Решение № 5410 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1518/2009 г.

Решение № 5410 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1518/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 , вр. чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на РПК "Наркооп" гр. Пловдив, подадено чрез процесуалния й представител адв. Румен Руменов, за отмяна на влязлото в сила решение № 9854/30.09.2008 г. по адм. дело № 6430/2007 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е оставено в сила решение № 159/23.02.2007 г. по адм. дело № 933/2003 г. на Пловдивския окръжен съд, АО, V състав. В искането за отмяна се твърди, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго решение от 10.12.1999 г. по адм. дело № 1104/1999 г. на Пловдивския окръжен съд, което е влязло в сила на 05.03.2000 г., с което спорът е бил решен със сила на присъдено нещо, което обстоятелство не е взето предвид при постановяването на цитираните по-горе решения. Ответникът - Кметът на община Пловдив в писмено възражение, изготвено от процесуалния му представител гл. юрк. Куман Златански, излага доводи за оставяне на искането за отмяна без уважение. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че искането за отмяна като подадено в срок и от надлежна страна, е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: В настоящото производство се иска отмяна на така постановеното решение на ВАС, трето отделение на основание чл. 239, т. 4 от АПК. Съгласно тази разпоредба актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В разглеждания случай, визираните в разпоредбата предпоставки не са налице. За да съществува противоречие по смисъла на цитираната разпоредба е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени съдебните актове. В случая от приложеното адм. дело № 1104/1999 г. на Пловдивския окръжен съд се установява, че същото е образувано по жалба на РПК "Наркооп" гр. Пловдив против Заповед № ОА-06/05.01.1999 г. на Кмета на община Пловдив, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС е наредено изземване на общински нежилищен имот, намиращ се на ул. "Македония" - между вх. 27 и 29 в бл. 4 - гр. Пловдив, владеещ се без правно основание от РПК "Наркооп". С решение по същото дело ПОС е отменил обжалваната заповед, като мотиви затова са липсата на доказателства, че процесният имот е общинска собственост, като според съда представеният АДС макар и издаден преди приемането на ЗОС не легитимира автоматично община Пловдив като собственик на този имот. От друга страна жалбоподателят е навел доводи за приложение на чл. 2, ал. 3 от ЗОС, както и за придобиване на право на собственост въз основа на Решение на ИК на ГНС гр. Пловдив. ПОС е посочил също така, че тъй като в случая се касае за спор за материалното право на собственост върху процесния имот, то същият на основание чл. 64, ал. 2 от ЗОС следва да бъде решен по общия исков ред. С решение № 724/06/13.07.2006 г. по гр. дело № 1519/2005 г. на ВКС, IV а гр. отделение, което потвърждава Решение № 522/15.04.2005 г. на ПОС, 6-ти гр. състав, спорът относно собствеността върху процесния имот е решен в полза на община Пловдив, която се легитимира като собственик с АОС № 951/2002 г. Производството по адм. дело № 159/23.02.2007 г. на ПОС, АО, V състав е образувано по жалба на РПК "Наркооп" гр. Пловдив против Заповед № ОА-1125/26.06.2003 г. на Кмета на община Пловдив, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС е наредено да се изземе общински имот - магазин за хранителни стоки (бакалия), находящ се на ет. 1 в бл. 4, между вх. 27 и 29. С решение по това дело жалбата е отхвърлена. Единственото основание, което жалбоподателят в случая е противопоставил на обжалвания акт е, че процесният имот е негова собственост, но с цитираното по-горе решение на ВКС това твърдение е било опровергано. Двете дела, по които са постановени решенията, за които се твърди, че са противоречиви, касаят един и същ недвижим имот, но нямат един и същ предмет, тъй като предмет на обжалване по двете дела са различни индивидуални административни актове. Вторият административен акт е издаден след постановяване на решението на ВКС, с което със сила на присъдено нещо е решен спора относно материалното право на собственост върху процесния имот, възникнал при разглеждане на жалбата срещу първия административен акт (Заповед № ОА-06/05.01.1999 г.). За да има противоречие между две влезли в сила решения, нужно е да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени, което в случая не е налице. Съобразно гореизложеното следва да бъде прието, че искането на РПК "Наркооп" гр. Пловдив за отмяна на решението на Върховния административен съд, трето отделение се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на осн. чл. 244, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 4 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия,