Решение № 9861 от 18.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6680/2017 г.

Решение № 9861 от 18.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6680/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Т. Ш. от гр. С. срещу решение № 2488 от 13.04.2017 г., постановено по адм. д. № 8415/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град. В жалбата се поддържа становище за нищожност на заповед № П-16/02.05.2012 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с която е прекратено служебното правоотношение на оспорващата и се иска отмяна на съдебното решение и обявяване на административния акт за нищожен. Ответната страна - председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрк. Г., оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доводите в касационната жалба и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С.-град отхвърля жалбата на Е. Т. Ш. срещу заповед № П-16/02.05.2012 г., издадена от председателя на ДАМТН. С процесната заповед административният орган е прекратил служебното правоотношение с оспорващата, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. За да постанови този резултат, съдът приема жалбата, в частта срещу оспорената заповед по отношение на нейната нищожност на основание чл. 149, ал. 5 от АПК за процесуално допустима, поради което разглежда същата по същество. Съдът подробно е разгледал всички възможни основания водещи задължително до нищожността на оспорения административен акт, като е обсъдил доводите на жалбоподателката и обосновано е приел, че основания за обявяване на заповедта за нищожна липсват. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Административен съд - С.-град правилно и в съответствие с установените факти по делото е приел, че предвид изтеклия срок от датата на връчване на касаторката на обжалваната заповед № П-16/02.05.2012 г. на председателя на ДАМТН, станало първоначално при отказ на 07.05.2012 г., удостоверен с трима свидетели и впоследствие по пощата на 18.05.2012 г. (л. 13 и л. 110 от адм. д. № 6680/2017 г. на АССГ) до датата на подаване на жалбата й против нея, станало на 08.08.2016 г. (л. 37 от адм. д. № 6680/2017 г. на АССГ), жалбата в частта за обявяване на незаконосъобразност се явява просрочена и съответно процесуално недопустима. Предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК, Административен съд - С.-град е приел, че жалбата в частта й за обявяване на нищожност на обжалваната заповед за допустима, но неоснователна. Съдът, при липсата на изрични норми в АПК, посочващи пороците на административните актове, водещи задължително до нищожността им, подробно е разгледал всички възможни основания за такава. Обсъдил е доводите на касаторката и обосновано е приел, че основания за обявяване на заповедта за нищожна липсват. Тя е издадена от компетентен орган, във форма, съответстваща на изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, който е специален спрямо чл. 59, ал. 2 от АПК, не е допуснато тежко противоречие с материалния закон, което би довело до неговата недействителност. По изложените съображения изводът на Административен съд - С.-град за липса на основания водещи до обявяването на обжалваната заповед за нищожна, е обоснован и законосъобразен. В правната теория и в съдебната практика са определени ясни критерии кога един административен акт е нищожен - липса на компетентност на органа, неспазване на изискуемата форма за валидност, липса на законово основание за издаването му. За да е налице нищожност на административния акт следва допуснатите нарушения при постановяването му да са от степен, която да прави невъзможно и недопустимо съществуването му в правния мир, каквито в конкретния случай не са налице. Обосновани и законосъобразни са изложените от първоинстанционния съд мотиви, че в случая актът не страда от толкова съществени пороци, които да обусловят нищожността му. Аргументирано е заключението на съда, че не се констатират съществени пороци, които да обусловят нищожността му само на това основание. В случая няма спор, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, като нормата на чл. 59, ал. 2, т. 7 от същия кодекс изисква актът да съдържа и означение пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван. Процесната заповед действително не съдържа подобен реквизит, но това е несъществен пропуск, който не опорочава самата заповед единствено и само на това основание. Правилни са изводите на административния съд и по отношение на това, че изискването за формата на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение са поместени в специалния закон - чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, и при преценка за това дали този административен акт съответства на изискването за законосъобразност по чл. 146, т. 2 от АПК, преценката се извършва въз основа на посоченото в специалния закон. Въпреки всичко изложено неспазването на изискването на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК е скрепено от законодателя със съответната санкция за административния орган, като нормата на чл. 140, ал. 1 от АПК определя, че в такива случаи срокът за обжалване по съдебен ред се удължава на два месеца, като по този начин са гарантирани правата на адресата на заповедта. Обстоятелството, че в заповедта не е изписано правото на обжалване, пред кой орган и в какъв срок, не води до незаконосъобразност на оспорения административен акт поради нарушение на формата на акта по чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК, още по-малко да бъде основание за обявяването й за нищожна. Оспорената заповед е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа всички необходими реквизити по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, поради което е валиден акт. Липсват пороци и по отношение спазването на материалния закон, които да са относими към валидността на заповедта. Видно от представената заповед № П-16/02.05.2012 г. на председателя на ДАМТН, същата е съобщена на жалбоподателката Е. Ш. на 07.05.2012 г. при отказ да я получи лично, което е удостоверено с подпис на трима свидетели - служители в ДАМТН, поради което настоящият състав намира, че е редовно връчена на 07.05.2012 г. Дори и да се приеме, че връчването е извършено по пощата на 18.05.2012 г., поради това, че служителката не е била на работа същия ден, а е ползвала отпуск поради временна неработоспособност, съгласно чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, който препраща към АПК, се предвижда 14-дневен срок за обжалване, който е изтекъл на 01.06.2012 г. Освен всички изброени от Административен съд - С.-град релевантни факти и направени от съда правни изводи във връзка със срочността на първоначалната жалба на Ш., следва да се посочи, че в обжалваната заповед на председателя на ДАМТН, както бе посочено по-горе в мотивите на настоящото решение, не е посочено пред кой орган и в какъв срок тя може да бъде обжалвана. Това обстоятелство, съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК, води до удължаване на срока за обжалване на акта на 2 месеца, като 2-месечния срок, на основание чл. 60, ал. 3 от ГПК, изтича на 01.08.2012 г., а жалбата на Е. Ш. е подадена по пощата на 08.08.2016 г., съгласно пощенското клеймо, с оглед на което същата е просрочена. Обжалваното решение е обосновано. Постановено е след задълбочена преценка и обсъждане на относимите доказателства и правните изводи на съда са в съответствие с установените по делото факти и обстоятелства. С оглед изложеното обжалваното решение е правилно, като не са налице касационни основания неговата отмяна. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,