Решение № 523 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9137/2011 г.

Решение № 523 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9137/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във вр. с чл. 145 АПК е образувано по жалба на "Одриси" ЕООД, ЕИК 200380647, срещу Решение № 458 на МС от 17.06.2011 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Марица" Оризово-Капитан Андреево, участък "Любимец-Капитан Андреево" от км 89+100 до км 108+260, подучастък Път II-80 (Е-85) Свиленград-Пъстрогор от км 0+000 до км 2+715, от км 2+715 до км 3+490 и Пътен възел "Свиленград" при км 99+280" на територията на община Свиленград, област Хасково, обнародвано в ДВ, бр. 48 от 24.06.2011 г., в частта, с която е определено парично обезщетение за отчуждената част от поземлен имот с пл. № 151050 от землището на град Свиленград. В жалбата се поддържа, че решението следва да се отмени в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имот с № 115017 от землището на гр. Свиленград поради противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС за изплащане на собствениците на отчуждените имоти на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Ответникът по жалбата - Министерският съвет, и заинтересованите страни поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждения имот е определена от административния орган на основание чл. 32, ал. 2 ЗДС и е обективна, като е съобразена с изискването на закона - равностойното парично обезщетение да се определи в съответствие с предназначението на имота и въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, на основание проверката по чл. 159 АПК за допустимостта на жалбата приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима, като разгледана по същество, е основателна по следните съображения: В процедурата по чл. 34а във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 458 на МС от 17.06.2011 г. е отчуждена част с площ от 1,809 дка от имот № 115050, целият от 2,891 дка, в землището на гр. Свиленград, местност "Канаклийска урва", който имот преди влизането в сила на ПУП е имал предназначение на земеделска земя - V категория (неполивни условия), собственост на жалбоподателя. Към делото са представени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, които на основание чл. 171, ал. 3 АПК имат доказателствена сила и пред съда, включително и оценка на част от поземлените имоти в землището на гр. Свиленград, изпълнена от ЕТ "Агромото - Т. Маринов" - гр. София, с възложител - Агенция "Пътна инфраструктура", с дата на възлагане на оценката - 10.12.2010 г. В изготвената оценка определеният изпълнител е посочил, че проверените сделки - делби, покупко-продажби и др., са извършени по данъчни оценки или завишени с от 30 % до 50 % данъчни цени, поради което не намира приложение разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС. Оценката е изготвена по метода, визиран в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС - по Наредбата за условията и реда за определяне на текущи пазарни цени на земеделски земи. В оценката са отразени условията и методиката, при които е направена оценката от оценителя, като е приложена и таблица, по която е определена "крайна оценка" на отчуждените имоти в землището на гр. Свиленград с посочена обща площ на отнемане от 66,272 дка, с обща оценка от 80 468 лв., като оценката на отчуждената част от имота - собственост на жалбоподателя, възлиза на 2296 лева. По искане на жалбоподателя бе назначено вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Същото представи първоначална и допълнителна съдебно-оценителни експертизи, с които е определена пазарната стойност на отчуждената част от имота на жалбоподателя в два варианта. Използваният от вещото лице метод за оценката е този, определен в разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС и в тази на § 1а, т. 1 ДР на ЗДС - въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, въз основа на сделките, вписани в службата по вписвания в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката от административния орган. Съдът намира, че в конкретния случай следва да се възприеме вторият вариант от допълнителното писмено заключение на вещото лице, което е обективно и изготвено в съответствие с метода, посочен в разпоредбите на чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а ДР на ЗДС. Това е така, защото два от представените по делото договори за покупко-продажба са били вписани в Службата по вписванията - гр. Свиленград, след 12.12.2010 г., когато е била възложена оценката от АПИ с писмо изх. № 53-00-9661 от 10.12.2010 г. В конкретния случай възприетата от административния орган оценка от оценителя незаконосъобразно е извършена по метода, визиран в чл. 32, ал. 3 от ЗДС, при наличие на сключени сделки с недвижими имоти с подобни характеристики. По изложените съображения оценката на дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имота следва да се увеличи на 4974,75 лева. При този изход на спора и след като обсъди възражението за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение, настоящият състав приема, че следва да се присъдят и разноски по делото в размер на 350 лв. (150 лв. внесен депозит на техническа експертиза и 150 лв. адв. възнаграждение). Воден от горното, Върховният административен съд - III отделение,