Решение № 10300 от 13.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12345/2011 г.

Решение № 10300 от 13.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12345/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Фреш Драй Енд Фрозен България Мъшрум" ЕООД, притежаващо ЕИК 131309316, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Надежда 2", бл. 222, вх. "Б", ет. 4, ап. 10 против решение № 2968/16.06.2011 г. на Административен съд София-град, Първо отделение, 6 състав, постановено по адм. д. № 1204 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № П 2000904672/14.09.2009 г. и поправката му с РА № П 20009046728/25.09.2009 г., издадени от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП София в частта, потвърдена с решение № 1772/14.12.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 2258/21.11.2008 г., издадена от "Глобал Консулт 2001" ЕООД. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 959 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - чл. 6, чл. 9, чл. 25, чл. 68, чл. 72 ЗДДС, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. При съвкупната преценка на доказателствата се обосновава изводът за налична реална доставка на стоки по фактурата, издадени от "Глобал Консулт 2001" ЕООД. Неправилни са изводите на съда относно доказателствената стойност на протокол № 2442/23.01.2009 г., съставен от служители на НАП. Не е съобразена съдебна практика, според която при констатиран реален износ или ВОД, произходът на стоката не представлява законова предпоставка за възникване или упражняване правото на данъчен кредит. В случая е без значение как доставчикът е придобил стоките, с които е извършено последващо разпореждане. С касационната инстанция са представени приемо-предавателни протоколи от 2008 г. - 2 броя и аналитичен регистър. Касаторът е пледирал чрез адв. Борисова за уважаване на жалбата и присъждане направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Д "ОУИ" София-град я е оспорил с доводи, поддържани в съдебно заседание от юрк. Гърбелова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е предявена от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. Първоинстанционният съд е установил следното от фактическа и правна страна: "Глобал Консулт 2001" ЕООД е издало на "Фреш Драй Енд Фрозен България Мъшрум Къмпани" ООД фактура № 2258/21.11.2008 г. с предмет "гъби", описани в 14 пункта - замразена манатарка в различни разфасовки, количества и качества. Данъчната основа е в размер на 127 342,35 лв. и ДДС в размер на 25 468,47 лева. В протокол № 2442/23.01.2009 г. е обективиран резултатът от извършена насрещна проверка в складовете на производителя в цех, находящ се в гр. Вършец. Проверката е установила съответствие между наличностите със счетоводно заведеното количество. "Глобал Консулт 2001" ЕООД не отразило спорната фактура в счетоводството си, не я е включило в дневника си за продажби и в СД за м. 11.2008 г. Получателят по доставката е включил фактурата в дневника за покупки и в СД за м. 11.2008 г. Първоинстанционният съд е констатирал несъответствия във връзка с осчетоводяване на фактура, които поставят под съмнение обстоятелствата, свързани с нейното издаване и наличието на реално осъществена доставка. Приел е липсата на доказателства за приемо-предаването на стоките. В този смисъл е направен изводът, че плащането на данъчната основа на два пъти, представлява елемент от продажбата, без да доказва прехвърляне на собствеността върху родовоопределените вещи. Решението е правилно, не е засегнато от основание по чл. 209, т. 3 АПК и касационната инстанция го оставя в сила. Процесната фактура законосъобразно не е възприета като доказателство за приемо-предаването на стоките, при положение че същата не съдържа подпис на получателя по доставката. Липсва договор за покупко-продажбата на гъбите и на практика единственият документ за това обстоятелство се явява фактурата. Доказано е обаче по делото, че "Глобал Консулт 2001" ЕООД не е отразило фактурата в своето счетоводство. Не може да бъде възприето обяснението на този факт с допусната техническа грешка, тъй като е констатирано, че в дневника за продажби на доставчика за м. 01.2009 г. е включена фактура с номер, идентичен на процесната фактура, но с различна дата. Налице са съществени разминавания и във връзка с твърдяното авансово плащане. Не става ясно защо ако данъчното събитие, документирано във фактурата е възникнало на датата на авансовите плащания, са били наредени плащания по банков път на 26.11.08 г. и на 04.02.2009 г., а фактурата е издадена на 21.11.08 г. Представена е фактура от 08.12.08 г., издадена от предходния доставчик Хр. Христова, като съпоставката показва, че процесната фактура има по-ранна дата - 21.11.2008 г. Това означава, че доставчикът първо е продал стоките на "Фреш Драй Енд Фрозен България Мъшрум Къмпани" ООД, въпреки че ги е придобил от предходния доставки на по-късна дата, което действие е лишено от икономическа логика. Депозираните в касационното производство протоколи представляват частни писмени документи, които съдът преценява като съставени за нуждите на обжалването. Обосновани са първоинстанционните мотиви, изложени във връзка с проверката на складовите помещения. Правилно е прието в решението, че проверката касае наличността към 23.01.2009 г., докато спорните фактури се отнасят за м. 11.2008 г. Липсват доказателства за проверка на наличностите към този момент, още повече че не е доказана относимостта на счетоводното записване към спорния момент. Данните за последваща реализация на идентични стоки не потвърждават по безспорен начин, че те касаят процесните гъби. Решението е правилно и съдът го оставя в сила. С оглед на резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 959 лева за касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,