Решение № 11862 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4360/2010 г.

Решение № 11862 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4360/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив против решение № 261/23.02.2010 г. по адм. дело № 1911/2009 г. на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Стоян Манов Топалов, от гр. Пловдив не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е решение № 218/09.10.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив, с което периодът на наборна военна служба при отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Стоян Манов Топалов е зачетен за стаж от първа категория и превърнат при условията на чл. 104, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 261/23.02.2010 г. по адм. дело № 1911/2009 г. Административен съд - Пловдив е отменил оспорения административен акт и е изпратил преписката на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания по прилагане на материалния закон. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд законосъобразно е приел за неоснователен извода на административния орган, че разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО е неприложима за случая, тъй като не се касае за "действителен стаж" по смисъла на § 2 от ДР на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) след като лицето не е работило по трудово правоотношение и не е от кръга на лицата посочени в нея. Изложени са съображения, че трудът на Топалов, през периода от 15.02.1966 г. - 15.02.1968 г., когато е отбивал редовната си военна служба формира "действителен стаж" по смисъла на § 2 от ДР на НПОС като положен без трудово правоотношение. Решението на Пловдивския административен съд е правилно. Изводите до които е достигнал решаващият състав като обосновани и законосъобразни се споделят от касационната инстанция. Страните не спорят, че трудът за процесния период е полаган под земята в мина или рудник и е от първа категория. Спорът е изцяло правен и касае начина на превръщане на осигурителния стаж. Според § 9, ал. 1 ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Следователно, времето, прекарано на подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от лицата, отбиващи наборната си военна или трудова служба е зачетено за осигурителен стаж от първа категория. В чл. 104 КСО се съдържат две хипотези за превръщане на осигурителния стаж от първа категория в осигурителен стаж от трета категория. Основното е правилото на чл. 104, ал. 2 КСО, според което три години осигурителен стаж от първа категория се зачитат за пет години стаж от трета категория. Другото е правилото по чл. 104, ал. 3 КСО и то касае само трудовият стаж на работниците, инженерно - техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство. По силата на разпоредбата на чл. 104, ал. 3 КСО една година такъв стаж се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Това важи и за лицата, положили такъв труд по време на наборната си военна или трудова служба. Няма основание трудът, положен в подземни мини и рудници по време на наборна военна или трудова служба да бъде третиран различно от труда на работниците в подземни мини и рудници, защото той е един и същ по своето естество. Логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 104 от КСО води до извода, че критерият, възприет от законодателя при определяне на категорията труд е заетостта на работа под земята, а не обстоятелството дали изпълняваната длъжност е била включена в щата на участък. Преценявани в систематично отношение, съществените критерии при определяне на категорията труд се извеждат от ал. 1 на същата разпоредба и това са "характера и условията" при неговото полагане, а не структурно-функционалното звено, към което се числи длъжността. След като за труда на работниците в подземни мини и рудници важи правилото за превръщане по чл. 104, ал. 3 КСО, това правило следва да се прилага и при превръщането на придобития по време на наборна военна или трудова служба в подземни мини и рудници трудов (сега осигурителен) стаж от първа категория в осигурителен стаж от трета категория. (В този смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд - вж. решение № 1557 от 13.02.2007 г. по адм. дело. № 9007/2006 г., ВАС, VI о., решение № 10556 от 29.11.2005 г. по адм. дело № 4740/2005 г. ВАС, VI о., решение № 3477 от 31.03.2006 г. по адм. дело № 11848/2005 г. ВАС, VI о.) Тълкувайки и прилагайки точно материалния закон, административният съд е постановил законосъобразно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационните основания за съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост са бланкетно заявени от касатора и неналични при проверка правилността на съдебното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд