Решение № 9635 от 2.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4885/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Осмо Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи /РУ при СДВР/, чрез процесуален представител гл.юрисконсулт Панайотова, срещу решение 7380/05.12.2022 г. по адм.дело 7866/2021 г. на Административен съд София град /АССГ/ , с което е отменена негова заповед рег. 3383з -408/15.06.2021г. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата против заповедта, присъждане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство. Ответникът по касационна жалба - "ОББ Интерлийз" ЕАД-София , чрез процесуален представител-адв. Арабаджиев в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила. Ответникът по касационната жалба- FORD CREDIT CANADA - редовно призован, не изпраща представител и не взема становище. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е взел предвид, че с оспорената пред него заповед, издадена на основание чл.84, ал.8 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), е заповядано : 1. Да бъде върнат лек автомобил, марка "Линколн", модел "Навигатор", черен на цвят , с номер на рама [номер] , без регистрационни табели на лицето M. M.- упълномощен представител на фирма FORD CREDIT CANADA и 2. Два броя регистрационни табели с [рег. номер] , свидетелство за регистрация на МПС, част II на лек автомобил марка "Линколн",модел "Навигатор", с рег. [рег. номер]- да бъде изпратен на отдел "Пътна полиция"-СДВР по компетентност. АССГ е изложил мотиви, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма. При издаването й са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми, тъй като жалбоподателят не е уведомен за започване на производството по връщане на автомобила, нито на по късен етап му е дадена възможност да изложи становище, да представи доказателства и да защити правата си. . Не са налице и материално - правните предпоставки по чл.84, ал. 8 ЗМВР, тъй като в срок до 60 дни от уведомяването на въвелата сигнала за издирване на автомобила в ШИС организация-/Интерпол Канада /, не е постъпило искане за връщането на автомобила, поради което по норматива на ал.9 на чл.84 ЗМВР- автомобилът е следвало да бъде върнат на доброволно предалото го лице. Решението е правилно. Правилно констатираното несъответствие между фактически и правни основания за издаването му е част от материалноправната незаконосъобразност, която правилно е установена и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Обосновани и законосъобразни са доводите на АССГ , че не е налице хипотезата на чл.84, ал.8 ЗМВР за връщане на автомобила на упълномощен представител. Както правилно приема първоинстанционния съд- въведен сигнал за издирване в системата на Интерпол е основание за прилагане на ал. 1 на чл.84 ЗМВР - временно задържане на издирван автомобил, но не и за връщане и предаването му на друго лице . Законът изрично сочи/ в чл.84,ал.8 ЗМВР/,че ако в 60 дневен срок от изземване на автомобила постъпи искане от страна на държавата, съответно Интерпол ,за връщане на вещта, същата се връща на посоченото в искането лице. Ако обаче, както е в разглеждания случай, такова искане не постъпи в соченият срок, вещта се връща на лицето от което е иззета или приета. Ето защо, решението следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират, поради което съдът не присъжда. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение