като официален документ, който според съда е достатъчно, за да се приеме, че е налице реална доставка. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне жалбата на дружеството срещу ревизионния акт в посочената част. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба "Полис" ЕООД - с. Д., Пернишка община чрез адв. Щерянова я оспорва. "Полис" ЕООД - с. Д., Пернишка община чрез адв. Щерянова обжалва решението в частите, в които е отхвърлена жалбата на дружеството срещу посочения по-горе ревизионен акт за непризнато право на данъчен кредит по доставки на плодове, зеленчуци и подправки от "А. Е."ЕООД, "Андрини" ЕООД, "Ланат 2010" ЕООД, "Маржемон" ЕООД, "Сим трейд" ЕООД, "Демант 98" ЕООД, "Таром" ЕООД, "Егзаист" ЕООД и ЕТ "К.-Д. К.". От краткото изложение на касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части поради неправилно прилагане на материалния закон относно начисляването и отразяването на ДДС в счетоводството на доставчиците и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в направените противни на доказателствата изводи от съда, които противоречат и на константната практика на ВАС и на решенията на СЕС. В касационната жалба се съдържа и искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Щерянова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. за основателна, а тази на "Полис" ЕООД за неоснователна поради следните съображения: Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество жалбата на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. е основателна, а на "Полис" ЕООД е частично основателна поради следните съображения: По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. За да отмени ревизионния акт в частта за непризнато право на данъчен кредит на "Полис" ЕООД по доставката на домати и мандарини от "П. И." ЕООД по фактура № 2423/01.12.2011 г. с ДДС в размер на 341,67 лв., ведно с начислените лихви, първоинстанционният съд е счел, че е установена реалността на тази доставка. За да направи този си извод съдът се е позовал на представените 2 бр. сертификати за съответствие на качеството, издадена от Областна дирекция за безопасност на храните, които като официални документи се ползвали с материална доказателствена сила, че доставчикът е имал фактурираните стоки. Освен тези документи, съдът е приел, че са ангажирани и транспортни документи за осъществен превоз на стоките от ревизираното дружество със собствено МПС, както и стокова разписка за заприходяване на 305 кг. домати с произход от Турция, 695 кг. домати с произход Мароко и 200 кг. мандарини с произход от Гърция. Изводът, направен от съда е, че двата сертификата сочат, че доставчикът е притежавал стоките, продадени на "Полис" ЕООД. Решението в тази обжалвана част е неправилно постановено. Установено е при извършването на ревизията, че "Полис" ЕООД търгува с плодове и зеленчуци и че има обекти - магазини в гр. Б., гр. Р. и гр. Н., както и че счетоводството му е водено редовно и не са констатирани нарушения. За законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит е необходимо освен наличието на фактура като първичен счетоводен документ, да са ангажирани и безспорни доказателства, че стоката е предадена от доставчика на получателя. Облагаема доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС е прехвърлянето правото на собственост на стоката. Разпоредбата на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО изисква фактическо разпореждане със стоката, а не прехвърляне правото на собственост, каквото е изискването на ЗДДС. Това означава, че е достатъчно доставчикът да може да се разпорежда със стоката, независимо дали е неин собственик или не. В този смисъл следва да се установи дали наистина доставчикът е предал стоката на получателя, а не да се изследва прехвърлянето на нейната собственост, предвид че Директивата не изисква доставчикът непременно да е собственик на стоката, а да се разпорежда фактически с нея. В процесния случай неправилно решаващият съд е отменил ревизионния акт в частта за отказаното право на данъчен кредит на "Полис" ЕООД по доставката от "П. И." ЕООД по цитираната по-горе фактура. Наличието на 2 бр. сертификати, издадени от Областна дирекция - гр. С. по безопасността на храните наистина представлява официален документ, както прието в обжалваното решение. Тези официални документи обаче само установяват, че към 25.11.2011 г. "П. И." ЕООД е притежавал мандарини 15000 кг., портокали 10000 кг. и киви 1500 кг., доставени от Гърция, както и домати 8600 кг. круши - 9000 кг. и краставици - 51140 кг., всичките от Испания. Тези сертификати обаче не установяват доставката на ревизираното дружество. При липсата на документи, от които да се установи, че доставчикът се е разпоредил с фактурираните стоки - домати и мандарини е достатъчно основание да се приеме, че е налице основанието по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за отказ от правото на данъчен кредит. Приемайки обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение при допуснати нарушения както на приложимия материален данъчен закон - чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25 ЗДДС, така и на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата по тази доставка. Освен фактурата, е представена стокова разписка, в която са посочени различни количества от домати от Турция и Мароко и мандарини от Гърция, но тя не носи подпис за приел от "Полис" ЕООД, поради което не може да се третира като доказателство за предаване на стоките по процесната фактура. Само от транспортния документ не може да се направи извод, че доставчикът се е разпоредил със стоката. Предвид изложеното, настоящият състав на касационната инстанция счита, че решението в тази обжалвана част като неправилно следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго по съществото на спора, като се отхвърли жалбата на "Полис" ЕООД срещу ревизионния акт за непризнато право на данъчен кредит в размер на 341,67 лв. и съответните лихви по фактура № 2423/01.12.2011 г., издадена от "П. И." ЕООД. По касационната жалба на "Полис" ЕООД. С решението на първоинстанционния съд е отхвърлена жалбата на "Полис" ЕООД срещу ревизионния акт по отношение на доставките на плодове, зеленчуци и подправки от "А. Е."ЕООД, "Андрини" ЕООД, "Ланат - 2010" ЕООД, "Маржемон" ЕООД, "Сим трейд" ЕООД, "Демант 98" ЕООД, "Таром" ЕООД, "Егзаист" ЕООД и ЕТ "К.-Д. К.". За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че по тези доставки не са ангажирани доказателства за реалното предаване на стоките от доставчиците на получателя - ревизираното дружество. Относно представените с възражението срещу ревизионния доклад обяснения от представляващите дружества-доставчици и приемателно-предавателни протоколи към фактурите, съдът е изложил мотиви, че това са частни документи, които нямат обвързваща сила. Съдът е приел, че независимо, че и представените пътни листове са с датите на протоколите, те не са пряко доказателство, че са превозени стоките, за които се твърди, че са закупени от посочените доставчици. Решението в обжалваните части е частично неправилно. Както вече беше посочено по-горе, за законосъобразното упражняване на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗДДС е необходимо да се установи реалното изпълнение на доставката, което при доставката на стоки е необходимо по категоричен начин да се докаже, че стоката е предадена от прекия доставчик на получателя, в случая ревизираното дружество. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд относно доставките по фактурите от "А. Е." ЕООД, по отношение на които не са представени доказателства, които да установят, че този доставчик се е разпоредил с фактурираните стоки, предавайки ги на "Полис" ЕООД. Няма пречка доказателствата да се представят и в по-късен момент от поискването от ревизиращите органи, както е по процесните доставки стига те, преценени в съвкупност да установят действително предаване на процесните стоки. Наличието на приемателно-предавателни протоколи и стокови разписки, неподписани от получателя, не могат да породят за последния законосъобразно упражняване правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Затова в тази част обжалваното решение е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. По фактури № 20...64/23.02.2012 г. и 20...67/25.02.2011 г. с общ размер на ДДС 2 797,74 лв., издадени от "Андрини" ЕООД са представени приемателно-предавателни протоколи, които са подписани и от доставчика и от получателя и наличието на стокови разписки без подпис за получател, не може да игнорира предаването на стоките с посочените протоколи, тъй като от тях, преценени заедно с приложените пътни листове установяват реалността на доставките по процесните фактури. Тези доказателства наред с данните за счетоводното отразяване на фактурите при страните по доставките следва да обуслови извод за реалност, което не е сторено от първоинстанционния съд. В тази част обжалваното решение е неправилно постановено и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което ревизионния акт бъде отменен. За останалите издадени от "Андрини" ЕООД фактури законосъобразно първоинстанционният съд е изложил мотиви, че не са налице категорични доказателства за предаване на фактурираните стоки. Наличието на неподписани от ревизираното дружество като получател на приемателно-предавателни протоколи и стокови разписки, правилно е довело съда до убеждението, че данъчният кредит незаконосъобразно е упражнен от "Полис" ЕООД. В тази част обжалваното решение е правилно постановено и следва на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК да бъде оставено в сила. По фактури № 0...218/18.01.2012 г., № 0...263/28.02.2012 г., № 0...261/28.02.2012 г. и № 0...265/29.02.2012 г. с общ размер на ДДС 5 813,34 лв., издадени от "Ланат-2010" ЕООД неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказана реалността на доставките на плодове и зеленчуци. По делото са представени от ревизираното дружество приемателно-предавателни протоколи, които са подписани от него като получател, както и от доставчика му, стокови разписки издадени от доставчика и пътни листове, които времево съвпадат с датите на издаваните фактури и водят до извод, че доставките по посочените фактури са реално осъществени и законосъобразно ревизирания субект е упражнил материалното си право на данъчен кредит по тях. В тази обжалвана част решението като неправилно следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови ново решение по съществото на спора, като ревизионния акт се отмени за непризнатия данъчен кредит в общ размер от 5 813,34 лв. и съответните лихви. За останалите фактури, издадени от "Ланат-2010" ЕООД не са представени убедителни доказателства за реалното предаване от доставчика на получателя на фактурираните стоки и по отношение на тях настоящият съдебен състав на касационната инстанция споделя изводите, направени в обжалваното решение. За тях няма категорични доказателства за предаване на стоките, предвид, че приемателно-предавателните протоколи не са подписани. Наличието на стокова разписка, която не носи подпис на получателя и транспортен документ, не могат да бъдат доказателства, сочещи че е изпълнена облагаема доставка, по която да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит. . В тази част решението като правилно на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. По издадените фактури № 0...265/02.03.2011 г., № 0...266/07.03.2011 г., № 0...269/14.03.2011 г. и № 0...271/18.03.20121 г., издадени от "Маржемон" ЕООД с общ размер на ДДС 5 002,12 лв. неправилно решаващият съд е отхвърлил жалбата в тези части. Представените приемателно-предавателни протоколи, подписани от страните по доставките и пътните листове, които съвпадат по дати с издадените фактури установяват реалността на доставките. Обстоятелството, че доставчикът не е представил тези доказателства, а ревизираното дружество, не може да бъде в ущърб на последното. Получателят като лице, което претендира материалното право на данъчен кредит следва да притежава доказателства за реалното предаване на стоките, поради което при поискване от ревизиращите органи се е отзовал и ги е представил, поради което няма пречка да бъдат ценени като годни доказателства, установяващи положителните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 ЗДДС за упражняване правото на данъчен кредит - получаване на стоките и тяхното превозване. Последното е установено с пътните листове и с представените доказателства за собственост на "Полис" ЕООД на два товарни автомобили. Непредставянето на доказателства какви складове и бази е притежавал доставчика не е обстоятелство, за което тежестта за доказване следва да се прехвърля а получателя по доставките. Последният може да представя доказателства, досежно реалното получаване на стоките, само ако те при съставянето им носят неговия подпис. В случая това са подписаните от него приемателно-предавателни протоколи и пътни листове, предвид че транспортирането на стоките е ставало с превоз, собственост на ревизираното дружество. В случая това са подписаните от него приемателно-предавателни протоколи и пътни листове, предвид че транспортирането на стоките е ставало с превоз, собственост на ревизираното дружество. С възражението по ревизионния доклад от ревизираното дружество са представени обяснения от А. И. като управител на "Андрини" ЕООД и "Ланат-201" ЕООД и на З. И. - управител на "Маржемон" ЕООД, в които е посочено, че доставките са извършени на борсата в ж. к. "Д." в гр. С., като в приемателно-предавателните протоколи, които са подписани и от двете страни по доставките е посочено, че предаването е станало на борса, от което може да се направи извод, че по част от доставките на тези доставчици по изброените по-горе фактури предаването е извършено на тази борса и предвид, че е установено по тях, че транспортирането на стоките е осъществено от "Полис" ЕООД, то направения извод в настоящето решение за част от фактурираните количества е, че е установено реалното предаване на стоките. Непредставянето на доказателства от доставчиците, че са имали собствено или наето помещение/търговски обект на тази борса, не може да се вмени като отговорност на ревизирания субект, за което той да се санкционира чрез непризнаването на правото на данъчен кредит. След като за част от фактурите, издадени от "Андрини" ЕООД, "Ланат-2010" ЕООД и "Маржемон" ЕООД по посочените по-горе фактури е установено получаването на стоките от "Полис" ЕООД и тяхното транспортиране, то е и осъществен фактическия състав по чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 ЗДДС и следва да се признае правото на данъчен кредит. По доставките от "Таром" ЕООД, "Егзаист" ЕООД, "С. Т." ЕООД и ЕТ "К.-Д. К." ЕООД законосъобразно съдът е приел, че правилно с ревизионния акт правото на данъчен кредит е отречено от приходните органи, поради непредставяне на убедителни доказателства за реалното предаване на стоките от доставчиците на получателя. Наличието на представени приемателно-предавателни протоколи, неподписани от ревизираното дружество като получател не може да се приеме, че той действително ги е получил, а щом това е така незаконосъобразно е упражнил правото на данъчен кредит. Като е отхвърлил жалбата в тези й части първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. В частта за разноските настоящият съдебен състав счита, че следва да се отмени решението и в тези части. Разноските ще бъдат присъдени общо за двете съдебни инстанции с настоящето решение, като на дирекция "ОДОП" - гр. С. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 1 805,83 лв. по компенсация, съобразно изхода на делото. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение