Решение № 2011 от 7.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11006/2019 г.

Решение № 2011 от 7.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11006/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Търговище, против решение № 121 от 16.08.2019 г. по адм. д. № 85 по описа за 2019 г. на Административен съд – Търговище в частта, с която е отменено решение № 1040-25-17/21.09.2018 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Търговище. Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Е. - 03" ООД, гр. Попово, обл. Търговище, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Търговище е отменил решение № 1040-25-17 от 21.09.2018 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Търговище, потвърждаващо задължителни предписания №ЗД-1-25-00451717 от 27.08.2018 г., издадени от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, в частта, с която на "Е. -03" ООД, гр. Попово, е предписано да подаде за периода от м. 01. 2017- м. 07. 2018 г. данни с код "корекция" по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за лицето О. Шукриев с код за вид осигурен "12" и с обхват на осигуряване само за фонд "Пенсии". Решението на Административен съд–Търговище е постановено при повторно разглеждане на делото, след като с решение № 5321 от 09.04.2019 г., постановено по адм. дело № 1026/2019 г., Върховният административен съд, шесто отделение, е отменил решение № 115 от 13.12.2018 г. по адм. дело № 165/2018 г. на Административен съд – Търговище и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. В касационното решение е прието, че при изяснена фактическа обстановка съдът не е изложил мотиви относно нормативната уредба, регламентираща спорните правоотношения. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди релевантните факти и да прецени правните последици на подадената декларация за промяна на осигуряването от 01.12.2016 г. Съдът дължи произнасяне за характера на срока по разпоредбата на чл. 1, ал. 4 НООСЛБГРЧМЛ в нейната относима за спора редакция, с оглед на който следва да се оценят и правните последици на подадената на 01.12.2016 г. декларация за промяна на осигуряването, в съвкупност с останалите писмени доказателства по делото. При новото разглеждане на делото първоинстанционният административен съд е изпълнил точно дадените му указания за преценка на фактите, относими към диспозициите на приложимите подзаконови нормативни разпоредби. От 30.11.2016 г. О. Шукриев е самоосигуряващо се лице като съдружник в дружество "Е. -03" ООД и с декларация вх. № 2500001622/01.12.2016 г. е подал данни в ТД на НАП-Варна, офис Търговище, че от същата дата ще се осигурява като самоосигуряващо се лице – съдружник в дружество Е. -03" ООД, с обхват на осигуряването за фонд "Пенсии" и за фонд" Общо заболяване и майчинство". ТД на НАП офис – Търговище е приела декларацията без корекции, не е уведомила декларатора, че счита декларацията за непораждаща правни последици по отношение обхвата на осигуряването и съответно, че не се дължат осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство. С оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ съдът е приел, че декларацията е породила правно действие от 01 януари на 2017 г. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на чл. 1, ал. 4 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) са изолирани от фактите по конкретния правен спор. На основание чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от Кодекса за социално осигуряване - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Декларация вх. № 2500001622/01.12.2016 г. е подадена от самоосигуряващото се лице в изпълнение на задължението му по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ да декларира всяко започване на нова трудова дейност в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларацията не е подадена с цел да се промени извън срока по чл. 1, ал. 4 видът на осигуряването на О. Шукриев като регистриран земеделски стопанин – основание за задължително обществено осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. В качеството на съдружник в "Е. - 3" ООД О. Шукриев от 30.11.2016 г. е подлежал на задължително обществено осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и той е декларирал започването на трудова дейност като съдружник в търговско дружество по установения нормативен ред. Неяснотата и противоречията в подзаконовите нормативни разпоредби на чл. 1, ал. 1 – 4 от НООСЛБГРЧМЛ следва да бъдат преодолени по пътя на тълкуването, предвид смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Съгласно чл. 1, ал. 3, изр. 2 от НООСЛБГРЧМЛ (изм., ДВ - бр. 16 от 2012 г) при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. При действието на това нормативно правило О. Шукриев не може да променя вече избрания вид на осигуряването за периода до 31.12.2016 г., но подадената декларация за започната нова трудова дейност с избран вид на осигуряването ще породи действие от 01.01.2017 г. независимо, че в срока по чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ лицето не е подало нова декларация относно вида на осигуряването. Да се приеме противното, би означавало да се елиминира действието на общото правило на чл. 1, ал. 3, изр. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, задължаващо самоосигуряващите се лица да определят вида на осигуряването с декларация в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Цитираната разпоредба на чл. 1, ал. 3, изр. 1 от НООСЛБГРЧМЛ задължава самоосигуряващите се лица да декларират не само започнатата нова трудова дейност, но и вида на осигуряването. При невъзможност за промяна на вида на осигуряването през текущата календарна година следва да се счита, че видът на осигуряване, избран с надлежно подадена декларация при започване на трудовата дейност, ще се приложи от 01 януари на следващата календарна година. По аналогични случаи са постановени решение № 10899 от 26.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4528/2011 г., VI о., решение № 15813 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9228/2011 г., VI о., решение № 3517 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13713/2012 г., VI о., решение № 5298 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15306/2012 г., VI о. и др.). Правото на самоосигуряващите се лица по свой избор да могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство е установено със закон – чл. 4, ал. 4 от КСО, и не е допустимо това право да бъде ограничавано чрез подзаконови административнопроцесуални правила. В тази връзка първоинстанционният съд в мотивите към решението си се е позовал и на действията на административния орган, който е приел подадената декларация за започната трудова дейност с избран вид на осигуряване без забележки или корекции. Като е приел, че оспореният административен акт е материално незаконосъобразен и го отменил, Административен съд - Търговище е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,