Решение № 6086 от 5.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2557/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) против решение 179/22.01.2025 г., постановено по адм. д. 567/2024 г. по описа на Административен съд-Кърджали (АС-Кърджали). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде оставено в сила неговото Уведомително писмо изх. 02-090-6500/646 от 24.10.2024 г. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът Н. Р. Ю. оспорва касационната жалба по подробни съображения в писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 179/22.01.2025 г., постановено по адм. д. 567/2024 г. по описа на АС-Кърджали е отменено Уведомително писмо с изх.02-090-6500/646 от 24.10.2024 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони, за периода 2014-2020 г. за кампания 2022 г., в частта му относно прихваната сума в размер на 31 878,04 лв., от оторизираната сума общо в размер на 66 157,43 лв., изпратена е преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН 09/02062281221, за кампания 2022 г., по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи от мярка 10 Агроекология и климат , подадено от Н. Р. Ю., в частта му относно прихваната сума в размер на 31 878,04 лв. при съобразяване със задължителни указания по тълкуване на закона, определен е срок за новото произнасяне и са присъдени разноски. Административният съд е изложил мотиви, според които уведомителното писмо в оспорената му част е незаконосъобразно като издадено при допуснато нарушение на изискването за форма и съдържание (чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК). Първоинстанционният съд е обосновал и допълнителни съображения за наличие на основание за отмяна като е приел за установено, че липсват и материалноправните предпоставки за извършеното с уведомителното писмо прихващане със сумата 31878,04 лв., за която в съдебното производство е уточнено, че представлява част от наложена санкция за кампания 2021 г. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице с жалба срещу подлежащ на оспорване административен акт. Административният съд изключително задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, които е обсъдил при правилно разпределяне на доказателствената тежест в процеса и въз основа на тях правилно е установил извършените в административното производство действия и всички относими към законосъобразността на акта обстоятелства, а именно, че на 12.05.2022 г. Н. Р. Ю. с УРН [номер] е подал заявление за подпомагане с УИН 09/02062281221, за кампания 2022 г., в т.ч. и по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи от мярка 10 Агроекология и климат за 167 бр. говеда. С оспореното пред АС-Хасково уведомително писмо по това заявление по мярка 10 е оторизирана сума в размер на 66 157,43 лв., която е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място като всички заявени за участие 167 броя животни/159,4 ЖЕ са установени в обекта, няма отразени животни с нередности, нито такива, за които са подадени документи за загуба или брак, няма наддеклариране, няма санкции и редукции на субсидията, но не е изплатена в цялост поради извършено прихващане. В уведомителното писмо са индивидуализирани размерите на оторизирана сума (66 157,43 лв.), прихваната сума (31 878,04 лв.) и изплатена сума (34 279,39 лв.), а поясненията към таблицата съдържат абстрактни разяснения относно възможните основания за пораждане на задължения на земеделския производител, с които да се осъществи прихващане (санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ и/или удържан данък общ доход - отразява сумата на данъка, който на основание чл. 65, ал. 14, във връзка с чл. 38. ал. 15 от ЗДДФЛ се удържа и внася от ДФ Земеделие , в качеството му на администратор на съответната помощ в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода) Обосновано административният съд е приел, че от оспореното пред него уведомително писмо по никакъв начин не става ясно фактическото и правно основание за извършеното с него прихващане, а именно от какъв факт (акт) е възникнало и какво по вид задължението на земеделския стопанин, с което е извършено. Липсва яснота относно вида на това задължение, неговата ликвидност и изискуемост, респективно наличие на допуснато предварително изпълнение или подлежащо на принудително изпълнение. Отсъствието на подобни фактически и правни основания в уведомителното писмо за съществена негова част, а именно неудовлетворяване на цялото искане на земеделския производител поради прихващане , правилно и законосъобразно е възприето от АС-Хасково като нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че този извод е в резултат от допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила (неправилно разпределение на доказателствената тежест), защото земеделският производител е трябвало да докаже, че отговаря на всички условия за финансиране по заявените мерки и схеми. В случая по делото не е съществувал спор, че земеделският производител отговаря на всички изисквания за подпомагане по мярка 10 и с уведомителното писмо е оторизирана субсидия в пълния заявен размер, но тя не е изплатена в цялост поради спорното прихващане . Следователно доводите на касационния жалбоподател относно разпределението на доказателствената тежест за факти, които не са били спорни по делото и са установени в административното производство като благоприятни за другата страна по делото, не обуславят основание за отмяна на обжалваното съдебно решение. Не е касационно основание и твърдението, че за административния орган е налице неяснота относно начина, по който да изпълни съдебното решение. За разрешаването на подобен проблем в АПК са предвидени други процедури, а в конкретния случай мотивите на първоинстанционното решение са изключително ясни и са свързани единствено с прихващането , но не за необходимост от действия на органа по установяване на факти и обстоятелства от значение за размера на оторизираната субсидия. Решаващият съд правилно е приел, че административният акт е издаден и при липсата на задължението на земеделския стопанин, за което в съдебното производство е заявено от ДФЗ, че е послужило за прихващане с част от оторизираната с уведомителното писмо субсидия. В касационната жалба са изложени само правни съображения относно характера и изискуемостта на санкциите за кампания 2022 г., но не е съобразено, че в случая оспореното уведомително писмо е за кампания 2022 г. и с него не е наложена санкция, а е извършено прихващане, за което в последствие се твърди, че е направено с наложена на земеделския производител санкция за кампания 2021 г. Именно по отношение на тази санкция за 2021 г. в размер на 31 878,04 лв. решаващият съд е извършил служебни проверки и е приел за установено, че уведомителното писмо, с което тя е наложена е отменено с влязло в сила съдебно решение. Тази фактическа констатация на първата инстанция не се оспорва с касационната жалба, поради което, а и на основание чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав я съобразява при проверката за законосъобразност на съдебното решение. След отмяната на акта, с който е наложена санкцията за кампания 2021 г. не е възможно да се обоснове извод, че е налице вземане на ДФЗ към земеделския стопанин, което може да бъде изпълнено само и единствено чрез прихващане със следващи вземания на земеделския стопанин към ДФЗ, каквото в случая се явява оторизираната субсидия за 2022 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, а при извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК се установява, че съдебното решение е действително и допустимо, постановено при съобразяване с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция Н. Р. Ю. е направил разноски в размер на 1000 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане следва да му бъдат възстановени от бюджета на касатора независимо от направеното възражение за прекомерност. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и не следва да бъде намалявано. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение