Решение № 6433 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16885/2013 г.

Решение № 6433 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16885/2013 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Антония Милчева Сиромахова от гр. София, представлявана от адв. Михайлова, против решение № 6198/11.10.13 г. по адм. д. № 7086/12 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/-София, ответник по касационната жалба, представляван от юрк. Семерджиева, поддържа становище относно нейната неоснователност с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответниците Светла Петрова Сиромахова и Илиана Милчева Василева, представлявани от адв. Михайлова, не оспорват касационната жалба. Ответниците Йордан Георгиев Димитров, Зара Георгиева Димитрова и кметът на район "Искър", Столична община, не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира подадената от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК касационна жалба процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора Сиромахова срещу Заповед № РД-18-27/03.04.12 г. на Изп. директор на АГКК-София за одобряване на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ кадастрална карта и кадастрални регистри за част от землището на гр. София /части от Слатина-Горубляне/, район "Искър", Столична община в частта на имот с идентификатор 68134.1505.2466, в чиито граници не бил отразен имот пл. № 50271, к. л. 629, по плана на София, м. "Садината". За да постанови този правен резултат, съдът, при установяването, че правото на собственост върху имота е признато на наследниците на Екатерина Владимирова Плачкова на осн. чл. 18ж от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/, и на същите е възстановено правото на собственост върху части същия имот - 72 кв. м. и 392 кв. м. е приел, че за така възстановените части от имота липсват кадастрални данни и че границите на същите не са означени с трайни регламентирани знаци съобразно регламента на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, тъй като относно поставените на място дървени колчета, обозначаващи границите на всяка отделна част от имота не бил съставен предвидения по чл. 39, ал. 5 от Наредба № 3 от 25.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри протокол. Касационните доводи за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК са неоснователни. Безспорно установено е, че правото на собственост върху имот пл. № 50271, к. л. 629, целят от 2.190 кв. м. е признато за 72 кв. м., попадащи в имот с идентификатор 68134.1506.2466 с начин на трайно ползване "за второстепенна улица" и 392 кв. м. - в имот с идентификатор 68134.1506.1180. Съдът е изложил обосновани мотиви относно липсата на кадастрални данни за така възстановените части. В съответствие с материалния закон е и изводът, че намерените на място дървени колчета не могат да се приемат за регламентирани трайни знаци за обозначаване на границите, предвид липсата на установяване да са поставени по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР вр. с чл. 39, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. Изискването за съставяне на протокол по цитираната разпоредба не може да бъде преодоляно посредством данните за геодезично заснемане, тъй като не се твърди представения графичен материал да изготвен от правоспособно лице съобразно изискванията на ЗКИР и наредбата. Доводът, че границите на имотите административният орган е следвало да определи въз основа на помощния план, ползван при възстановяване на собствеността и признаване правото на собственост по реда на ППЗСПЗЗ /чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/2005 г./ е неоснователен. Оплакване в тази насока не е правено в първата инстанция, не са били представени и доказателства за установяване основателността му. В приложената към касационната жалба скица № 349/27.06.06 г. от помощен план по чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ е отразен бившия имот пл. № 50271, без графично обособяване на възстановените части от 72 кв. м. 392 кв. м. Ето защо дори наличието на този план да е било твърдяно от оспорващата и обсъдено от съда в първата инстанция, не би променило решаващият извод за неоснователност на оспорването. Изложеното налага извода, че обжалваното решение е постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и същото следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение