Решение № 847 от 17.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7433/2011 г.

Решение № 847 от 17.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7433/2011 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Валентин Стоянов Агов, жив. в гр. Търговище, срещу решение № 40/25.03.2011 г. по адм. дело № 23/2011 г. на Административен съд - Търговище, с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 4/14.01.2011 г. на директора на Областно пътно управление /ОПУ/ - Търговище. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано и незаконосъобразно, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - директорът на ОПУ, гр. Търговище, чрез процесуален представител в писмено възражение и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсулстко възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че с АУПДВ законосъобразно на основание чл. 18, ал. 2 от Закона за пътищата и чл. 22, ал. 1, т. 7 от Тарифата за таксите на Агенция "Пътна инфраструктура" е определен размера дължима такса от жалбоподателя за периода 28.05.2007 г. - 08.04.2010 г. за специално ползване на път от първи клас за търговски крайпътен обект от 10 кв. м. Размерът на годишната такса е 400 лв., като при издаване на АУПДВ са отчетени заплатените дължими суми и неплатената дължима такса правилно е определена на 507,69 лв. и лихва 82,73 лв. Според АС правилно е определен и периодът, за който се дължи такса - от издаване на разрешението за експлоатация на търговския обект до влизане в сила на заповедта за отнемането му. Основното възражение на касатора е за липса на два броя писма в преписката, които той представя и които според него сочат, че от 09.06.2008 г. не дължи такса, тъй като е било временно преустановено ползването на обекта. Същият не представя акт, с който да е било временно преустановено ползването на търговския обект и не доказва това си възражение. Заповедта за отнемане на разрешението е от 17.07.2009 г., но видно от представените по делото доказателства, е обжалвано пред Административен съд - София - град, поради което е влязла в сила по-късно на 08.04.2010 г., когато е влязло в сила прекратителното определение по адм. дело № 6106/2009 г. Обжалването е спряло изпълнението на заповедта на основание чл. 166, ал. 1 от АПК вр. чл. 26, ал. 10 от ЗП, поради което разрешението е действувало до 08.04.2010 г., както правилно е преценил съдът и дотогава се дължи такса за специалното ползване на пътя Предвид изложеното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ОПУ, гр. Търговище, следва да се присъдят 150 /сто и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, платими от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение