Решение № 7284 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1336/2015 г.

Решение № 7284 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1336/2015 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/, гр. София, чрез юрисконсулт Татяна Кулинова против решение № 8085 от 22.12.2014 г., постановено по адм. д. № 10834/2014 г. на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отменено решение № 6060 от 24.09.2014 г., в частта, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на Мустафа Хани Шакер, гражданин на Ирак. С жалбата се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изложени са твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, както и нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд неправилно е формирал изводите си въз основа на представените по делото доказателства, както и че неправилно тълкува цитираните решения на съда в Люксембург. Иска от касационния съд да отмени решението на АССГ, в частта, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут. В съдебно заседание не се представлява. Ответникът - Мустафа Хани Шакер, чрез адвокат Татяна Лисичкова в писмен отговор по касационната жалба и лично в съдебно заседание оспорва жалбата, не представя нови доказателства. Иска от съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, което следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение в производство по чл. 87 от ЗУБ, АССГ е отменил решение № 6060 от 24.09.2014 г. на заместник председателя на ДАБ, в частта, с която е отхвърлена молбата на Мустафа Хани Шакер за предоставяне на хуманитарен статут и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. В останала част относно предоставянето на статут на бежанец е отхвърлил жалбата на Шакер. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Установените обстоятелства по делото не са спорни между страните: Мустафа Хани Шакер е със страна на произход Ирак. За пръв път е подал молба за закрила на 24.01.2011 г., която не е уважена и отказът е потвърден с влязло в сила съдебно решение. Повторна молба за закрила, по която е образувано производството пред административния орган е подал на 19.06.2014 г. Проведените две интервюта с лицето, търсещо закрила не установяват нови факти, освен, че е представено удостоверение за сключен граждански брак с български гражданин. При тези факти, съдът е изложил подробни мотиви за неправилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУБ относно преценката и обективно и всестранно изясняване на актуалната обстановка в страната на произход - Ирак при издаване на административния акт. АССГ е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила. След като е установил обстоятелствата по делото, които не са спорни между страните е обсъдил материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 ЗУБ и е установил от събраните по делото доказателства, че в тази част оспореното решение на административния орган е правилно и законосъобразно. В тази част решението на АССГ не е предмет на касационната жалба. По отношение предоставянето на хуманитарен статут съдът е направил пространно изложение на обстановката в Ирак и тълкуване на решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 30.01.2014 г. по дело № С-285/2012 г., както и на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО и е приел, че ситуацията в държавата на произход на кандидата за закрила достига до такова високо равнище на безогледно насилие, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако жалбоподателят бъде върнат в Ирак ще претърпи посегателствата и заплахите по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ само поради самото си присъствие на територията на страната. Решението е валидно и допустимо, но е постановено в нарушение на материалния закон. Предмет на оспорване е решението в частта за предоставяне на хуманитарен статут. Материалноправните предпоставки, които следва да са налице, за да се предостави хуманитарен статут на чужденец са регламентирани в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ: чужденецът, търсещ защита в РБ да е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Предвид на тези изисквания на закона, административният орган е анализирал положението в Ирак въз основа на приложените по делото справки от дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ № 01-10290 от 25.08.2014 г. и вх. № 01-9300 от 29.07.2014 г. е приел, че групировката Ислямска държава няма влияние и не контролира нито столицата Багдад, където е било постоянното местожителство на лицето, нито Иракски Кюрдистан, нито Южен Ирак. Всички тези обстоятелства и изводи, административният орган е изложил подробно в своето решение. АССГ е основал своите правни изводи въз основа на справка вх. № 01-11503 от 01.10.2014 г. за актуалната обстановка в Ирак, на цитираното решение на Съда на Европейския съюз от 30.01.2014 г. по дело № С-285/2012 г., както и на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО. При правилно установяване на фактите по делото съдът е приложил неправилно закона и съдебното решение на СЕС. Съгласно решение от 30.01.2014 г. по дело № С-285/2012 г. на СЕС, за да се предостави субсидиарна защита, чийто аналог е предоставянето на хуманитарен статут по националното ни право, следва да се установят тежките посегателства, определени в чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО и които представляват условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може на дадено лице да бъде предоставена субсидиарната закрила. Да има сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от такива посегателства в случай на връщане в съответната страна на произход. Определеното в този текст на директивата посегателство се състои в тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт. Законодателят на Съюза е пожелал да предостави субсидиарна закрила на засегнатите лица не само в случаи на въоръжени международни конфликти и на въоръжени конфликти, които нямат международен характер, така както са определени в международното хуманитарно право, но също така и в случаи на въоръжени вътрешни конфликти, при условие че тези конфликти се характеризират с употребата на безогледно насилие. Видно е от текста на решението на СЕС по предоставяне на преюдициално заключение относно запитване за тълкуването на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, че съдът поставя като условие съществуващата опасност да е реална за лицето, търсещо закрила и следващото условие е въоръжените конфликти да се характеризират с безогледно насилие. Двете условия са взаимно свързани и наличието им е обусловено от конкретната бежанска история и установените за всеки един търсещ закрила индивидуални обстоятелства. В настоящия случай не е установено по делото и не се твърди от молителя срещу него да съществува реална опасност, която да е била повод за напускането на страната му на произход. Все в подкрепа на това в решение от 30.01.2014 г. по дело № С-285/2012 г. на СЕС се казва, че "съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставянето на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл. 15, буква в) от директивата". В същото решение съдът установява, че преценката за необходимостта от предоставянето на субсидиарна защита се обуславя от обстоятелството колко е специфично засегнато лицето, търсещо защита - "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила". Отново може да се направи извод, че за всеки търсещ защита следва националната юрисдикция да прецени спецификата на конкретния случай. Настоящият касационен състав намира, че първостепенният съд е формирал неправилни и незаконосъобразни изводи по отношение на тези обстоятелства. Пред административния орган търсещият закрила не е доказал, че съществува за него реален риск да понесе тежки и лични заплахи срещу неговия живот или личност. Правилно председателят на ДАБ е отказал предоставянето на хуманитарен статут и като е приел обратното в своето решение, АССГ е приложил неправилно материалния закон, което е касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, водещо до незаконосъобразност на контролираното решение, което следва поради това да се отмени и съответно да се отхвърли жалбата на Мустафа Хани Шакер срещу решение № 6060 от 24.09.2014 г. на заместник председателя на ДАБ, в частта, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение