Решение № 7306 от 13.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1845/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница София, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Т. Д. С., против Решение 166/12.12.2023 г., постановено по адм. дело 200/2023 г. по описа на Административен съд (АС) - Шумен, с което е отменено Решение P3M-5800-1113/32-232485/21.06.2023 г., издадено от директора на ТД Митница София, и Агенция Митници е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 710,00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се неправилност на изводите на съда, че митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 Регламент за изпълнение 2015/2447. Според касатора полученият отговор от американските власти представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения по установена форма и ред и въз основа на получените документи се обосновава основателността на съмненията. Наред с това според касатора, предоставената справка на интернет страницата https://en.bidfax.info/bmw/535/4104840-bmw-535-xi-2014-black-301-6-vin wba5b3c52ed539418.html и https://autoauctionspot.com/bmw/535-xi/2014-WBA5B3C52ED539418.html съдържа недвусмислени данни за относимост към процесния автомобил, предмет на представената от вносителя митническа декларация - със същите характеристики и идентичен VIN (шаси). Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Шумен, и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира се и присъждане на разноски за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В условията на евентуалност моли съда да присъди адвокатското възнаграждение на ответника при съобразяване Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, а също и Определение 458 от 01.02.2024 г., постановено по гр. дело 1336/2023 г. по описа на Върховния касационен съд. Ответникът по касационната жалба Н. П. К. от Шумен, [улица], чрез своя процесуален представител - адв. Г. Г. Гатев, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен списък с разноските по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Шумен е законосъобразността на Решение P3M-5800-1113/32-232485/21.06.2023 г., издадено от директора на ТД Митница София, с което на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ), чл. 5, т. 39 и чл. 48, чл. 74, § 3, чл. 77, § 1, буква а и § 2, чл. 85, § 1, чл. 87, § 1, чл. 101, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС и чл.59, ал. 1 и 2 от АПК, за стока 1 по митническа декларация (МД) с MRN 20BG005808030472R7/26.03.2020 г. на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена нова митническа стойност (МС) в размер на 11 740,00 лева, спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания както следва - за мито в размер на 757,48 лева и за ДДС в размер на 1 666,46 лева. Като длъжник за заплащане на посочените задължения е определен Н. П. К.. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспореното митническо решение, в това число извършения внос по посочената по-горе МД на употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, извършения последващ контрол, издадените писма, разменена кореспонденция между страните, а също и основанията на митническите органи да отхвърлят декларираната МС на стоките и да приемат, че поради изчерпването на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. а - б. г от Регламент (ЕС) 952/2013, следва приложимост на резервния метод по чл. 74, § 3 от същия Регламент при съобразяване принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията и на Глава 3 от Регламента. При така установените факти, са изложени мотиви, че митническият акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при спазване на изискването за форма и съдържание. Прието е още, че при издаването на акта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното митническо решение е издадено в противоречие с материалния закон. Мотивите му в тази насока се свеждат до следното: 1. Дадено е тълкуване на относими правни разпоредби, в това число за методите за определяне на митническата стойност, за т. нар. последващ контрол , при кои хипотези са налице основателни съмнения , кой носи доказателствената тежест и т.н. 2. Съпоставяйки правната рамка към фактите по делото е посочено, че внесеният с процесната МД употребяван автомобил катастрофирал, е бил предмет на последващ контрол относно верността на данните за реално платената цена на придобиване на автомобила, тъй като у митническия орган са възникнали съмнения относно декларираната цена на придобиване, които съмнения, в случая, са обосновани с липсата на съществени реквизити във фактурата, както и с представената от американските митнически органи Електронна информация за износ по отношение на автомобила, в която за изнесения автомобил от американския доставчик е декларирана цена от 6 483 USD. 3. Изложени са мотиви, че тези изводи на митническия орган са необосновани. Аргументите на съда в тази насока са в следните направления: 3.1. Прието е, че митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на основателни съмнения по смисъла на разпоредбата на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Първоинстанционният съд е посочил, че възможността на митническите органи да отхвърлят декларираната митническа стойност на стоките не го освобождава от задължението да изложат нарочни мотиви, обосноваващи основателността на съмненията и разликите в стойността, въз основа на която е определена новата митническа стойност. Направен е извод, че вносителят е представил цялата изискана информация за обосноваване на договорната стойност на процесната стока към ЕАД, в това число и касова бележка, удостоверяваща извършено плащане в брой на сумата от 2 300 USD, включваща плащане на стоката и разходите за морски транспорт. Според първоинстанционният съд всички представени документи съответстват на фактите, отразени в подадената от лицето МД. Налице са безспорни данни за внесения автомобил, неговото техническо състояние, писмен договор, сключен между страните - продавач Precision Auto Group LLC и купувач - Н. П. К., в който е посочена уговорената цена на лекия автомобил. Направен е извод, че от приложена декларация - разписка се установява, че уговорената по договора цена е заплатена в брой. Съдът е приел, че обстоятелството, че разписката за плащане не е представена пред ответния орган като част от документите, приложени към писменото уведомление от 13.12.2022 г., не съставлява законово основание да се приеме, че е налице съмнение относно датата на съставяне на документа. Отделно от това е прието, че липсата на платежни документи, придружаващи МД, не съставлява основание за поставяне под съмнение на декларираната във фактурата стойност, тъй като доказателствата за плащане не са част от реквизитите на фактурата при външнотърговска сделка. 3.2. На следващо място административният съд е изложил съображения, че установената от митническите органи информация за продажбата на автомобили, на които се оспорва митническата стойност, от проведени аукциони в интернет страници в страната на износа - в случая САЩ, не могат да се използват за целите на определяне на митническата стойност на въпросните автомобили по реда на чл. 70 от Регламента. В тази връзка е прието, че извършената от митническия орган съпоставка на декларираната цена с възможната цена при придобиване на стоката от продавача в държавата на износа и декларираната при експорта цена, не е основание за съмнение за фиктивност на декларираната договорна стойност. Освен това е прието, че не са събрани никакви доказателства, че обявената в сайта цена е равна на продажната. При това съдът е приел, че липсват установени по надлежен ред факти, които да обосноват извода на решаващия орган относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на МС, а това лишава съда от възможност да направи преценка и относно законосъобразността на тези изводи на митническия орган. 4. Въпреки изложеното съдът се е произнесъл и досежно прилагането на вторичните методи за определяне на МС, приемайки че изключването приложимостта на методите по чл. 74, § 2, б. а - б. г с мотиви, че описанието на процесната стока в МД е недостатъчно, като не са открити и данни със сходни характеристики/повреди. Според съда тези констатации са в противоречие със събраните доказателства, тъй като към МД са налице достатъчно придружаващи документи, съдържащи конкретни данни за внесения автомобил. 5. В тази връзка съдът е приел, че неправилно органът е преминал към прилагане на разпоредбата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. 6. По изложените съображения съдът е направил извод, че незаконосъобразно е определена нова МД на стоката от страна на митническите органи, поради което, директорът на ТД Митници София е постановил незаконосъобразен административен акт. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно. По делото няма спор за факти, наличните такива, послужили за издаването на оспорения митнически акт, са подробно възпроизведени в мотивите на съдебното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. С оглед на становищата и позициите на страните правилно е очертан и спорният въпрос при издаването на оспорения акт обосновали ли са митническите органи основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447, както и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с приложението на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос. Даденият отрицателен отговор от страна на първоинстанционния съд не се споделя от настоящата съдебна инстанция, която го намира за необоснован на фактите по делото и при неправилно тълкуване и прилагане на същия. В съответствие с материалния закон съдът е описал методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а до г от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г , докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена. В случая първоинстанционният съд е приел, че оспореният митническия акт е незаконосъобразен, тъй като от една страна административният орган не е обосновал наличието на основателни съмнения по смисъла на разпоредбата на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. От друга страна за незаконосъобразен е приет и отказът на органа да приложи методите по чл. 74, § 2, б. а - б. г от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с правилата на чл.141 - чл.143 от Регламента за изпълнение. Решението е неправилно. От данните по делото е видно, че в конкретния случай основателните съмнения на митнически орган по смисъла на чл. 140, § 1 от цитирания по-горе регламент са обосновани с липсата на съществени реквизити във фактурата, както и с представената от американските митнически органи Електронна информация за износ по отношение на автомобила, в която за изнесения автомобил от американския доставчик е декларирана цена от 6 483 USD. Прието е, че цената на автомобила не може да бъде определена чрез способите, посочени в чл. 70, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което се е използван резервният метод, посочен в чл. 70, § 3 от същия регламент. На първо място необосновано на фактите по делото решаващият съд е приел, че митническият орган не е спазил изискването да обоснове съмненията във връзка с декларираната митническа стойност на автомобила. Както бе вече посочено, с подадената митническа декларация задълженото лице е посочило пазарна стойност на внесения автомобил 2 300 USD. Доколкото при анализ на представените от К. документи, е установено, че в МД автомобилът е деклариран като катастрофирал, а в приложените документи, включително търговска фактура и морски коносамент, липсва информация, от която да е видно състоянието на автомобила, е възникнало съмнение, относно декларирана занижена стойност на превозното средство, поради което е отправено запитване от Агенция Митници до Департамента на САЩ за вътрешна сигурност, за предоставяне на информация и документи за автомобили, изнесени от САЩ и допуснати до свободно обръщение в България. С писмо с рег. 32-359976/21.10.2022 г. Централното митническо управление е уведомило Агенция Митници , че американските митнически органи са предоставили сканирани документи, представляващи Електронна информация за износ (Electronic Export Information EEI) от системата иа американската служба Customs and Border Protection (СВР) - Митници и гранична защита , като съгласно информацията EEI са американския еквивалент на европейската МД за износ и съдържа данни както за декларираната стойност на превозното средство при износа, така и за страната за местоназначение. Според същата информация, декларираната цена при износа на въпросния автомобил от САЩ е 6 483 USD (при посочени 2 300 USD в МД в България). Писмото и информацията, предоставени от американските митнически власти, представлява официален документ, получен по линия на международното сътрудничество, поради което съдържащата се в него информация притежава висока степен доказателствена стойност относно идентификацията на износната стока, както и декларираната от износителя/продавача стойност. Въпреки дадената му възможност, адресатът на акта не е оспорил така посочената стойност. Представената към писмото на американските митнически власти износна декларация е частен документ, доказателствената стойност на която следва да се преценява съвкупно с всички останали доказателства по делото. Същото важи и по отношение на представената от вносителя ведно с МД разписката за плащане с дата 07.04.2020 г. С оглед на другите събрани доказателства по делото настоящата съдебна инстанция намира, че следва да се кредитира въпросната износна декларация с аргументи, че тя не е оспорена от задълженото лице, че е подадено от лице, което не е заинтересовано от посочването на размера на покупната (пазарната цена) - така или иначе за износителя/продавача не възникват митнически задължения, че липсват данни за това каква цена е заплатил купувачът. Предвид изложеното следва да се приеме, че наличието на основателни съмнения е доказано от административния орган при спазване на изискванията на чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Не могат да бъдат споделени и аргументите на първоинстанционния съд, че митническият орган не е мотивирал неприложимостта на чл. 74, § 2, букви от а до г от Регламент (ЕС) 952/2013. При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, § 2, б. а от регламента за наличие на идентични стоки административният орган е стигнал до извода, че описанието на стоките в Е.Д. 6/8 описание на стоките на МД, регистрирани в приблизително същия период, е недостатъчно и не включва изчерпателно описание на качествените характеристики на стоките, като не са намерени данни за стоки, произведени в същата страна, от същия износител, със същите характеристики, които да са еднакви във всяко отношение, поради което не са изпълнени критериите за идентичност на стоките. Посочено е, че за да се приложи методът трябва безспорно да бъде установено, че стоки с приети договорни стойности са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение: технически характеристики, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки, допуснати за свободно обращение в същия момент или по същото време. В случая е направена подробна оценка на обстоятелствата, като са отчетени всички елементи на стоките, които могат да окажат влияние върху икономическата им стойност - марка и модел на автомобила, дата на първа регистрация 02/01/2014, мощност, работен обем, брой места, тип двигател, физическа характеристика - употребяван и катастрофирал, като в резултат е установено, че липсват данни за внос в МИСIIIА на стоки с посочените характеристики - обстоятелство, обуславящо неприложимостта метода по чл. 74, § 2, буква а от Регламент (ЕС) 952/2013. Административният орган е разгледал дали е възможно митническата стойност да се определи чрез следващия метод, регламентиран в чл. 74, § 2, буква б . Посочено е, че след извършен сравнителен анализ на декларирани стоки в МИСIIIА, попадащи в същите кодове на КН на ЕС, същата държава на произход, описание на стоките, условие на доставка, износител, вносител и митническа стойност с проверяваната стока, както и след направена подробна оценка на обстоятелствата, и преценка елементите на стоките, можещи да окажат влияние върху тяхната икономическа стойност, този метод също е отхвърлен. Водещо основание за това отново била характеристиката на стоките, непозволяваща същите да се сравнят като степен на овехтяване и амортизация с други стоки, допуснати за свободно обращение. Обстоятелството, че автомобилът е катастрофирал, пречи за сравняването му с други автомобили, тъй като степента на увреждане никога не може да бъде една и съща. Липсата на изчерпателна информация за стоката в МД също препятства изпълнението на критериите за сходни стоки. Административният орган е приел, че в случая е неприложим и третия метод за определяне на митническата стойност на стоките, регламентиран в чл. 74, § 2, буква в от Регламент (ЕС) 952/2013 поради това, че липсва база за сравнение за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки. Посочено е, че за прилагането на този метод е необходимо да се установи сходност или идентичност, каквито в случая не са установени. Прието е също, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 74, § 2, буква г от Регламент (ЕС) 952/2013 също не може да бъде приложена, предвид това, че липсват предоставени данни за стойността на вложените материали, разходите за производството, както и на допълнителните елементи. Изложените в оспорения акт мотиви относно невъзможността да бъдат използвани вторичните методи за определяне на новата МС се споделят от настоящата съдебна инстанция. В случая няма спор, че процесният лек автомобил е такъв с щети, като претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатия автомобил, които го отличават от всички останали автомобили от същата марка и модел, произведени или внесени по едно и също време с него. Затова повредите не позволяват извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел, доколкото във всички случаи водят до определяне на такава стойност на автомобила, която е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Това обяснява невъзможността да се установят два автомобила с абсолютно едни и същи повреди като условие за определяне на митническата стойност по посочения по-горе ред. Следва да бъдат споделени и аргументите на митническия орган за определяне на новата митническа стойност по реда на чл. 74, § 3 МК. Тази разпоредба предполага по-голяма гъвкавост от страна на митническата администрация, като препоръката е да се използват разумни способи, които да кореспондират с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него и Глава 3 Стойност на стоките за митнически цели от Регламент (ЕС) 952/2013. Целта е новообразуваната МС в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за нейното придобиване. В тази връзка, вземайки предвид получената от американската служба за митническа и гранична зашита СВР информация, обективирана в писмо с рег. 32-74077/23.02.2023 г. на ЦМУ на Агенция Митници , в т. 1, трети абзац, където е посочено, че стойността на стоката е точната стойност, определена от оригиналните фактури, предоставени от декларатора, както и с оглед невъзможността за определяне на МС на стоката по предходните методи, съгласно информацията от EEI , правилно новата митническа стойност на стока 1 по МД с MRN 20BG005808030472R7/26.03.2020 г. е определена на основание чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 в размер на 11 740,00 лева. Предвид изложеното не могат да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд, че новата МС е определена произволно. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че от страна на митническия орган е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което, като не е приета декларираната договорна стойност на процесната подадена от Н. П. К. митническа декларация, правилно е определена нова такава, въз основа на която са начислени държавни вземания, дължими от вносителя, в посочения в решението размер. По този начин директорът на ТД Митница София е постановил законосъобразен административен акт. Като е приел друго и е отменил постановеното митническо решение, Административен съд - Шумен е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Н. П. К. против Решение P3M-5800-1113/32-232485/21.06.2023 г., издадено от директора на Териториална Дирекция Митница София, да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса в полза на Агенция Митници следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100,00 лева, определени при условията на чл. 143, ал. 3 АПК, приложим на основание чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и разноски за заплатена държавна такса в размер на 19,39 лева, или общо разноски в размер на 119, 39 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,