Решение № 5718 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13763/2013 г.

Решение № 5718 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13763/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Кортеза Тодорова Ненова от гр. Търговище, срещу решение № 36 от 24.06.2013 г., постановено по адм. дело № 44/2013 г. по описа на Административен съд Търговище, с което е отхвърлена исковата й молба за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК). Поддържат се доводи за незаконосъобразност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни отменително основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Ответната страна - Национална експертна лекарска комисия, не се представлява и не взема становище по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Заявява, че съдът е обсъдил доказателствата и становищата на страните, като основателно е приел, че в случая не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Счита, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалният закон или необоснованост, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административният съд Търговище е отхвърлил изцяло, като неоснователни и недоказани, предявените от Кортеза Тодорова Ненова обективно съединени искове против Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), за заплащане на сумата от 1000 лв. претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия от НЕЛК, както и имуществени вреди (неполучени социални добавки по реда на чл. 25 и 29 от ППЗИХУ) в размер на 760,50 лв., ведно със законната лихва, считано от решението на НЕЛК - 08.03.2010 г. до окончателното изплащане, както и присъждане на разноски. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че в случая не е налице бездействие на административния орган по смисъла на чл. 204, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ тъй като издаденият от него административен акт - Експертно решение № 0199/043 от 08.03.2010 г. е с благоприятно за ищцата съдържание. Приел е още, че липсват доказателства за неизпълнение на посоченият акт - отказ от Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Търговище по отношение на претендираните социални добавки. При тази фактическа установеност съдът е направил извод за неоснователност на ищцовата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Що се отнася до претенцията за неимуществените вреди съдът е приел, че същите не са доказани. Показанията на допуснатите до разпит трима свидетели са преценени като твърде общи и установяващи единствено факта, че ищцата е в затруднено материално положение и живее в лоши битови условия. Това положение е прието за перманентно състояние, което не се е повлияло от издаване на експертното решение. Също така е приел, че моралните категории от типа на емоционален дискомфорт, смут, безпокойство, тревожност и др. не се обезвреждат по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, а и не може да им се посочи паричен еквивалент по справедливост, поради което е отхвърлил претенцията и относно неимуществените вреди. Решението в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетяване на понесени неимуществени вреди е неправилно и следва да бъде отменено, а в останалата част е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, но е направил грешни правни изводи по отношение претенцията за неимуществени вреди, поради което спорът в тази част ще следва да се реши по същество от настоящата инстанция. От анализа на приложените по делото доказателства е видно, че на ищцата е определена група инвалидност с Експертно решение на ТЕЛК - Търговище № 0370 от 25.05.2004 г. (л. 7) и й е била определена 84, 4 % нетрудоспособност със срок от 06.03.2003 г. до 01.03.2007 г. След изтичане на срока, с Решение № 1067 от 26.04.2007 г. (л. 8) Кортеза Ненова е била преосвидетелствана като същата ТЕЛК е определила пожизнена нетрудоспособност от 72 %, считано от 06.03.2003 г. Недоволна от решението г-жа Ненова го е обжалвала пред НЕЛК. С Експертно решение № 0199/043 от 08.03.2010 г., след преглед и пълно освидетелстване, горестоящият административен орган е отменил оспорения административен акт и е дал нова оценка на нетрудоспособността - 100 % с чужда помощ пожизнено, считано от 06.03.2003 г. В решението изрично е записано, че освидетелстваната се нуждае от чужда помощ за битово обслужване и контрол. В същото време, от удостоверение с изх. № 91-10-705 от 01.04.2013 г. на НОИ - ТП Търговище е видно, че за периода 01.01.2008 г. до 01.12.2009 г. ищцата е получила само една добавка от 150 лв., вписана в графа "други добавки" на датата 01.12.2008 г. (л. 12). Съпругът й - Рафаил Кирилов Ненов (род 1926 г.), за същият период от време е получил два пъти "други добавки" - 50 лв. на 01.11.2008 г. и 150 лв. на 01.12.2008 г. Не е отбелязано основанието за получаване. От писмо изх. № 94КК/006 от 12.03.2013 г. (л. 11) на директора на ДСП - Търговище е видно, че г-жа Кортеза Ненова не е била подпомагана от ДСП през 2008 и 2009 г. По делото няма данни след получаване на решението на НЕЛК ищцата да е депозирала искане за неговото изпълнение и изплащане на полагащите й се по чл. 25 и чл. 29 от ППЗИХУ добавки, които тя претендира под формата на обезщетение за имуществени вреди в настоящото производство. Съдът в случая правилно е приел, че тези добавки не могат да бъдат изплатени под тази форма, т. е. като обезщетение за имуществени вреди и по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това е така, тъй като се касае за влязъл в сила индивидуален административен акт, който подлежи на изпълнение. За да се стигне до неговото изпълнение правоимащият следва да сезира органа по изпълнението и да поиска изплащането на добавките за минало време, т. е. за 2008 и 2009 г. Актът на административния орган подлежи на съдебен конрол за законосъобразност. Ето защо в случая не е налице бездействие, от което да е произтекла имуществена вреда за ищцата. Досежно претенцията за обезщетяване на понесени неимуществени вреди обаче съдът е направил грешни правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Вярно е, че основателността на такъв иск предполага установяване на бездействие при или по повод изпълнение на пряка административна дейност, наличие на вреда и същата да е в пряка и непосредствена връзка с това бездействие. Вярно е също, че отговорността не се презумира от закона, а ищецът следва да докаже наличието на всички, изброени в закона предпоставки на безвиновната отговорност. Неправилно решаващият съд е стигнал до извода, че в конкретния случай не е налице бездействие на административния орган и касаторката не се е справила с доказателствената тежест по отношение на претендираните неимуществени вреди. Настоящата инстанция намира, че в случая е налице бездействие на административния орган - НЕЛК, тъй като Решение № № 0199/043 от 08.03.2010 г. по оспорването на г-жа Ненова е постановено извън всякакви разумни срокове. Това така, тъй като интересите на ищцата в конкретния случай налагат възможно най-бързо тя да получи решение в производството. За целия срок на произнасяне на горестоящия административен орган (две години) тя е била лишена от жизнено важни за нея средства, полагащи й се по силата на закона, които са от решаващо значение за нейното оцеляване. Претовареността на органа е ирелевантен факт, тъй като Държавата е длъжна да организира работата на всеки административен орган така, че той да е в състояние да спазва правилото на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека и да постанови решение в "разумен срок". Целта на текста е да гарантира, че несигурността, в която се намира едно лице по отношение на гражданскоправното си положение, се прекратява в разумен срок и това правило е установено в интерес както на лицето, така и на правната сигурност. Нашият законодател е приел, че този разумен срок е три месеца и го е записал изрично в норма на вътрешното право - чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето. В случая правилото на чл. 6 от ЕКПЧ е нарушено драстично, тъй като НЕЛК се е произнесла по оспорването две години след подаване на жалбата, а този срок изобщо не кореспондира на понятието "разумен срок". В случая ищцата е станала жертва на неоправдано забавяне по оспорването и затова следва да получи обезщетение. В исковата молба ищцата сочи, че в резултат на бездействието на ответника е търпяла унижения, огорчение, обида и омерзение от формалното отношение от страна на Държавата; срам и неудобства от факта, че всеки месец е трябвало да търси финансова помощ от познати; не е успявала да възстанови взетите на заем средства своевременно, което допълнително я е притеснявало; със съпруга й са търпели лишения ("мизерствахме и едва свързвахме двата края"); не е била в състояние да плаща услугите на жената, която е полагала грижи за нея. Всички тези твърдяни вреди са пряко свързани с ниските доходи на семейството и неполучаването на добавки за транспортни услуги, диетична храна и лекарства, които то е следвало да осигури отделяйки от месечните си пенсии (около 130 лв. на човек на месец). Доказателства в тази посока обаче са налице - двете удостоверения на НОИ - ТП Търговище, приложени на л. 12 и л. 13 от делото, както и свидетелските показания на Стойко Атанасов, Васил Николов и Николинка Василева, дадени в съдебно заседание, от една страна. От друга страна необходимостта от лекарства, чужда помощ за битово обслужване, медицински грижи и специална храна е отразена в експертното решение на ответника. Не е необходимо да се представят други доказателства, за да се направи извод, че отсъствието на финансова помощ от Държавата, особено в аспекта на транспортни разходи, лекарства и специална храна, води до унизителни лишения, застрашава здравето на ищцата, както и нейното (и на съпруга й) оцеляване. Ето защо настоящият състав намира, че искът за обезщетяване на неимуществените вреди, които г-жа Ненова твърди е доказан по основание. Специалният закон - ЗОДОВ не уточнява как се определя размерът на неимуществената вреда, поради което субсидирано следва да се прилага гражданското законодателство и по-конкретно чл. 52 от ЗЗД, който дава възможност за определянето им по справедливост. В случая г-жа Ненова е била крайно умерена в искането си за обезщетение за понесените от нея болки, унижения и страдания, поради което искът ще следва да бъде уважен в пълния му размер от 1 000 лева. Ищцата е претендирала лихви от 08.03.2010 г. до окончателното изплащане. Лихвата от 08.03.2010 г., когато е постановено решението на НЕЛК и отменено, като незаконосъобразно, Решение № 1067 от 26.04.2007 г. на ТЕЛК до датата на завеждане на исковата молба - 01.04.2013 г. следва да бъде определена по правилата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и в случая това е сумата от 316. 60 лв., а от 01.04.2013 г. административният орган дължи законната лихва, определена от Министерския съвет до окончателното изплащане на сумата. При този изход на правния спор ще следва да бъдат присъдени и понесените от ищцата раноски за двете съдебни инстанции - 15 лв. държавни такси. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,