Решение № 7257 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5272/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Мъни Лийз“ ЕАД срещу Решение № 4970 от 06.02.2026 г. на Административен съд – София-град (АССГ) по адм. дело № 10828/2025 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Заповед № 7387 от 05.09.2025 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), с която на „Мъни Лийз“ ЕАД е забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а именно: кредиторът да предоставя невярна информация относно размера на главницата по кредита. Касационният жалбоподател – „Мъни Лийз“ ЕАД счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът формално е възприел становището на административния орган, без да извърши реална преценка дали е било осигурено ефективно участие на дружеството в административната фаза на производството. Поддържа, че изпращането на писмо за становище не изчерпва задълженията на органа по чл. 35 АПК, като не е бил надлежно уведомен за конкретната правна квалификация на твърдяното нарушение, поради което е бил лишен от възможността да организира адекватна защита. Поддържа още, че съдът е достигнал до неправилни правни изводи въз основа на непълно и превратно установена фактическа обстановка, неправилно приложение на разпоредбите на Закона за защита на потребителите и необсъждане на относими доказателства относно действителния характер на правоотношението между страните. Касаторът оспорва извода на съда, че е предоставена невярна информация относно размера на главницата по кредита. Твърди, че договореният размер на кредита е 6000 лв., като именно тази сума е предоставена като кредитен ресурс. Счита, че обстоятелството, че част от средствата са използвани по изрично заявление на потребителя за погасяване на негово задължение към трето лице, представлява единствено начин на усвояване на кредита. Поддържа, че подписаното заявление е част от договорната документация и отразява волята на потребителя относно начина на използване на средствата, като липсва нормативно изискване това разпределение да бъде възпроизведено в самия договор за кредит. Счита, че информацията относно размера на кредита е вярна и не е налице първият елемент от състава на заблуждаваща търговска практика по чл. 68д ЗЗП. Касаторът поддържа, че съдът не е анализирал дали твърдяната практика е могла да повлияе върху икономическото поведение на средния потребител, както и че при наличието на изрично писмено заявление от потребителя е изключена възможността за заблуждение. Поддържа, че липсват доказателства „Мъни Лийз“ ЕАД да е получил процесната сума като свое възнаграждение или да е поставил като условие за отпускане на кредита ползването на услуга от друго дружество. Счита, че административната отговорност е лична и не може да бъде ангажирана без доказано противоправно поведение на конкретния адресат на акта. По посочените и по подробно изложени в касационната жалба възражения моли съда да отмени обжалваното решение, а оспорената заповед да бъде прогласена за нищожна, респективно отменена като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски по делото за две съдебни инстанции. Касаторът се представлява от адв. Димитров. Ответникът – председателят на Комисията за защита на потребителите изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за процесуално представителство за касационната инстанция. Ответникът се представлява от юрк. Ангелова. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, следното: Административното производство пред КЗП е започнало във връзка с Жалба, вх. № С-03-230 от 09.01.2025 г., от потребител по договор за кредит с „Мъни Лийз“ ЕАД, за това, че при посочена главница в договора за кредит в размер на 6000 лв., реално са предоставени 5 820 лв., като разликата от 180 лв. е удържана като такса, която не е описана в договора. С Писмо, изх. № С-03-230 от 20.01.2025 г. законните представители на „Мъни Лийз“ ЕАД са уведомени за постъпилия сигнал и същината на неговото съдържание, като в тази връзка е изискано дружеството да изпрати писмено становище по оплакването и да представи набор от документи по конкретния договор: искането за кредит, договора за потребителски кредит, погасителния план, общите условия, стандартен европейски формуляр (СЕФ), договор за предоставяне на поръчителство и погасителен план (ако има) и други. На 07.02.2025 г. по електронен път от страна на дружеството са представени исканите документи на КЗП. При направена проверка на 09.06.2025 г. на предоставените от „Мъни Лийз“ ЕАД документи е установено следното: На 27.12.2024 г., потребител е кандидатствал и сключил договор за кредит с „Мъни Лийз“ ЕАД чрез посредничеството на „Мъни Плюс Магазин за пари“ ЕООД. Съгласно представения Договор за кредит, № mmm37926 от 27.12.2024 г. на потребителя е отпуснат заем със следните характеристики: размер на главницата 6000 лв.; приложим годишен процент на разходите (ГПР) 63,7 %; брой погасителни вноски 42 бр.; краен срок за погасяване на кредита - 21.06.2028 г. Приложен е погасителен план съдържащ информация относно размера на погасителните вноски, датата на техните падежи и информация за общата сума както и СЕФ. Към досието по договора за кредит е налично Заявление за рефинансиране на кредити, заплащане на задължения, такси и услуги към Договор за потребителски кредит №mmm37926 от 27.12.2024 г., съгласно което потребителят заявява заплащане на такса за финансова услуга към "Мъни Плюс Магазин за пари" ЕООД със средствата по договор за потребителски кредит: "Желая, със средствата по договор за потребителски кредит, да заплатя следните мои задължения“ на стойност 180 лв. Този документ е по образец, подписан от потребителя на 27.12.2024 г. Установено е, че в договора за кредит не е посочена такса, представляваща част от главницата и предназначена за кредитен посредник. Видно от приложено банково бордеро от 30.12.2024 г., получената сума по договор за кредит № mmm37926 от 27.12.2024 г. е в размер на 5820 лв., т.е. на потребителя е изплатена главница със 180 лв. по-малко от договорената между страните. След запознаване с представените документи, в проведено заседание на 05.09.2025 г., КЗП е взела решение, отразено в Протокол № 44, т. 4, че търговецът е включил реално в главницата по кредита таксата за финансова консултация към посредника „Мъни Плюс Магазин за пари" ЕООД, без да е посочил този факт нито в договора за кредит, нито в преддоговорната информация на СЕФ. Прието е, че без да е посочено от „Мъни Лийз“ ЕАД в договора за кредит, че главницата по кредита съставлява две части: сума за усвояване и сума за кредитиране на услуга, се представя на потребителя невярна информация за кредитен продукт. Невярна е и преддоговорната информация на СЕФ, тъй като не е записано наличието на кредитна услуга. Посочено е, че търговската практика, състояща се в посочването в договора за кредит и в СЕФ на общ размер на кредита, който не може да бъде усвоен в цялост, тъй като с част от него се финансира услуга за кредитен посредник, на база „Заявление за рефинансиране на кредит - заплащане на задължения, такси и услуги към Договор за потребителски кредит“, носи белезите на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП. Опорочава се информираният избор на потребителя, тъй като в преддоговорната информация и в договора за кредит не е посочено, че главницата не се изплаща на потребителя в пълен размер. Със Заповед, № 7387 от 05.09. 2025 г. на председателя на КЗП, въз основа на взетото решение на заседанието на КЗП, на „Мъни Лийз“ ЕАД, на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП е забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно да предоставя невярна информация относно размера на главницата по кредита. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа посочване на фактически и правни основания за издаването й и е без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед съответства на материалния закон. Посочил е, че разпоредбата на чл. 68в ЗЗП въвежда забрана за нелоялните търговски практики, а съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП за нелоялни се считат и заблуждаващите търговски практики по чл. 68д – чл. 68к ЗЗП. Съдът е изложил, че нормата на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП урежда две алтернативни форми на заблуждаваща търговска практика – предоставяне на невярна информация или представяне на вярна информация по начин, който е способен да въведе потребителя в заблуждение. Счел е, че в случая административният орган е квалифицирал поведението на търговеца като предоставяне на невярна информация относно съществен параметър на финансовата услуга, поради което е изследвал наличието именно на тази форма на заблуждаваща практика. Приел е, че наред с това следва да се прецени дали невярната информация е от естество обективно да повлияе върху икономическото поведение на средния потребител и да го мотивира да вземе търговско решение, което не би взел при липсата на използваната практика. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел, че посочването на главница, която не съответства на реално предоставената на кредитополучателя сума, представлява невярна информация относно основна характеристика на финансовата услуга – размера на кредита, попадаща в приложното поле на чл. 68д, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗЗП. Приел е, че подписването на отделно заявление за плащане на услуга към трето лице не може да замести липсваща договорна уговорка, нито да измени съдържанието на основната информация за кредита, която следва да бъде ясно и недвусмислено отразена в договора и в преддоговорния формуляр. Намерил е, че предоставянето на невярна информация относно размера на главницата засяга съществен параметър на кредита, а именно действително усвоимата сума и икономическите последици от договора, поради което е годно обективно да повлияе върху икономическото поведение на потребителя и върху вземаното от него търговско решение. По тези съображения съдът е приел, че е осъществена заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в неправилно посочване на главницата по кредита, доколкото от предварително уговорената сума на потребителя фактически се изплаща разликата между договорената главница и възнаграждението на посредника, без това обстоятелство да е изрично отразено в договора. Предвид това съдът е обосновал извод, че с тези действия търговецът „Мъни Лийз“ ЕАД е упражнил нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Правното основание, на което е издадена оспорената заповед е чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП. Разпоредбата на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП оправомощава председателя на КЗП да издаде заповед, с която да забрани прилагането на търговска практика. Предпоставката, при която това правомощие може да бъде упражнено, е наличието на решение на Комисията, което установява, че дадена търговска практика е нелоялна. В случая, заповедта е издадена след като Комисията е установила, че касаторът прилага нелоялна търговска практика. Разпоредбата на чл. 68в ЗЗП съдържа обща забрана на нелоялните търговски практики, а тази на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП изрично определя заблуждаващата търговска практика като нелоялна. Това означава, че ако процесната търговска практика е заблуждаваща, тя е нелоялна и следва да бъде забранена. Съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. По смисъла на легалната дефиниция, съдържаща се в § 13, т. 23 ДР на ЗЗП, "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Съгласно §13, т. 2 ДР на ЗЗП "търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. В този смисъл „Мъни Лийз“ ЕАД се явява търговец по смисъла на цитираното нормативно предписание. Предлагането на бързи потребителски кредити е услуга, която безспорно може да се окачестви като "търговска практика" по смисъла на §13, т. 23 ДР на ЗЗП. С процесната заповед органът е забранил на „Мъни Лийз“ ЕАД да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно кредиторът да предоставя невярна информация относно размера на главницата по кредита. При преглед на приложимата нормативна уредба фактическият състав на нарушението изисква кумулативно наличие на три обективни елемента: 1) да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2) тази търговска практика да съдържа невярна информация, която да е подвеждаща; 3) тази търговска практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. В конкретния случай категорично е налице търговска практика свързана с предлагането на услуга. Установява се и предоставянето на невярна информация, която е и подвеждаща относно реалната сума, която заемополучателят (потребител) по сключения договор за потребителски кредит реално ще усвои. Предоставянето на невярната информация за размера на главницата по договора за потребителски кредит, представлява съществен фактор по отношение на вземането на търговско решение от страна на средния потребител. Настоящият касационен състав намира, че информацията относно предназначението на част от главницата представлява съществен елемент от съдържанието на кредитното правоотношение. Когато част от отпуснатия кредит не се предоставя на потребителя, а се използва за финансиране на външна услуга, това обстоятелство следва да бъде предварително известно на потребителя, за да може същият да формира информирана преценка. В конкретния случай в договора и в СЕФ е създадено впечатление, че цялата сума от 6000 лв. представлява паричен ресурс, който ще бъде предоставен на потребителя, докато реално част от тази сума е била предварително насочена към заплащане на услуга на кредитния посредник. Обстоятелството, че това е уредено единствено в отделно заявление за рефинансиране, не може да замести изискването съществените характеристики на кредита да бъдат посочени в самия договор и в преддоговорната информация. По този начин на потребителя не е предоставена невярна информация относно реално получаваната сума по кредита и относно факта, че част от главницата служи за финансиране на външна услуга. Това е от естество да повлияе върху икономическото му поведение и върху решението му дали да сключи договора при предложените условия. Ето защо правилно е прието, че търговецът е предоставил невярна и подвеждаща информация относно действителния размер на средствата, с които потребителят може да се разпорежда по кредита, като е посочил в договора и в преддоговорната информация главница от 6000 лв., без да разкрие, че част от тази сума в размер на 180 лв. е предназначена за заплащане на услуга на кредитния посредник и няма да бъде изплатена на потребителя. Това поведение е годно да въведе средния потребител в заблуждение относно характеристиките на кредитния продукт и съответно да повлияе върху вземането на неговото търговско решение. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за потребителски кредит (ЗПК) преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. А според ал. 2 информацията по ал. 1 се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно Приложение № 2. Безспорно в случая липсващата в СЕФ и в договора информация относно сумата на главницата, която потребителят действително ще усвои е съществена, тъй като е от значение за вземане на търговско решение. Съгласно §13 т. 31 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗП "Търговско решение" е всяко решение, взето от потребител за това дали да закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното закупуване, дали да извърши цялостно или частично плащане, дали да задържи стоката, или да се разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в договора по отношение на стоката или услугата, независимо от това, дали потребителят решава да предприеме действие или не. В конкретния случай е без значение обстоятелството, че информацията, относно това, че таксата за услуга, ще бъде удържана от размера на главницата по договора за потребителски кредит се съдържа в отделно заявление за рефинансиране, защото преди момента на подписване на договора за потребителски кредит и заявлението, потребителят вече ще е взел решение да сключи договора, който факт е достатъчен, за да обоснове наличие на нелоялна заблуждаваща търговска практика. С оглед всичко изложено, първоинстанционният съд и органът пълно и точно са установили фактите от значение за случая и въз основа на тях са направили правилен извод за осъществена от касатора заблуждаваща нелоялна търговска практика, която законосъобразно е забранена с обжалваната заповед. Изводът на съда за кумулативното наличие на предпоставките на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП е правилен, обоснован и съответен на доказателствата по делото. Това прави правилен и извода му за законосъобразност на оспорената заповед, поради което съдът следва да остави в сила обжалваното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, в полза на КЗП – юридическото лице, към чиято структура е органът, постановил оспорения административен акт, следва да се присъди сумата от 102,26 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) представляващи евровата равностойност на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,