Решение № 10371 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7061/2013 г.

Решение № 10371 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7061/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Иван Крумов, в качеството на процесуален представител на Светла Димитрова Атанасова, едноличен търговец с фирма ЕТ "93-Светла Атанасова", срещу решение № 6379 от 27.11.2012 г. по адм. дело № 6634 по описа за 2011 г. на административния съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу ревизионен акт № 2001010952 от 10.03.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 973 от 9.06.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София. В касационната жалба са развити неконкретни доводи за неправилност на обжалваното решение, свързани с допуснати нарушения на процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 2001010952 от 10.03.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 973 от 9.06.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на едноличния търговец по прилагането на ЗДДС, като тя е реализирана в изпълнение на решение № 1271 от 27.08.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София. С него е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 45 245.73 лв. по фактури, издадени от "Евротурс 2003" ООД, "ВНС-ТВ" ЕООД и "Енджъл М 2007" ЕООД за данъчни периоди м. 03, м. 04, м. 08, м. 09, м. 11 и м. 12.2008 г. и м. 05.2009 г., на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора, събраните в ревизионното производство доказателства и възраженията на жалбоподателя. Направен е извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. В хода на съдебното производство е установено, че на ревизирания търговец е определено задължение за ДДС за довнасяне в размер на 38 296.65 лв. и лихва за забава в размер на 10 524.58 лв., при декларирани от лицето задължения в размер на 1 039.88 лв., като е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 45 245.73 лв. по фактури, издадени от "Евротурс 2003" ООД (в размер на 5 400.00 лв. по 7 броя фактури за данъчни периоди м. 03, м. 04.2008 г.), от "ВНС-ТВ" ЕООД (в размер на 33 680.33 лв. по 12 броя фактури за данъчни периоди м. 08, м. 09, м. 11 и м. 12.2008 г.) и от "Енджъл М 2007" ЕООД (в размер на 1 654.80 лв. по една фактура за данъчен период м. 05.2009 г.). По повод първия спорен момент относно възражение за нищожност, правилна е преценката на съда, че същото е неоснователно по съображенията изложени от жалбоподателя. Уведомлението за съставен ревизионен доклад е издадено на датата, на която е издадена и заповедта за определяне на компетентен орган № К 1010952 от 2.02.2011 г., като не може да се направи извод, че заповедта е съставена предварително. Законът изисква ревизионният акт да е издаден от определеното в заповедта за определяне на компетентен орган (ЗОКО) лице, което се установява по делото. Не е допуснато нарушение както се твърди, че ЗОКО е издадена преди уведомлението и не е допуснато нарушение. Настоящият съдебен състав споделя направените изводи от първоинстанционния съд. По повод втория спорен момент относно установяване правнорелевантния факт на реалност на процесните доставки. В решението съдът подробно е обсъдил какви доказателства и по повод на какви ИПДПОЗЛ са представени в ревизионното производство като договори, протоколи обр. 19, счетоводни документи и пр. След това в изложението си съдът подробно е обсъдил посочените трима доставчици по ревизирани данъчни периоди, предмета на доставките, събраните служебно данни относно начисляването на данъка и осъществено плащане. По повод третия спорен момент относно недопускане от страна на съда на искани доказателствени средства. По делото е назначена съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, като съдът при насрочване на делото изрично е посочил кой носи доказателствената тежест, а в последствие и с изрично определение от открито съдебно заседание, че задачите на първия експерт не са добре формулирани, и са дадени указания за ангажиране на втората експертиза с оглед на предмета на доставките. Двукратно е давана възможност на жалбоподателя да заплати депозитите, определен като възнаграждение на експертите, включително и поради финансови затруднения по негова изрична молба. Въпреки това по делото не са изслушани заключения, понеже не са изготвени по вина на жалбоподателя. Правилно съдът е отказал събиране на гласни доказателства - разпит на свидетелка, счетоводителката на едноличния търговец, понеже за доказване на твърдяните факти се изискват писмени доказателства. По повод въведения с касационната жалба довод за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с уведомяването на ревизираното лице и чрез негов представител без представителна власт, и отказана съдебно-графологична експертиза за доказване на този факт, следва да се отбележи, че тези аргументи са нови и са относими към други фактически твърдения, извън предмета на спора, с който е бил сезиран първоинстанционния съд, за което съществува забрана по смисъла на чл. 220 от АПК. Освен това цялото развило се административно производство пред решаващия административен съд, както и съдебното производство е доказателство за неограничаване на правото на защита на ревизираното лице, а свидетелства за липса на такова искане за ангажиране на такава експертиза. Доколкото настоящата съдебна инстанция преценява прилагането на материалния закон в изпълнение на чл. 218, ал. 2 от АПК и в рамките определени с цитираната норма на чл. 220 от АПК, следва да се отбележи, че преценката на съда за материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт е правилна и съответства на приложените разпоредби на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В касационната жалба няма никакви касационни съображения в тази насока. Обжалваното решение е правилно постановено. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение