Решение № 15199 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2447/2010 г.

Решение № 15199 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2447/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 2164/17.12.2009 г., постановено по адм. дело № 2454/2009 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отменен АПВ № 902584/17.06.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с решение № 424/14.08.2009 г. на директора на същата дирекция, с който на "ВИП-33" ООД - гр. Добрич е възстановена сумата от 100 000 лв. ДДС, вместо декларирания със СД № 08000979096/14.01.2009 г. размер - 128 133,13 лв. и е върната преписката на органа по приходите в ТД на НАП - гр. Добрич за решаване на спора по същество при спазване указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. От изложението на касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради неправилно прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че с АПВ не е отказано възстановяване на декларираната сума, а временно е възпрепятствано възстановяваната на цялата претендирана сума до приключване на възложената на дружеството ревизия. Поддържа се и довод в касационната жалба, че ревизията на дружеството към момента на издаване на АПВ, както и че не са представени обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова гаранция и затова е следвало да се приеме, че срокът за възстановяване на декларирания със СД ДДС не е изтекъл. Обжалва се решението и в частта за разноските, както и е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ВИП-33" ООД - гр. Добрич я оспорва по съображения, изложени в представено писмено становище. Настоящият съдебен състав няма да се произнася по касационната жалба на "ВИП-33" ООД - гр. Добрич, тъй като същата не е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и съдът с определение от 02.06.2010 г. я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото в тази му част. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е обосновал изводите си с хипотезата на чл. 92, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 92, ал. 8 ЗДДС, касаеща случаите, когато срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на РА, освен в случаите, когато е представено обезпечение, каквото е налице. Правилно според прокурора съдът е приел, че касаторът не е обосновал правно и фактическо основание за определяне на посочената сума - ДДС за възстановяване. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отмени АПВ № 902584/17.06.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Добрич, с който на "ВИП-33" ООД - гр. Добрич е възстановена сумата от 100 000 лв. ДДС, вместо декларирания размер от 128 133,13 лв. със СД № 08000979096/14.01.2009 г. и е върната преписката на органа по приходите в ТД на НАП - гр. Добрич за решаване на спора по същество при спазване указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е приел, че в него не са посочени правните и фактически основания за издаването му, както и липсват мотиви защо органът по приходите приема, че сумата, подлежаща на възстановяване е 100 000 лв., а не, както е декларирана. Пояснено е от съда, че дружеството е било в процедура по приспадане за месец декември 2008 г. - ДДС за възстановяване в размер на 128 133,13 лв. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. Няма спор по фактите, че "ВИП-33" ООД е подало СД за месец септември 2008 г. с резултат за възстановяване на ДДС в размер на 124 898,24 лв. и е започнала процедура по приспадане и възстановяване по чл. 92, ал. 1, т. 2 ЗДДС, приключила с подаване на СД за месец декември 2008 г. с резултат ДДС за възстановяване в размер на 128 133,13 лв. Установено е по делото, че претендираното ДДС за възстановяване е по повод фактура № 65/23.065.2008 г. на стойност 639 491,21 лв. и ДДС 127 898,24 лв. за покупка на недвижим имот по нотар. акт № 100, рег. № 3782, дело № 7371/23.06.2008 г. и която фактура е включена в регистрационния опис на наличните активи на дружеството преди регистрацията му по ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗДДС дава се възможност да се приспадне данъчен кредит за активи, придобити преди регистрацията по ЗДДС. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че няма пречка да се възстанови декларираната по СД сума за ДДС в посочения в нея размер, а не по-малкия размер, който е възстановен от приходния орган с обжалвания АПВ. Правилно съдът е констатирал, че в АПВ няма констатации, от които да се установи защо се възстановява сумата 100 000 лв., а не претендираната от ответника по касационната жалба. Относно приложението на чл. 92, ал. 8 ЗДДС неправилно съдът е приел, че тази разпоредба е приложима за настоящия казус, тъй като с нея се изисква представяне на обезпечение в парци, държавни ценни книжа или неотменима и безусловна банкова гаранция. Допуснатата обезпечителна мярка - възбрана на недвижим имот не е от изброените в чл. 92, ал. 8 ЗДДС, но въпреки това изводите на съда за незаконосъобразност на АПВ са правилни. Доводът на касатора, че с АПВ не е отказано възстановяване на декларираната сума, а временно е възпрепятствано възстановяваната на цялата претендирана сума до приключване на възложената на дружеството ревизия, е неоснователен. С АПВ е отказано възстановяване на цялата претендирана от дружеството сума за възстановяване ДДС - 124 898,24 лв. Няма данни по делото към момента на издаването на оспорения АПВ дружеството да е имало непогасени данъчни задължения, което да възпрепятства възстановяване на цялата декларирана със СД сума. Липсата на мотиви за отказа, правилно е обосновало първоинстанционния съд да отмени АПВ. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено в съответствие с изискванията на материалния закон - ЗДДС, на съдопроизводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделени,